4|
6069
|08.10.2015
АРТ ДЖУНГЛА
Беларуската Светлана Алексиевич с Нобел за литература за 2015 г.
Светалана Алексиевич е удостоена "за нейното мностранно творчество, паметник на страданието и мъжеството в наше време", се казва в мотивите на Шведския Нобелов комитет.
Писателката е родена на 31 май 1948 г. в град Станислав (днес Ивано-Франковск), намиращ се тогава в СССР, а сега в Украйна. По-късно семейството се мести в Беларус.
През 1965 г. Алексиевич завършва средно училище в малкото градче Копаткевичи. След това работи като възпитател и учител по история и немски език в редица училища в Мозирския район.
Завършва журналистика през 1972 г. в Минск и работи последователно в няколко регионални вестника. А през 1983 г. е приета в Съюза на писателите на СССР.
След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Светлана Аексиевич се противопостая не тези действия. Тя написва остра статия в германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Наричат беларуската писателка "блестящ майстор на художествено-документалната проза". Тя има и немалко критици, която характеризират творчеството й като "спекулативно-тенденциозна журналистика".
Светлана Алексиевич пише на руски език. Книгите й са смятани за литературна хроника за постсъветския режим, за Чернобил и войната в Афганистан. Най-известните й творби са "Войната няма женско лице", "Последните свидетели (100 недетски разказа)", "Цинковите момчета", "Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)".
Книгите на Алексиевич
Книгата "Войната няма женско лице" (1985 г.) , преведена на над 20 езика. За първи път в рускоезичната литература Втората световна война е показана през очите на жена. писателката иска да покаже, че жената не само е спасявала и превръзвала ранени, но е стреляла, бомбардирала, взривявала мостове, отивала е да разузнава, пленявала е врагове, даващи важни сведения. И дори е убивала. За Алексиевич по време на тази война жената е направила най-голямата си жертва, която е принесла пред Победата.
В "Цинковите момчета" (1989 г.) е показано безсмислието на АФганската война, започната от СССР в края на 1979 г. и завършила с над 15 000 жертви. Названието идва от цинковите ковчези, с които убитите биват докарани в родината им. Книгата описва мъката на майките, изгубили децата си, жгеланието им да знаят истината за това как са воювали и загинали синовете им. "Цинковите момчета" е била дадена на съд за клевета - със съд, прокурор, обществени обвинители и дори "възмутени трудещи се".
"Чернобилската молитва" (1997 г.) е художествено-документална книга. Тя се състои от интервюта, които Светлана АЛексиевич взема от засегнатите от катастрофата в Чернобилската АЕЦ. Това са жителите на град Припят, ликвидаторите на последиците, лекарите, учениците, учените.
През 1965 г. Алексиевич завършва средно училище в малкото градче Копаткевичи. След това работи като възпитател и учител по история и немски език в редица училища в Мозирския район.
Завършва журналистика през 1972 г. в Минск и работи последователно в няколко регионални вестника. А през 1983 г. е приета в Съюза на писателите на СССР.
След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Светлана Аексиевич се противопостая не тези действия. Тя написва остра статия в германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Наричат беларуската писателка "блестящ майстор на художествено-документалната проза". Тя има и немалко критици, която характеризират творчеството й като "спекулативно-тенденциозна журналистика".
Светлана Алексиевич пише на руски език. Книгите й са смятани за литературна хроника за постсъветския режим, за Чернобил и войната в Афганистан. Най-известните й творби са "Войната няма женско лице", "Последните свидетели (100 недетски разказа)", "Цинковите момчета", "Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)".
Книгите на Алексиевич
Книгата "Войната няма женско лице" (1985 г.) , преведена на над 20 езика. За първи път в рускоезичната литература Втората световна война е показана през очите на жена. писателката иска да покаже, че жената не само е спасявала и превръзвала ранени, но е стреляла, бомбардирала, взривявала мостове, отивала е да разузнава, пленявала е врагове, даващи важни сведения. И дори е убивала. За Алексиевич по време на тази война жената е направила най-голямата си жертва, която е принесла пред Победата.
В "Цинковите момчета" (1989 г.) е показано безсмислието на АФганската война, започната от СССР в края на 1979 г. и завършила с над 15 000 жертви. Названието идва от цинковите ковчези, с които убитите биват докарани в родината им. Книгата описва мъката на майките, изгубили децата си, жгеланието им да знаят истината за това как са воювали и загинали синовете им. "Цинковите момчета" е била дадена на съд за клевета - със съд, прокурор, обществени обвинители и дори "възмутени трудещи се".
"Чернобилската молитва" (1997 г.) е художествено-документална книга. Тя се състои от интервюта, които Светлана АЛексиевич взема от засегнатите от катастрофата в Чернобилската АЕЦ. Това са жителите на град Припят, ликвидаторите на последиците, лекарите, учениците, учените.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
