0|
5039
|03.10.2015
НОВИНИ
Илияна Йотова: Правителството не схваща сериозността на проблема с бежанците
„Кризата с бежанците – има ли риск за етнокултурните модели в Европа?“ е темата на двудневен семинар, организиран от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент със съдействието на Национално движение българско наследство (Институт за миграция и интеграция).
На събитието в с. Момчиловци, област Смолян, присъстват ръководителят на делегацията и заместник-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) – Илияна Йотова, членовете на ЕП – Георги Пирински и Момчил Неков, народните представители от БСП Лява България – Дора Янкова и Кристиян Вигенин, както и университетски преподаватели от СУ Климент Охридски и учени от БАН. Политиците от БСП поканиха университетските преподаватели и учени от БАН, за да обсъдят предимствата и рисковете от бежанската вълна със специалисти по българска и световна история.
„Продължаваме да работим по темата за бежанците – едно от най-големите предизвикателства, не само пред Европа, но и пред България като външна граница на ЕС. Кризата има своите хуманитарни, икономически и социални измерения. Голяма част от тези страхове са свързани с промяна на етнически и религиозни съотношения и политически промени. Затова поканихме едни от най-добрите специалисти по световна и българска история, за да говори и за реалните опасности и за пресилените заплахи“, каза Илияна Йотова.
Българският евродепутат подчерта още веднъж необходимостта от спешното свикване на КСНС, където властите в България трябва да изработят консенсусна и национално отговорна позиция. По време на дискусията бяха поставени въпроси за причините за създалата се ситуация в контекста на исторически кризи, бяха направени паралели за възможни решения в миналото и сега. Анализирани бяха посланията, изпращани както от европейските институции, така и от отделните страни. Полюсните мнения на Меркел и Орбан. Като недопустими за европейските ценности бяха окачествени действията на унгарското правителство. Георги Пирински категорично отхвърли възможността подобни политики да бъдат ключът за справяне с кризисната ситуация. Момчил Неков призова преподавателите от СУ и учените от БАН да изработят модел, чрез който бежанците посредством неформално образование да бъдат интегрирани.
По време на политико-академичния дебат Илияна Йотова на няколко пъти постави пред специалистите въпроса дали е възможно да се изработи успешна политика по реадмисия, дали, предвид историческите факти, имаме основание да очакваме тези хора да се върнат по родните си места след конфликта. „Не без значение е и как тези хора следва да бъдат политически представени”, подчерта още тя.
Специалистите направиха ретроспекция от античността и средновековието до Балканските войни и тракийските бежанци. Сред темите на дискусията бяха ислямът и ислямизмът, потенциалната възможност за радикализация на Балканите, медийната война на тема бежанци, на която ставаме свидетели в момента.
На състоялата се след семинара пресконференция Илияна Йотова, в качеството си на докладчик и на заместник-председател на комисията LIBE, обяви, че ще продължи да защитава българския интерес, както и че още в понеделник започва активна работа по изработването на постоянния механизъм за разпределение. Евродепутатът не скри разочарованието си от българското правителство, което освен с липса на проактивна политика се откроява и с отсъствието си на дебатите в Съвета на ЕС.
„България е реципиент на последствията от ставащото по света и в Европа. Нашето правителство очевидно не схваща сериозността на проблема и продължава да чака решение от Западните лидери, само че нашите интереси се различават. Държавите-външни граници на ЕС трябва да бъдем извадени пред скоби при преразпределението. Трябва да изменим и Дъблинското споразумение, защото в противен случай рискуваме да се превърнем в буферна зона, където да се струпат бежанци. Не става въпрос само за тези 800-900 човека, които трябва да приемем в следващите две години. Въпросът е дали тези хора искат да се върнат и да живеят у нас. В близко бъдеще трябва да изработим и модел, по който тези хора да бъдат политически представени.“, каза Илияна Йотова.
„Продължаваме да работим по темата за бежанците – едно от най-големите предизвикателства, не само пред Европа, но и пред България като външна граница на ЕС. Кризата има своите хуманитарни, икономически и социални измерения. Голяма част от тези страхове са свързани с промяна на етнически и религиозни съотношения и политически промени. Затова поканихме едни от най-добрите специалисти по световна и българска история, за да говори и за реалните опасности и за пресилените заплахи“, каза Илияна Йотова.
Българският евродепутат подчерта още веднъж необходимостта от спешното свикване на КСНС, където властите в България трябва да изработят консенсусна и национално отговорна позиция. По време на дискусията бяха поставени въпроси за причините за създалата се ситуация в контекста на исторически кризи, бяха направени паралели за възможни решения в миналото и сега. Анализирани бяха посланията, изпращани както от европейските институции, така и от отделните страни. Полюсните мнения на Меркел и Орбан. Като недопустими за европейските ценности бяха окачествени действията на унгарското правителство. Георги Пирински категорично отхвърли възможността подобни политики да бъдат ключът за справяне с кризисната ситуация. Момчил Неков призова преподавателите от СУ и учените от БАН да изработят модел, чрез който бежанците посредством неформално образование да бъдат интегрирани.
По време на политико-академичния дебат Илияна Йотова на няколко пъти постави пред специалистите въпроса дали е възможно да се изработи успешна политика по реадмисия, дали, предвид историческите факти, имаме основание да очакваме тези хора да се върнат по родните си места след конфликта. „Не без значение е и как тези хора следва да бъдат политически представени”, подчерта още тя.
Специалистите направиха ретроспекция от античността и средновековието до Балканските войни и тракийските бежанци. Сред темите на дискусията бяха ислямът и ислямизмът, потенциалната възможност за радикализация на Балканите, медийната война на тема бежанци, на която ставаме свидетели в момента.
На състоялата се след семинара пресконференция Илияна Йотова, в качеството си на докладчик и на заместник-председател на комисията LIBE, обяви, че ще продължи да защитава българския интерес, както и че още в понеделник започва активна работа по изработването на постоянния механизъм за разпределение. Евродепутатът не скри разочарованието си от българското правителство, което освен с липса на проактивна политика се откроява и с отсъствието си на дебатите в Съвета на ЕС.
„България е реципиент на последствията от ставащото по света и в Европа. Нашето правителство очевидно не схваща сериозността на проблема и продължава да чака решение от Западните лидери, само че нашите интереси се различават. Държавите-външни граници на ЕС трябва да бъдем извадени пред скоби при преразпределението. Трябва да изменим и Дъблинското споразумение, защото в противен случай рискуваме да се превърнем в буферна зона, където да се струпат бежанци. Не става въпрос само за тези 800-900 човека, които трябва да приемем в следващите две години. Въпросът е дали тези хора искат да се върнат и да живеят у нас. В близко бъдеще трябва да изработим и модел, по който тези хора да бъдат политически представени.“, каза Илияна Йотова.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
Реклама / Ads