Вера Ахундова: Ще съдим и Европейската комисия за КТБ

Интересен е фактът, че в момента на атаката срещу КТБ е имало още 14 банки с проблеми, на които е оказана помощ. Фалитът на КТБ даде мотив на останалите банки в България да намалят агресивно лихвите по депозитите на граждани и фирми, а потребителските кредити станаха най-скъпите в Европа. В момента в КТБ се извършват криминални престъпления за стотици милиони, но прокуратурата не взема отношение.

Банка „Виктория“ се пази също за избрани, защото е ценен актив. Според решение на Върховният административен съд БНБ не е държавна институция. Това е отвратително, а не просто правен абсурд. Държавата със сигурност ще бъде осъдена, но ние открихме начин да съдим и Европейската комисия за нейното бездействие по случая КТБ.

- Госпожо Ахундова, пуснахме поредица от публикации, от които става ясно, че във „фалиралата, изкорубена пирамида“ КТБ има наличност от около 1 милиард и 200 милиона лева. Непрекъснато има новини за разпродаване на активи, на хотели, на молове, които са с много сериозна стойност, а от друга страна чуваме, че тази банка е била разграбена. Какъв е вашият коментар за това?

- По принцип банката може и сега да се отвори и да заработи, ако се покрият плащанията към Фонда за гарантиране на влоговете в размер, който те обещават на нас, кредиторите.

- Какъв е този размер?

- Има няколко изказвания на министъра на финансите, че до края на несъстоятелността на банката осребрените активи ще стигнат за изплащане на влоговете до 30 процента от техния номинален размер. Моят коментар е, че отчитайки скоростта на разграбването на активите на банката, този процент на бъдещо изплащане никога няма да надхвърли 8-10. Вие задавате въпрос за продажби, но продажбите се броят на пръсти, ако въобще има такива, а придобиванията – незаконните и неправомерните, както и живото разграбване на банката, текат всеки божи ден.

- Как ще го опишете това „живо разграбване на банката”?

- Например аз съм фирма, длъжник към банката, и имам заложени активи или други обезпечения – поръчителство на трети лица, ипотека върху недвижими имоти, бъдещи вземания от партньор, гарантирани от договор. Квесторите поради липса на компетентност и квалификация или напълно съзнателно са пропуснали да наложат възбрана върху тези имоти и вземания или да учредят залог над тези активи. Така те са ми дали пълната възможност свободно да разполагам с тези активи – да ги продам фиктивно или да ги прехвърля към друга фирма, да продам първата фирма на втора, трета… която ще бъде добросъвестен купувач и т.н. Това са напълно законни операции, които обаче увреждат интересите на кредиторите. Те са станали възможни по силата на бездействието на квесторите и БНБ, виновно или поради нехайство. На редица кредитополучатели е дадена възможността да изпразнят от съдържание (активи) фирмите си. Тези дружества сега вече са една куха черупка, която е длъжник на КТБ и от която никога няма да съберат никакви пари освен размера на регистрирания капитал – 5000 лв. или 5 лв. или 50 лв. Това е, което се случва.

Съществено в случая е отношението на тези, които претендират, че защитават интересите на държавата и кредиторите – синдиците, Фонда за гарантиране на влоговете, Министерствотоо на финансите, НАП, държавната прокуратура и съдебната система.

За БНБ и квесторите е излишно да се говори – те не само не опазиха имуществото на банката, но и създадоха възможностите за присвояването му от трети лица. На въпроса дали са били само наблюдатели, ще потърсим отговорите сами... Всемогъщата НАП, която притисна фирмите, загубили парите си, можеше да назначи ревизии и насрещни проверки и да попречи на разбойническите схеми. Но не, вместо това ние, ограбените, плащаме на американска фирма 22 млн. долара за три месеца работа, за да получим описание кой на кого и колко е превел при функционирането на дружествата със специално предназначение.

Нали не мислите, че по сметката на КТБ ще се появят „мистериозно” изчезнали и появили се в резултат на дейността на детективите пари?! Колкото и еретично да звучи, никакви пари от КТБ не са изчезвали – били са раздадени като кредити на единични дружества или дружества с инвестиционна цел. Добри, лоши, но кредити. Както кредитите, предоставени под политически натиск и без обезпечения на държавни фирми – Мини „Марица-Изток“, ТЕЦ „Марица-Изток” и др., за които априори се е знаело, че са невъзвръщаеми. Знаели са го политиците от първото правителство на ГЕРБ, както и тези от коалицията БСП-ДПС, които по този начин са си осигурявали спокойствие и изборни гласове. Разбира се, че го е знаел и Цветан Василев!

Да не говорим за „ролята” на прокуратурата в опазването на имуществото на банката в интерес на кредиторите! Би следвало, в изпълнение на молбата на Бойко Борисов до главния прокурор Цацаров още в края на юли 2014 г., активите на банката да бъдат възбранени. Нищо такова няма. С активи на банката, придобити с нашите вложения, се разпореждат безпрепятствено разбойници. В отговор на всеки наш сигнал за придобивания и прехвърляния на активи през няколко фирми, при които водещ е кръгът „Бисер Лазов-Пеевски”, получаваме съобщения от Върховната касационна прокуратура за прекратени разследвания. Отговорът на съответния прокурор, с който ни уведомява за прекратяване на предварителното производство по последния ни сигнал, просто повтаря обясненията на разследвания субект.

Банките, които са рефинансирали бизнеса на тези фирми – предимно ПИБ и ББР, сигурно си мислят, че имат някакво обезпечение. Лошата новина за тях е, че тези фирми вече са „кухи” и техните активи са вече прехвърлени към трети лица.

- А какво е състоянието на КТБ в момента?

- КТБ в момента има активи в трезора си във вид на ценни книги и живи пари за около 1,1 млрд. лв., като към 31.03.2015 г. парите в брой са 517 млн. лв., за 370 млн. лв. са ценните книжа и за 131 млн. лв. са вземанията от банки. Има дълготрайни материални активи и други активи още за 109 млн. лв. Друг актив са и кредитите за събиране. Банката непрекъснато генерира приход, защото има хора, които съзнателно си плащат задълженията. Има и други длъжници, които си плащат принудително – под заплаха от несъстоятелност или след намеса на частни съдебни изпълнители.

