Изборните дебати по БНТ са като раздумки в Ганкиното кафене

В предварително обявения списък фигурираше името на печално известния русенски гражданин Венцислав Ангелов, по-известен като Венци Чикагото, който е осъден за наркотрафик на 3,5 години затвор с потвърдена на трета и последна съдебна инстанция присъда. Значи,  в такъв случай уважаваният избран от русенци кмет на общината трябваше пред милионите телевизионни зрители да застане редом до един осъден наркотрафикант, да беседва с него, евентуално да му отговаря на въпросите, да понася обидните му квалификации и т.н.

Както е известно, в политическия пиар съществува феноменът BIRGing (Basking in Reflected Glory – светене с отразена светлина), т.е. често става така, че редом стоящите до някого обекти (персони) му предават своята собствена визия, имидж и репутация. Тази светлина в повечето случаи е положителна, носи ползи за имиджа в политиката, но е възможно да бъде и с отрицателни и изключително вредни за осветявания параметри. Стоящият до осъдения Ангелов и беседващ с него русенски кмет би бил възприеман от аудиторията на Националната телевизия като подобен нему, което е несправедливо и неприемливо. Тъкмо затова Пламен Стоилов отказа да участва в дебата.

Отказаха да участват в този дебат и почти всички от останалите участници, с изключение на Искрен Веселинов, който може би не вижда проблем да бъде осветяван с престъпна светлина и е близък с наркотрафиканта. Впоследствие след вероятно предусещане за грандиозния скандал, БНТ отряза участието на Венци Чикагото. Водещата мъгляво обясни защо го махат от дебата (щял да каже нещо неприемливо и т.н.), но не обясни, защо са го поставили в самото начало. След като е обявил, че няма да участва в дебати с престъпници, кметът Стоилов трябваше за втори път да взема решение, дали да се отзове на поканата на БНТ. Става нещо като пинг понг или детска игра на „Иди ми, дойди ми”, участието в която е под достойнството на кмета на европейския Русе, един от най-големите градове на България.

И още нещо, възникват основателни съмнения за озадачаваща здравия разум тенденциозност в провеждането на повечето от дебатите по уж обществената БНТ, издържана от българските данъкоплатци. Защо освен русенския кмет Пламен Стоилов, в тези дебати отказаха да участват почти всички кметове на големите български градове – Пловдив, Варна, Бургас, Шумен и др.? Защо? Конкретно в случая с дебата в Русе, съмненията се потвърждават от подбора на самите теми, както и от самото провеждане на дебата. На зрителите направи впечатление, например, че на въпроса дали някога някой от участниците е усетил обгазяване на въздуха, никой не отговори с „Да”, а тези хора с най-голямо удоволствие биха потвърдили екологичен проблем, влиза им в стратегията срещу сегашния кмет. Обгазяване усетила само водещата, което е или много странно или тя има специално обоняние с изключителна чувствителност на рецепторите.

Тази тема за обгазяването беше първа и основна тема на дебата. Самият дебат беше нарочно насочван почти във всички случаи против работата на сегашната общинска управа и против кмета Стоилов, търсеха само грешки и неуредици, в нито един момент обект на внимание на предаването не беше поне един положителен факт от битието на Русе. Искрен Веселинов говореше даже за мракобесие, за някакви „наши фирми” и т.н., сякаш в Русе никога нищо хубаво не е ставало и няма да стане, ако не управляват тандемът Йотов и Веселинов.

В този контекст всеки бързо би стигнал до извода, че срещите с хората и разговорите с тях по истинските, а не по измислените, като, например, предизборния балон с отровения въздух или идеята за тунел под река Дунав (?!), проблеми на община Русе са далеч по полезни от участието в подобни тъпи и тенденциозни дебати, които приличат едновременно на Ганкиното кафене с неговите долни страсти и на приемен изпит на умствено изостанали.

                                                                                                                                   Иван Гайтански