Държавата да се бори с трафикантите на хора искат 89 процента от запитаните, 82 на сто - да се усили оградата по границите. Т.е. обобщи Димитрова, има силна подкрепа за рестриктивни мерки. Изследването отчита в същото време и голямо одобрение за социални мерки, за подобряване работата на социалните институции, за по-добри условия за бежанците - 75 на сто. За съгласуване на нашата с европейската политика за бежанците се обявяват - 44, 5 на сто от респондентите, посочи Димитрова. За пълно затваряне на границите настояват 11 процента. Обратния вариант - да се приемат бежанци без ограничения, одобряват 3,7 на сто. Категорично не се подкрепя отделянето на допълнителни пари от държавния бюджет за бежанците.

Хората с по-високо образование, средното поколение, са по-склонни да подкрепят общоевропейските решения. По-слабо образованите, най-възрастните, но и част от тийнейджърите са с изключително по-силно изразени негативни нагласи, отчита "Алфа рисърч". Според резултатите от проучването, 63 на сто поддържат квотите, 34 са против. Ще се справим успешно с проблема смятат 17, 1 на сто, ще се справим бавно - 43,3 на сто, няма да се справим, ще доведе до упадък на Европа отговарят 36, 3 процента. Настояващите за сепаративни решения са най-силни песимисти за справяне с кризата, коментира Боряна Димитрова.


Изследването регистрира ръст на страховете, радикализиране на общественото мнение, но в рамките на институционалните алтернативи, изключителна чувствителност към политическите изказвания и решения. Бежанците продължават да се възприемат като "маса", отбеляза още социологът. Тя припомни изследване за 2012-2013 г. , според което бежанците са били по-скоро непознати, неразбрани, с негативен образ за българското обществено мнение. Още тогава обаче е имало разграничение между бежанци и икономически емигранти. Основните страхове тогава по отношение на бежанците са били свързани с повишаване на престъпността, болести и зарази.