- Тоест има пари в оборот?

- В оборот не, в трезора са. Имаме информация от наши членове, които работят там, че Горанов е ходил вече няколко пъти в банката да ги наглежда. Той явно ги смята за своя собственост по принцип.

- Това нали е частна банка?

- Това е частна банка, но в момента е в ръцете на Фонда за гарантиране, с който ние, останалите 7 хиляди и 200 души кредитори, имаме равни права, но само на книга. Защото нас ни игнорират, ние за тях не съществуваме. За тях проблемът КТБ е приключен. Държавните чиновници не се интересуват от ефекта на този проблем върху средната класа на България – най-живия бизнес. Може би ще се заинтересуват в момента, в който тази класа изчезне окончателно и няма да има кой да генерира приходите в бюджета.

- Значи има над 500 млн. лв. пари в брой и активи общо за над 1,1 млрд. лв.?

- Ценните книжа и вземанията от банки допълват сумата до над 1,1 млрд. лв. Другите активи са отделно – това са кредитите, които трябва да се съберат, като получателите ги платят или се осребрят залозите по тях. Недвижимата собственост е третият вид активи. От тази гледна точка банката е доста богата дори след като отчетем кражби за около 400–500 милиона след затварянето й миналото лято. За това говори и И. Искров, но главният прокурор не се самосезира. Искров говореше за придобивания отляво, отдясно и от помощниците им. Както посочих по-рано, това е като една отворена сергия и всеки си взима каквото му харесва. Така излиза. Въпреки че „всеки” е неправилно – само определени хора с висша благословия могат да се самообслужват на тази сергия.

- Образно казано, като голям магазин с много стока, който е отворил вратите си и едни избрани хора могат да влязат в него и да си вземат каквото им харесва, без да плащат. Става дума и за недвижими имоти, и за бизнеси, за цесии, за всичко останало.

- Цесиите са отделен случай и са за 950 милиона лв. По думи на министъра на финансите В. Горанов в отговор на питане по време на парламентарен контрол през миналата седмица, синдиците на КТБ досега са оспорили прихващания за 187,5 милиона лв. и ще оспорят тези дни нови прихващания за още 70 милиона лв., тоест около 30 процента от прихващанията по цесиите. Най-вероятно българският съд ще приеме оспорването, защото няма съдебна институция, която да е взела независимо, справедливо и обективно решение по казуса КТБ. Всичко е дирижирано и всичко е направено под капака и в името на държавата. Ощетяват се фирми, физически лица, ощетява се разбирането за закон, за спазване на закон, за прилагането на закон.

Така понятията „справедливост” и „законност” са анихилирали и са изчезнали от съзнанието на българите. Това говори не само за предварителен план за унищожаването на КТБ, но и за зависимост на съдебната система, за спуснати указания до ръководителите на съдебните институции и определени съдии под благовидния апел „да спасят българската държава” от нас – нейните граждани. Ние, представителите на средната класа, гръбнакът на същата тази държава, сме принудени да я съдим в международни съдилища поради отказ от правосъдие у нас.

- Тоест в банката има достатъчно средства утре да отвори врати, да бъде оздравена, каквото е желанието на всички, защото при обратната хипотеза делата срещу нея ще надвишат 10 млрд. лв., доколкото знам, и ще ги плаща всеки български данъкоплатец.

- В момента „оздравена“ не е точното понятие, но „реструктурирана“ – да, като се има предвид, че в нея има жива част, Търговска банка „Виктория”, която също е актив и която е банка с лиценз.

- Това не е малко.

- Това е много.

- Много известни хора напоследък се бориха за банка с лиценз и не го получиха.

- Банка „Виктория“ се пази също за избрани – банката е ценен актив. При това изобилие от банки и намаляващи приходи и бизнеси в тази държава те са твърде много. Но всъщност ние нямаме банки, имаме лихвари. Щом като анализът на финансовите им резултати показва, че над 50 процента от приходите на повечето от тях се формират от такси и комисиони, не може да говорим за банки.

- В сравнение с румънските банки, които са на загуба, нашите банки са на печалба.

- Да, така е. Става дума за доста комплексни процеси. Фалитът на КТБ даде мотив на останалите банки в България да намалят агресивно и рязко лихвите по депозитите на граждани и фирми. Това се извърши в комбинация с намаляване на обемите на инвестиционното кредитиране и въобще финансирането на промишлеността. Продължи зарибяването на все повече хора с най-скъпите в Европа потребителски кредити. Това е възможно, защото банковото кредитиране у нас няма алтернатива – фондовата борса е полумъртва, няма инвестиционни фондове, няма фондове за рисков капитал... Една година след затварянето на КТБ лихвите по депозитите в България достигнаха равнището на средноевропейските (около 1 %), докато по предоставените кредити те са до 3 пъти по-високи от средноевропейските (5,5–6,5%). Всеки месец официално се съобщава за намаляване както на предоставените кредити за инвестиционни цели, така и на преките чуждестранни инвестиции (с 6 % в края на септември спрямо същия период на миналата година). Това също са последици от фалита на КТБ, и то в дългосрочен план.

Ръстът на инвестиционните кредити в периода 2011–2014 г. (между 20 и 25% на годишна база) фактически се е дължал изцяло на кредитите, предоставяни от КТБ, ПИБ и ЦКБ. С пълна отговорност мога да кажа, че в момента практически единствен инвеститор в България е държавата – най-вече със средства от еврофондове и европрограми. Мижавите кредити, предоставяни от банките, основно дофинансират проектите на български фирми по европейски програми. Върви ускорен процес на деиндустриализация на страната.

На този фон печалбите на българските банки нарастват с всеки месец, като за шестмесечието на 2015 г. печалбата им е значително по-голяма от тази в края на юни 2014 г. (332 млн. лв. към 30.06.2014 г. срещу 503 млн.лв. към 30.06.2015 г., или с 34% повече). Неминуемо възниква въпросът дали с осъществяването на сценария със счетоводното убийство на КТБ не се е целял този ефект – огромно отваряне на ножицата на лихвения диференциал (лихви по кредити – лихви по депозити). Целта на този процес не е толкова износ на печалба, колкото заделяне на провизии за нарастващия обем на лошите кредити. Съгласно официалната статистика процентът на лошите кредити намалява с няколко десетки пункта, но според различни публикации той варира между 20 и 25% от всички банкови кредити, а броят на служителите, заетите със събиране на лошите кредити, постоянно нараства.

