В. Тончева за Фрог: Пренесени отвън мелодии се “побългаряват” и не звучат като чужди

Изводът е, че пренесените отвън мелодии се преосмислят интонационно, „побългаряват се” се и не звучат като чужди. През ХІХ в. в градовете съжителстват българи, турци, гърци, евреи и т.н., и това е предпоставка за интонационни смесвания и взаимовлияния в музикалния фолклор на тези етнически групи.

В сборника „Български градски песни” от 1968 г. Н. Кауфман прави преглед на градските песни, създадени и разпространени в периода 1842–1878 г. от автори като Д. Чинтулов, П. Р. Славейков и др. Академикът установява особено силно влияние на турската песен, като цитира популярни песни на Славейков, изпълняващи се върху типични турски мелодии (за Славейков определящ е българският текст, а мелодиите имат второстепенно значение). Например за бунтовна песен е използвана турска песенна мелодия, вероятно позната през Възраждането и с турски текст. Но Н. Кауфман допуска и обратното – влияние на българската музикална култура върху песните на турското население.

През 20-те и 30-те години на ХХ в. се създават нарочно подобни (турско звучащи) мелодии на градски любовни или романсови песни в „ориенталски” стил. В другия голям дял песни в периода от 40-те до 90-те години на ХІХ век, а именно революционните песни на Д. Чинтулов, Н. Кауфман не открива интонационни заемки от турски музикален фолклор (по-скоро влиянието е украинско, гръцко и др.). Връзката с еврейската песен е също много силна.

В обобщаващата уводна статия на новото издание, посветено на градската песен, „1500 български градски песни”, са представени и образците по стихове на български поети – П. Р. Славейков и Д. Чинтулов са първите поети, чиито публикувани стихотворения народът запява, следват песните на Ст. Стамболов, песните на Хр. Ботев, Л. Каравелов, Ив. Вазов, придобили популярност както в градовете, така и в селата. Възрожденската революционна песен намира продължение в авторските песни на работническото движение – в песните на Г. Кирков, Г. Бакалов, Хр. Смирненски и др.

Във времето на бурния революционен подем между 1840 и 1877 г. се ражда и особено представителният, според Н. Кауфман, вид градска песен – българската бунтовническа възрожденска песен. Авторът класифицира този вид песни по словесен критерий – песни, подканващи народа към въоръжено въстание; песни, напомнящи историческото минало на свободния български народ и изтъкващи величието на България в миналото; песни, в които е отразено положението на поробения българин; и песни със смесена тематика, отразяващи ежедневието на народа през Възраждането, цитира академика доц. Тончева.