По наша информация от около 3500 души персонал на „Уникредит Булбанк“ АД с непосредствено обслужване на клиенти са ангажирани над 2300 души. От останалите 1200 служители с лоши кредити се занимават 480 души. Няма никакво съмнение, че ако и към останалите български банки бяха приложили методологията за обезценка на активите AQR (Assets Quality Review), щяхме да останем без нито една банка. Ръководството на БНБ, в лицето на Димитър Костов и Нели Кордовска, съзнателно ликвидира КТБ, прилагайки тази методика. Вероятно в очакване на определени последици от това незаконно решение, Н. Кордовска вече е извън Банковия надзор на БНБ.

- При затварянето на КТБ в капана попаднаха множество малки, средни и големи бизнеси, които съставляват гръбнака на икономиката. Само припомням, защото вече сме го писали – оръжеен бизнес, енергетика, винопроизводство, телекомуникации и т.н.

- Специализирането на банката в три-четири ключови за икономиката ни сектора е било една от причините тя да бъде ударена. Оставям настрана причините от политически характер, както и чисто финансовите подбуди на други банки – това е една по-различна тема. КТБ се е ориентирала към стратегически отрасли. При тази опустошена икономика банката е създавала възможности за развитие на индустриални проекти и за увеличаването на приходите от тях в редица отрасли и сектори като: строителна инфраструктура, отбранителна индустрия, телекомуникации, енергетика и енергийни източници, селскостопанско и индустриално производство на суровини и храни и др. Особен акцент е поставян върху производството на специална военна продукция. Финансирано е преоборудването на заводите от отбранителната промишленост, инвестирано е в тяхната модернизация. Кредитирана е и търговската дейност на тези предприятия. След ликвидирането на КТБ нямаше кой да я замести равностойно като банка на отбранителната индустрия.

За съжаление при изключително благоприятен пазар за тази продукция в момента износът на тези стоки през 2015 г. драстично намалява. Прекратен е и процесът на модернизацията им. Има замразени проекти, при които е извършена доставка само на част от поръчаното оборудване и производствени линии. Държавата нехае за съдбата на тези предприятия – предпочете да даде на ремонт нашите изтребители на полски заводи при наличието в Пловдив на наше предприятие, лицензирано както за ремонт на руските изтребители, така и отговарящо на всички изисквания на НАТО. Спрени са и финансираните от банката проекти в областта на енергетиката и телекомуникациите. Явно стратегическото значение на обектите, които са били обслужвани от КТБ, е било една от причините да бъде ударена банката. А дребният и средният бизнес, обслужван от тази банка, независимо дали става въпрос за кредитополучатели или вложители, се явява collateral damage – странична жертва на големия удар.

Дребните и средните фирми кредитополучатели са получили кредит с определен срок на усвояване и на изплащане. След като не могат да усвоят договорените кредити, те не могат да върнат изискуемите на 100% суми. Ударът срещу банката доведе и до тяхното унищожение и те обявяват доброволно фалит или са обект на искове за несъстоятелност и са предадени на съдия-изпълнител. За вложителите – фирми и физически лица, последствията са същите. Тези пари бяха буфер, който им беше необходим, за да съществуват. Фирмите нямат вече резерв и не могат да финансират производството си, да инвестират, да наемат работници и служители...

- Интересува ли се държавата изобщо от малкия бизнес?

- Не. С удара по КТБ финансово бе ликвидирана около 10% от и без това малобройната средна класа в България. Хора и фирми са съсипани.

- 10 процента? Как ги изчислихте?

- 9,8 процента – толкова е бил делът на банката в обслужването на бизнеса, който формира БВП (брутния вътрешен продукт) на страната. Затова казваме, че по-просташко и нецивилизовано решение от това да удариш системна банка няма. Съвсем скоро излезе доклад на главния икономист на Световната банка за периода от 2007 до 2014г., който описва много образно, че при удар срещу системна банка няма негубещи – губи икономиката, държавата, хората, всички. Необходими са 10 години, за да се възстанови икономиката след удар по системна банка.

- Какви са стъпките оттук нататък? Има много заведени дела. Какво може да се очаква като развитие?

- С много голямо внимание изчетох официалната стенограма от изслушването на „новите-стари” кандидати за подуправители на банката на 23 юли тази година. От стенограмата разбрах, че срещу държавата нямало заведени никакви дела. Казва го с увереност Нина Стоянова, която доскоро беше главен юрисконсулт на БНБ. За нейно съжаление ще я опровергая. Заведени дела има. „Ние, гражданите“ – организацията на вложителите, които са жертви на политическото решение за затваряне на КТБ – приключва подаването на два вида жалби. Едната ни жалба е пред Съда за правата на човека в Страсбург – нито един от тези хора не е имал съдилище, инстанция, пред която да защити интересите си. Поне 500 иска ще бъдат заведени, защото решенията на петчленките по делата, заведени от акционери и вложители, са лишили тези хора от правото на защита.

Втора група искови жалби са изпратени в Люксембург, защото има явни и груби нарушения по прилагането на европейското законодателство. Минималната цена, посочена във всеки иск, е сумата на главницата по депозита.

Съществени за развитието на делата в международните съдилища са две решения на българския съд.

Едното решение се отнася до клиенти на КТБ, които са наредили преводи на суми на 19 и 20.06.2014 г. (преди поставянето на банката под специален надзор). По неизвестни причини тези суми са върнати по сметките им, операциите са сторнирани. Връщането на суми по вече наредени преводи, без основание, нарушава европейския регламент за платежните операции и платежните системи. Тези суми трябва да се изплатят на хората изцяло, и то извън масата на несъстоятелността, според европейското законодателство. Едно от тези дела вече има решение от български съд за недопустимост и липса на правен интерес. „Липса на правен интерес“ – ще ни убие тази държава!

Второто решение засяга групата дела срещу държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В определението си (Определение № 5083 от 23.09.2015 г. на 42 състав на Административен съд – гр. София, предоставено ни от адв. Янчо Янков, който оказва юридическа помощ на организацията ни) съдът постановява, че ищците нямат правен интерес, жалбите им не са допустими поради това, че... БНБ не е административен орган.

От това следва изводът, че БНБ не е държавна институция! Респективно не е част от администрацията! Това е поредният правен и съдебен абсурд, защото на страница 3-та от Протокола от съдебното заседание по адм. дело № 14782 по описа за 2014 година на ВАС, проведено на 15.12.2014 г. (делото за оспорване от акционерите на отмяната от УС на БНБ на лиценза на КТБ),

ВАС изрично в свое определение е постановил, че Управителният съвет на БНБ е административен орган.

Е, тогава, щом УС на БНБ е административен орган и действа като такъв, тогава как БНБ не е част от администрацията и не може БНБ и членовете на УС на БНБ да носят отговорност за вреди по ЗОДОВ. Какво излиза – българският съд чете, тълкува и прилага закона като дявола евангелието.

- Как така? Има го записано?

- Да, колкото и да е невероятно. То е и отвратително, не знам просто как да го охарактеризирам. Тези дни си дадох труда да прочета отново Конституцията. Според нея има три форми на собственост – частна, държавна и общинска. Точно към коя от тези форми на собственост принадлежи БНБ? БНБ е независима, но държавна институция. Такова е и разбирането на европейските органи.

В Регламент 36 на Европейския парламент и на Европейския съюз, приет през 2013 г., се казва, че държавите поемат отговорност националните банки на съответните страни да изпълнят определени задължения. Единственото недържавно в тази банка, създадена със закон и оперираща с държавните средства, е, че нейните служители не са държавни служители. Вероятно това е пропуск на закона. Те обаче оперират с държавните средства и ръководството на БНБ се назначава от изпълнителната и законодателната власт.

Аз не виждам каква междинна или нова форма на собственост трябва да изобретим. И това е скандал! Това е изключително скандално решение. Ако има омбудсман в тази държава, в което аз много се съмнявам, той би трябвало да поиска тълкуване по това определение. Та той има повече права от 40 народни представители, взети заедно! Някой трябва да ни каже какво животно е Българската народна банка. Освен ако тя наистина не е частна – на няколко души, които я ползват за собствени цели и за незаконно обогатяване.

Интересно, когато обжалвахме пред Върховния административен съд административния акт на БНБ, с който бе отнет лицензът за банкова дейност на КТБ, този абсурд го нямаше в определенията. Там имаше други абсурди, но вече сме говорили за тях.

- Какво става с големите вложители, с облигационерите? Имаше информация от „Ройтерс“, че ще съдят България, Оманският фонд например.

- Имам информация, че облигационерите са подали исковете си. Държавният резервен фонд на Оман също няма да се забави. Във въпросната стенограма от изслушването се чува още нещо много любопитно. Юристът Нина Стоянова казва, че Оманският фонд няма основания да завежда иск срещу България, защото не е третиран неравностойно, не е ограбен и не е приватизиран. За сведение Оманският фонд е опитал помирителна процедура. През февруари тази година представители на Фонда са се срещали с главния юрисконсулт на Министерството на финансите, за да решат доброволно проблема. До 5 май не са получили абсолютно никакъв отговор. Това е тримесечен срок, в който не се завеждат искове, защото се очаква постигане на извънсъдебна договореност. Изчакана е някаква реакция от Министерството на финансите. Не е имало такава три месеца – до 5 май 2014 г., така че скоро Оманският фонд ще заведе иск срещу България за неравностойно третиране, ограбване и експроприация.

- Тоест взели са им нещо?

- Насилствено. Интересен е фактът, че в момента на атаката срещу КТБ е имало още 14 банки с проблеми, на които е оказана помощ. Това също е посочено в споменатото изслушване – казват го членове на стария и на новия УС на БНБ. Помогнали са на всичките 13 – независимо дали чрез временна помощ от БНБ или чрез държавна помощ. Съгласно Закона за взаимна защита на инвестициите между всеки две страни, неравностойното, неравноправното третиране е основание за всякакви дела. Чуждестранните инвеститори в ПИБ, чуждестранните инвеститори в останалите банки са получили държавна помощ. Вие ми кажете дали има неравностойно третиране на Оманския фонд като чуждестранен инвеститор или не.

- Това, което казвате, също е новина, защото аз си спомням много добре, че през лятото на миналата година се твърдеше, че е необходима помощ само за КТБ, след това – за ПИБ. Имаше принципно одобрение от Европейския съюз за оказване на държавна помощ, но тя отиде само за определена банка.

- Одобрението беше за оказване на помощ за цялата банкова система. И изискваше като предварително условие за предоставянето й определяне на проблема на съответната банка – ликвиден или капиталов, като помощ се разрешава при установяването на ликвиден проблем. Проблемът на ПИБ беше определен като ликвиден, за което бяха достатъчни два дни през уикенда. За КТБ беше поставена задачата първо да се обяви, а след това – да се докаже капиталова недостатъчност. За това бяха необходими шест месеца. Шест месеца, достатъчни да се съсипе банката. Време, достатъчно за съсипване на която и да е банка.

- Но сега вие казвате нещо ново, което излиза от стенограмата на Народното събрание. Че самото ръководство на БНБ признава, че са имали преди година проблеми с 14 банки.

- 14 банки заедно с КТБ. Въпреки че, ако четете текста, излиза, че банките са 14 извън КТБ, тоест би трябвало да са 15. Това го казва подуправителят Калин Христов.

- Значи БНБ и държавата са имали проблем с още 14 български банки?

- Точно така. Които са спасили.

- Това е новина. Как са ги спасили? Ние знаем само за ПИБ.

- Ние знаем, че е имало секретно споразумение за държавна помощ за ПИБ.

- Какво означава „секретно споразумение“?

- Ние нямаме достъп до него. Знаем, че ПИБ трябва да изпълнява определени условия, които тя не изпълнява, но това е друг въпрос. Обществеността трябва да е уведомена за предоставянето на държавна помощ на която и да е банка. Но държавата твърди, че са ползвани само 1,2 млрд. лв. от тези 3,3 млрд. Това явно означава, че подкрепата за останалите банки е оказвана през БНБ посредством тримесечна временна финансова помощ. Тук има нещо много любопитно. На едно от заседанията на бюджетната комисия, на които бяхме с моите колеги, присъстваха всички членове на Управителния съвет на БНБ.

Ние зададохме два въпроса. Първият беше: как успя ръководството на БНБ да разбере за два дни през уикенда, че ПИБ има ликвидна недостатъчност? Вторият въпрос беше: срещу какво са оказали помощ и защо не са оказали на КТБ. Отговориха ни, че ПИБ е имал бързо ликвидни залози – ценни книжа и кюлчета злато. Това беше отговорът на Костов или на Искров, в момента не помня, но го има в стенограмата. Вижте баланса на КТБ – там има над 500 млн. живи пари и 370 млн. лв. в ценни книжа. И аз питам: тези ценни книжа дали са били налични тогава, или квесторите са ги купили по време на квестурата? Ако са били активи на банката, защо тогава не са били приети от БНБ за ликвиден залог? Това е интересен въпрос, който никой не задава. Просто не искат да им бъде задаван.

- Вие се позовавате на твърдения на Калин Христов по време на изслушването за нов подуправител, който казва, че 14 банки тогава са имали проблем и той е бил решен.

- Винаги коментирам факти, базирани на реална информация или на документ, с който разполагаме. Не знам въз основа на какви анализи или принципи са подпомогнали тогава всички други банки освен КТБ.

Нещо повече, на 22.08.2015 г. в интервю пред Нова телевизия премиерът Борисов каза, че в момента подпомагат Х банки, за да не паднат, за да са стабилни и за да е стабилна банковата система. Не знам въз основа на какъв точно анализ им се помага. Любопитно ми е също така какви ликвидни залози предлагат тези банки, които по всяка вероятност са много по-малки от КТБ, на БНБ,.

- Чухме тези дни от прокуратурата и от други компетентни органи, че се очаква да приключи скоро международният одит за това какво се е случило с КТБ. Ние и преди сме коментирали, че няма нито един документ, който може да се използва в съда за реалното състояние на банката преди година, пък и сега.

- Това е друга сага. Няма такова животно като „международна експертиза“. Съгласно закона за счетоводството одит в България може да прави само регистриран в България одитор. Те са известни, списъкът им е публикуван. Известно е, че лицензът на КТБ бе отнет, без да е направен одитиран баланс на банката. Решението за обявяване на банката в несъстоятелност бе взето от СГС също без такъв баланс. Не ни е известно има ли банката ликвидационен баланс.

Известно ни е, обаче, че синдиците на КТБ са поискали от КФН разрешение да не предават одитиран баланс за 2014 г. Крайният срок за публикуване на финансовите отчети за 2014 г. настъпи (30 юни 2015 г.). КТБ е публична компания и е длъжна да публикува одитирани отчети. Буквално тези дни Комисията за финансов надзор спечели във ВАС иск срещу синдиците на КТБ. Решението на съда изисква в 30-дневен срок синдиците да изберат одитор и да публикуват одитирания баланс на КТБ за 2014 г. Самото обжалване от синдиците на заповедта на КФН е нарушение на редица закони, защото КТБ е публично дружество и по закон е задължена да предостави и публикува одитиран баланс.

Главният прокурор Сотир Цацаров беше обявил преди няколко месеца, че съвсем скоро ще завърши международната експертиза, международният одит на активите на КТБ. Това е абсолютно невъзможно, „международна експертиза”, „международен одит” няма. Одит може да извърши само одитор, регистриран в България, казвам го напълно отговорно. Спомняте си, че при стартирането на наказателната процедура Европейската комисия препоръча международна експертиза. Дори чрез ЕЦБ да беше изискан такъв тип проверка на банката, тя щеше да остане без финансови и юридически последствия. Публичното говорене за „международен одит” се използва за спекулации. Спекулира се и в „кънтри рипорта“ на Европейската комисия, че КТБ е имала два официални одита, което не е вярно. Има една консултация и една обезценка на активи по методология, която не е оповестявана, да не говорим, че в България тя е незаконна, меко казано.

Освен това се спекулира в медиите, че всеки момент се очаква одит на активи, която се извършва от „Аликс партнърс“. Това е детективска фирма, която проследява плащания. Там работят юристи, следователи, вероятно и банкови служители, но в никакъв случай – регистрирани в България одитори. Всеки ревизор на НАП, който би влязъл в съответното дружество кредитополучател, би седнал над счетоводните книжа и би констатирал накъде са се движили парите. При извършване на насрещна проверка картината би била сглобена веднага, включително и по отношение на това какви активи има заложени като обезпечение. Но те решиха, че по-евтино ще им излезе да дадат 22 млн. долара начална сума на някого да дойде да разследва.

 - Платили са 22 млн. долара за разследване, което няма никакви юридически последствия?

- Нито има юридически последствия, нито ще върне пари. Парите се връщат през съдебни процеси, през осребряване на заложени имоти.

 - Тук има малко геополитика – това е американска фирма все пак?

- Изглежда има много геополитика, защото някои части от бизнеса – в енергетиката и военното производство, са пречели наляво и надясно, както каза г-н Искров. И на Изток, и на Запад. Това е конкурентна игра, която се играе по правилата може би там, но не и тук.

- Да се върнем на първия въпрос. Бях изумен от това, че една „куха пирамида” продължава да произвежда пари и стопански новини – непрекъснато се купуват и продават сгради, бизнеси. А какво правят синдиците в тази банка? Те не трябваше ли да защитават интереса първо на вложителите и след това на държавата, която гарантира техните влогове?

- Ще ви коригирам – държавата няма нищо общо. Държавата е дала заем от 1,1 млрд. или 1,2 млрд. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът е частна структура и е длъжен да върне тези пари, дори да не ги събере от банката. Това е едното. А какво правят синдиците? Първо, произвеждат криминални новини, които минават между другото. Явно нямаме прокуратура и други органи, защото за тези кражби и придобивания сме подали не по-малко от 7–8 сигнала с конкретно описание. И даже неотдавна бях в следствения отдел, срещнах се с прокурор и жената поиска допълнителна информация. Допълнителна информация, извън официалната, ние не можем да имаме, защото не сме вътре в банката. Там всичко е така засекретено, че все едно пазят атомни подводници. Никаква прозрачност няма, явно и за прокуратурата, след като искат информация от нас, а не от банката.

Второ, „в защита на интересите на кредиторите” синдиците оспорват прихващания по цесии по указание свише в зависимост от конкретните интереси на „купувачите”, защото те ще вземат без пари или срещу малки суми активи (бизнеси) на кредитополучатели в банката, които са си набелязали. Ако обаче кредитополучателят има цесия , придобиването на актива или бизнеса от потенциалния купувач може да стане само след оспорване на прихващанията по цесията. Затова прихващанията по цесии не бяха отменени наведнъж и всички, а се оспорват избирателно. В момента са атакувани прихващания за 187,5 лв., цитирам Горанов, и още 70 щели да бъдат оспорвани в съда. Това в общи линии значи, че прихващания по цесии за общо около 250 млн. лв. са били оспорени до края на миналата седмица. Нямам никакво съмнение, че съдът ще реши в полза на синдиците, те са си купени. Аз предложих на Радослав Миленков, шефа на УС на Фонда за гарантиране на влоговете, да имаме съвместна позиция по отношение на цесиите. Неговото мнение бе, че следва да работим заедно, тъй като интересите ни били еднопосочни.

Досега обаче ми се отказва всякаква среща, получавам някакви невзрачни отговори онлайн – явно има забрана да се срещат с мен като представител на толкова много хора. Сигналите за увреждане на масата на несъстоятелността изпращам както на прокуратурата, така и на тях. В последно време от ФГВБ престанаха въобще да ми отговарят, а в писмо ме посъветваха да отнасям сигналите за увреждане на масата на несъстоятелността само до синдиците. Все пак държа да подчертая, че за опазване на имуществото на банката отговаря фондът. Ние нямаме никакви права по някакъв начин да участваме в това опазване или да наблюдаваме работата на синдиците. Остава ни само да сигнализираме по отношение на промяната на собствеността върху активите и залозите. Само че тези сигнали потъват в пустото и празното.

- Може ли да обясните какво означава „маса на несъстоятелността“ и в какво се изразява това увреждане?

- „Масата на несъстоятелността“ е имуществото на длъжника, в случая – КТБ. Тя включва всичко, което може да се осребри, за да се върнат колкото се може повече пари на кредиторите. Означава да се изплатят кредитите, ако има имущества – да се продадат и сумата да влезе в тази обща каса.

- Тук влизат и наличните пари в банката?

- Разбира се, наличните пари са част от тази маса, тук влизат и залозите. Ако някой не си плати кредита, тръгват да продават залога и тези пари влизат в тази обща каса, за да може 14 месеца след несъстоятелността по решене на съда да се извърши първо раздаване на някаква сума на хората.

- А „увреждането“ вероятно означава, че тези суми не се раздават на хората.

 - Масата се уврежда, когато стойността на имуществото намалява и след осребряването му ще се покрият по-малко задължения на банката към нейните кредитори. Ние бяхме ощетени от Фонда за гарантиране на влоговете, и по-точно от назначените от него синдици. Всички вложители, сключили договори за цесии, бяха „класирани” в седма група кредитори на банката – в „седма глуха”, докато Фондът като кредитор е в четвърта група. Това подреждане на кредиторите се прави въз основа на голи хипотези за евентуално бъдещо оспорване на тези договори. Всъщност банката също беше фалирана въз основата на голи счетоводни хипотези, за които на т.нар. „одиторски” фирми бяха платени огромни суми. След плащането на повече от 2,5 милиона лева банката все още не разполага с одитирани финансови данни, в разрез със закона, и ние не знаем реалното състояние на активите й.

Първо, Фондът поставя наравно всички цесии, включително и незаконно сключените след 6 ноември 2014 г., т.е. след отнемането на лиценза й. Второ, по този начин Фондът ще се удовлетвори много преди нас. Тоест интимната цел на тези хорица е, ако може, Фондът веднага да прибере събраното, да върнат парите на държавата, а за нас просто няма да остане нищо.

- Все едно да те класират в края на листата за кандидат за депутат.

- Синдиците незаконно извършват пренареждане на реда на удовлетворяване. И няма държавна институция, и няма омбудсман, и няма никой, който да защити едни невинни хора, които са държали парите си в КТБ, плащали са данъци върху тях и накрая са били ограбени ей така, пладнешки.

В момента синдиците са ангажирали две фирми, които оценяват (не одитират, а оценяват) стойността на всеки завод, залог, сграда, кредит, за да видят колко може да се събере. Разбираме го неофициално, защото всичко, свързано с КТБ, е строго секретно, работи се „на тъмно”. По наша информация банка „Виктория“ се оценява от фирма „Афа“ – същата фирма, която играеше основна роля в „одитирането” на КТБ. Активите на КТБ – кредити, предприятията кредитополучатели, залозите и т.н., се оценяват от „Прайс Уотърхаус Купърс“, като

имаме точна информация, че съдружник в тази фирма е Гинка Искрова, съпруга на Иван Искров. Получихме сигнали от наши членове, че той е просто един комисионер в тази сделка.

Това е не само конфликт на интереси, това е престъпление. Вярно е, че той вече не работи в БНБ, но това не означава че няма конфликт на интереси. След освобождаване на който и да е член на УС на БНБ той получава една година същата заплата, която е получавал преди това в БНБ. Тази заплата му се плаща, за да не се намесва в конкурентни дейности, в други банкови проекти. Ако искате, за да се съхрани държавната тайна. Няма органи, няма кой да реагира, да се самосезира. Интересното е, че ако влезете в Агенцията по вписванията, за да проверите регистрацията на „Прайс Уотърхаус Купърс”, ще видите, че името на един от съдружниците е заличено. Очевидно това е направено специално за да се прикрие г-жа Гинка Искрова. Но в официалния сайт на „Прайс Уотър Хаус“ Гинка Искрова фигурира като важен съдружник на фирмата. Много интересно – съпругите и съпрузите на подуправителите също са свързани с банки.

- Съпругата на Костов нали работеше в КТБ?

- Тя работеше в КТБ и най-нагло стоя там, докато не й изровихме името.

- След това къде отиде?

- Ами трябваше да остане безработна, както изхвърлиха останалите служители на банката, като че ли те са виновни. Но тя веднага беше пласирана в друга банка, в ОББ. Те скачат от цвят на цвят, и все медоносен. Същото се отнася и до съпругата на Искров.

- Вие имахте план за оздравяване на тази банка, за да се съхрани останалата в нея жизнеспособна част. Как ще стане това?

- Ние, вложителите, нямаме друг полезен ход, освен да се опитаме да намерим инвеститор, който да закупи банката и търговско предприятие „КТБ“ и да се опита от живата част да направи нова банка, да събере и да осребри каквото е останало, да поддържа и финансира добрите бизнеси.

- За да не се разпродава на свои хора…

- То не се разпродава, то се раздава, подарява. И затова сме във връзка с няколко големи западноевропейски банки, направили сме анализ на баланси, на ситуация, на стойности – реалистичен, песимистичен, и очакваме да проявят интерес и да ни отговорят.

Искам да ви кажа нещо – вярно е, че сме далеч като сравнение, вярно е, че в Америка капитализмът е много по-див и несоциален, вярно е, че няма гарантирано здравеопазване и много други неща, няма социални фондове и т.н. Но имат гаранционна депозитна схема за кредитори на фалирали банки от 77 години.

- Какво означава 77 години?

- 77 години те изплащат на хората…Анализът на всички извършени несъстоятелности, ликвидации и осребрявания показва, че средно за всичките фалити, които са стотици за тези години, хората са получили 72 цента за долар, т.е. 72% от парите са им върнати. В резултат на какво, мислите, става това? На добро менажиране! В резултат на честност, на некорумпираност.

- При тази безскрупулност, която познаваме от Уолстрийт и от „Лемън Брадърс“?

- Точно затова направих предисловието за типа капитализъм в Америка.

- А тук се прави всичко възможно хората да не получат парите си.

- Цял роман може да се напише за списъка на кредиторите. Хората, управляващи КТБ в момента, са далеч от каквито и да било финансови и счетоводни операции. Списъкът е неточен, непълен. Те дори може би не носят пълна вина за това. Вината е основно на министъра на финансите, на УС на БНБ, на квесторите – с тези „ръчни“ операции, които са правени – откриване на нови сметки, увеличаване сумите по депозитите, изплащане на „наши“ хора на целите гарантирани суми. Така например сумата на един депозит се коригира на ръка от 1000 лева на 1 000 000 лева, за да се вземат 196 хиляди лева вместо реалните 1000 лева. В резултат на такива груби намеси в софтуерния продукт се получава поредица от грешки.

Един от резултатите и доказателствата за тази ръчна намеса е появата в списъка на кредиторите на 100–150 кредитори на банката с по 1 стотинка. Това е пълен абсурд! Ние анализирахме редица извлечения на „кредитори” с една стотинка. Например, ако сте имали 100 лева на влог в КТБ и 100 лева са подадени от квесторите към Фонда за гарантиране, за да ви бъдат върнати, софтуерът е подал информация за 99 лева и 99 стотинки. Аз не съм специалист, но явно софтуерът е запълнил празни полета и въпреки това с тази една стотинка пак не може да участвате в списъка, защото не ви е надгарантиран кредитът. Ето защо тази стотинка се появява в списъка на вложителите с надгарантирани депозити. Освен това остатъкът от манипулираните суми се появява в списъка на кредиторите с цел някои от вложителите да получат суми, които не са притежавали. Ще ви информираме за резултатите от проверката ни, когато сме готови. Факт е, че при изплащането на гарантираните влогове много хора получиха суми, различни от това, което трябваше да получат.

- Хайде да го обясним по-просто. Аз не съм имал нищо общо с КТБ, но изведнъж се явявам като неин кредитор с Х лева и ми дават според Закона за гарантиране на влоговете 196 000 лева. Или ми изплащат, да речем, 1499,99 лева вместо 1500,00 лева, а в списъка на кредиторите се появявам с 0,01 лв.

 - Манипулациите, които се правят, са няколко вида. Твърди се, че в банката е имало пари на трафиканти, които са получили изцяло сумите си. Това са пари от някакви стоки, които нито знам, нито мога да коментирам с подробности. Има хора (квесторите и техните ръководители), които са решили просто да спечелят и са избрали от списъка на вложителите депозанти със суми, примерно, 1000, 3000, 10 000 лв. Сумите са променени ръчно, като от 3000 лв. са станали 300 000 лв. Вместо 3000 лв. лицето е получило 196 000 лв. и примерно, половината са отишли в нечий друг джоб.

Това е едната част от манипулациите и всичко това е правено ръчно. Ръчно са правени операциите по цесиите – вписва се на ръка, открива се нова сметка, кредиторът се премества от този ред на онзи... Всичко това е смутило до такава степен софтуера на банката, че в никакъв случай не може да се разчита на точността на цифрите – нито в списъците на кредиторите, нито по отношение на активите в момента. Просто никой не знае какво става с банката и какво вършат синдиците. Второ, никой не може да си обясни ролята на САЩ и намесата на американски посланик по казуса КТБ. Известно ни е, че бившият посланик на САЩ у нас е лобирал в интерес на собственика на групата „Делойт” в България Силвия Пенева.

- Нали сме европейска страна, няма ли контрол на европейски институции?

- С казаното дотук илюстрирам, че в България има закони, но те са направени така, че да не работят. Между другото, обръщам се към нашите политици, понеже чух, че щели да пренаписват закона „на коляно”. Нека да прочетат Закона за банковата несъстоятелност на Сърбия, за да видят какво значи работещ, добър закон. Това е само един съвет към тях.

А по повод на законите и спазването им – знаете, че БНБ обяви конкурс за сключване на договор с фирми, които да оценят качеството на активите на българските банки. Става въпрос за методологията AQR (Assets Quality Review). Искам да напомня, че същата тази методология бе приложена експериментално за ликвидирането на КТБ в нарушение на Закона за кредитните институции. По нея работиха като КОНСУЛТАНТИ „Ърнст енд Янг” и „Афа” (двете фирми по принцип са регистрирани като одиторски) и „Делойт България” – фирма, която има право само на консултантски услуги. В обявата за обществената поръчка БНБ е пояснила, че не търси да наеме одитори, а фирма, която е лицензирана да обучи българските одиторски предприятия да работят с методологията AQR. По последна информация БНБ е приела офертите на три фирми – „Оливър Уаймън”, която е автор и разработчик на въпросната методология, „Мазарс ЛЛП”, за която не знаем нищо, и забележете, консултантската „Делойт България” ЕООД, чийто управител е Силвия Пенева.


Силвия Пенева стана скандално известна с това, че спаси собствените си пари с една от първите цесии, изплатени на 100%, срещу изготвяне на доклада, послужил за ликвидирането на КТБ. Според българските институции тя не била в конфликт на интереси, когато спасявала собствените си пари! Какво безочие – да приемеш поръчка за ликвидиране на банка, погазвайки етичните стандарти на гилдията и професионалната си съвест, но срещу добро заплащане с нашите пари; да не възразиш срещу незаконността на методологията, която БНБ и назначените от тях квестори те карат да приложиш с някаква заповед и под диктовка; да кандидатстваш след това в конкурс, изтъквайки експериментите по оценката, пардон, обезценката на активите на КТБ, като „натрупан опит”. И да обучаваш други фирми и оценители как се прави това. Интересно ще бъде да видим ще се намеси ли отново някое посолство или посланик, за да осигури поръчката на незаменимата Силвия Пенева!

- Какво смятате да направите по-нататък?

- Ще заведем дело срещу Европейската комисия, защото, изготвяйки окончателния си доклад по мониторинга за България, тя не е изпратила мисия на място, не е проучила реалната ситуация на банковия и финансовия пазар, не е изискала международна експертиза, за каквато говорим. Такава експертиза би могла да бъде изготвена по разпореждане на Европейската централна банка.

- Тоест Европейската комисия е написала доклад, без да проучи нищо?

- В доклада има превод на два-три абзаца от доклада на квесторите, в който пише, че КТБ има два одита. А одити няма и ние имаме официални документи от националния регулатор по одитната дейност, че одит не е осъществяван.

- Вие го доказахте с документи и мисля, че имаше и решение на съда, че в КТБ не е извършван одит?

- Становището е на независимия регулатор – Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Ние предупредихме Европейската комисия да коригира доклада си, разчитайки на осведомеността им по казуса КТБ. Все пак сме във връзка с тях повече от половин година и изпращаме всеки наш документ и материал, всяко разкритие и анализ, които правим. Отговорът от кабинета на комисар Пиер Московиси беше светкавичен и съдържаше обяснение, че комисията може да работи само с официална информация. Казахме им, че точно тези писма на официални институции и независими регулатори, които ние им изпращаме, са официална информация. Те не ги взеха под внимание. Няма дори и препратка към тях. Затова имаме две възможности за действие спрямо Европейската комисия – едната е отправянето на извънсъдебен иск Formal Protest – срещу комисията.

Открихме и кратък път – директно да ги съдим в Люксембург. Това, което правят в случая, е същото, което се е случвало с информацията за гръцката икономика. Тук пише „одит“ – значи наистина е одит, пише „1 милиард“ – значи наистина е 1 милиард. Явно отношението на ЕК към информацията за КТБ не е прецедент. Този формализъм и бюрократичен подход на скъпоплатените чиновници, на които ние плащаме заплатите, води до катастрофални икономически последствия. Както възникна „случаят Гърция”, така може да стане и „случаят България”! Увеличаващият се европесимизъм показва, че гражданите на Европа, и в частност на България, все по-добре разбират формалното и небрежно отношение на ЕК към проблемите на гражданското общество и икономиката на периферните за ЕС страни, каквато е България. Европейците все по-ясно си дават сметка за пълното дезинтересиране към реалните проблеми на хиляди, десетки хиляди граждани на Европа. Затова, колкото и парадоксално да звучи в контекста на темата на докторската ми дисертация, анализираща дезинтеграционните процеси в бившия СИВ, ускорени от развитието на финансовата зависимост на Изтока от Запада, напълно споделям все по-актуалните и обосновани прогнози за задълбочаването на дезинтеграционните процеси в Европейския съюз.

- Нека припомним – банката „Голдман Сакс“ даде неверни данни за гръцката икономика и надцени приноса на Гърция, когато трябваше да влезе в еврозоната. И благодарение на тези измами Гърция беше приета в еврозоната с нереални параметри.

- Ако отидем към същността на нещата, първо тежестта на гръцката драхма в европейската валутна кошница (еврото) е силно завишена. Това поставя въпроса за стойността на еврото като покупателна сила и въобще като сериозна парична единица. Не по-маловажно е, че бюджетът на всяка страна всяка година се наблюдава и анализира от същите тези хора, които ни пишат, че работят само с официални данни. И те просто регистрират с входящ номер жизненоважни за всяка страна документи и показатели. Разбирате ли, те не правят никакъв критичен анализ, проучване, препоръки. По тази логика, щом всичко се урежда с двата „одита” на КТБ, нека да прекратят мониторинговата процедура за дисбалансите в банковата и финансовата системи на България.

- Има процедура да съдите Европейската комисия, така ли?

- Да, в Люксембург, и това са екстремно бързи дела.

- Какви последствия ще има това?

- Не познавам прецедентите. От делата, които завеждаме в Страсбург, е известно какъв може да бъде резултатът. След като са ни нарушени правата и не ни е дадена възможността да се защитим пред българския съд, всички решения на българските съдилища по казуса КТБ трябва да паднат. Всички решения за отнемане на лиценз, за вкарване на банката в несъстоятелност и т.н. Случаят с Люксембург е по-специален – ние ще пледираме в зала, но дали ще дадат ход по същество, не знам, защото този съд се занимава обикновено с европейски институции, които не са приложили законодателство.

- В случая Европейската комисия.

- В случая – да, ние ще свържем точно така нещата. В Люксембург са предявени искове за неспазване на тези регламенти и жалбоподателите са посочили точната сума на загубата си с конкретни цифри. Ако спечелим делата, тези суми ще бъдат изплатени от европейския бюджет. После ще си ги вземат от държавицата ни. За успокоение на г-жа Стоянова го казвам, че ще се забави малко плащането, но все пак бюджетът ще плати. Дори и да не тръгне делото „КТБ” в Люксембург, търсеният от нас ефект ще се произведе.

Явор Дачков
glasove.com