Архиепископът на Йерусалим: Не приемам духовник с охрана, когато вярваме в Бог и в това, че той ни пази

-  Чухме позицията Ви по основните въпроси за случващото се в Сирия. Бих искала да Ви попитам, може ли църквата да бъде водеща в това да се постигне мир в този регион и да изпревари политиците?

- Църквата винаги, чрез посланията и ролята си в обществото, призовава за мир, любов и братство. Отричаме тероризма, насилието и убийствата, тъй като смятаме, че човешкият живот е божи дар и който извършва нападение над човешкия живот, извършва нападение над божията воля, според която човекът трябва да живее и да бъде свободен. Палестина е сърцето на Арабския регион и на Арабския изток. Палестинската кауза е кауза на всички араби и приятели на палестинския народ, както и на всички свободни хора в света. Смятаме, че това, което става понастоящем в арабската ни родина, в арабския изток, има за основна цел да разсее арабите от основната им кауза – палестинската кауза. Цели се отвличане на вниманието на арабите чрез религиозни и етнически методи, за да може Израел да прокара проектите си в град Йерусалим и на палестинските територии. Насилието, разрушенията и тероризма, които върлуват в Близкия Изток, ни носят мъка и болка - тези разрушения и насилие, които държат на прицел Сирия, Ирак, Йемен, Либия и други. Сирия е страна на цивилизацията, на историята, на човешката и духовната възвишеност. Много ме натъжава това, което става в Сирия, защото посетих тази държава няколко пъти преди кризата. Бях весел и горд, че виждам религиозно братство в тази красива страна. Тероризмът в Сирия се прицели във всичко там – местата за поклонение, в християните, в мюсюлманите, в историческите местности като Палмира, в която и към момента продължават разрушенията. Тези терористи като ИДИЛ, Фронта „Ан-Нусра” и други, бяха привнесени от страна на враговете на Сирия и по-специално Турция, която им поднесе всякакви улеснения, за да разрушат Сирия и да живеят в нея корумпирано.

-  Кои са страните, които  допринесоха за засилване на насилието и тероризма в Сирия.

-  Много са. На първо място е Америка и съюзниците ѝ в Арабския регион. Но най-лошата роля беше изиграна от Турция. Не си мислете, че имериалистичния османски манталитет е минало. Днес Турция и нейните политически лидери действат с манталитета на Османската империя, която разруши арабските държави и ни върна стотици години назад. Османците колят сирианците, арменците, гърците, християните, които по онова време са в Константинопол и други градове, намиращи се под османско владичество. Завладяват църкви и ги превръщат в джамии, крадат византийската цивилизация и я приписват на себе си. Който отиде сега в Константинопол ще види, че министерството на Туризма на Турция описва историческите местности там, сред които е църквата „Св. София”, като част от османското наследство. Това, което са вършели османците по онова време, се прави и сега. Те носят отговорността за прогонването на християните от Арабския регион и по-специално от Сирия. Те улесниха ИДИЛ и другите организации да влязат в Сирия и Ирак и да разрушават и погубват. Всичи трябва да осъзнаят тази сатанинска роля на Турция.

-  Каква е ролята на президента Реджеп Ердоган?

-  Ердоган иска да бъде халиф на тази нова Османска Империя, дори и това да става върху руините на арабските държави, на народите им, историята и цивилизацията им.  Слушах изявление на Ердоган относно руската намеса в Сирия. В него той каза, че тази намеса трябва да спре. Ердоган се противопоставя на руската намеса в Сирия, защото иска кризата там да продължи, да продължат разрушенията и погубването. Много други държави критикуваха Русия за тази намеса – те не обичат Сирия и искат всичко, което става там да продължи – разрушението, насилието и убийствата. Руската намеса бе поискана от сирийската държава и беше в координация с нея. Това е една положителна намеса, която цели по-бързото постигане на мир в Сирия. Затова благодарим на Русия за положителната ѝ намеса в Сирия. Оценяваме и ролята на руската православна църква, която подкрепи ролята на Русия в Сирия. Русия се намеси в Сирия, не за да окупира или напада, а за да помогне  на сирийската държава и народа ѝ да останат единни. Надяваме се сирийската криза да приключи възможно най-бързо, да се сложи край на разрушенията, убиствата и насилието и невинната кръв, която се пролива. Всяка капка къв, която се пролива в Сирия, за нас е болка и тъга. Искаме убийствата да спрат. Надяваме се руската намеса да доведе до забързване на решаването на кризата.

-  У нас, хората, които защитават Русия ги наричат руски агенти. Не се ли притеснявате, че и Вие може да бъдете обвинен в това?

-  Не. Ние не сме агенти нито на Русия, нито на която и да е било друга държава. Ние сме свободни хора, имаме си мнение и принципи. Когато Русия сгреши, казваме ѝ - в грешка си; когато е права, казваме ѝ – права си. Мнението ни не се продава за пари и не се купува. Бяхме подложени на много натиск и провокации, за да променим позициите си, но не го направихме. Не го направихме в миналото, не го правим сега, няма да го направим и в бъдеще. Има една страна на войната срещу Сирия – медийната страна. Има арабски и чуждестранни медии, чиято основна цел е да заблуждават за това, което става в Сирия. Очакваме от тях да ни нападат, защото това им е работата. Има медии, които съществуват, за да нападат всеки, който защитава Сирия. Това обаче не ни интересува много, не ни спира и няма да ни повлияе. Това, което наистина ме интересува, е да спре насилието в Сирия и да приключи кризата. Искаме да спре войната срещу Йемен, да бъде сложен край на насилието в Ирак и Либия. Не вярваме, че насилието и тероризма решават социалните, политическите и икономическите проблеми. Смятаме, че диалогът и разбирателството между синовете на единния арабски народ ще реши тези проблеми. Сирийският народ има справедливи искания. Когато народът иска реформиране на режима, ние подкрепяме реформата, когато иска свобода и демокрация, ние подкрепяме свободата и демокрацията. Но това, което става през последните няколко години, няма нищо общо със справедливите искания на сирийския народ. ИДИЛ и другите организации не влязоха в Сирия и Ирак, за да донесат свобода и демокрация на тези народи. Влязоха, за да разрушат тези държави, за да разрушат историята – виждате как разрушават музеи, исторически сгради на културата и цивилизацията. Те целят да разрушат цивилизацията в Сирия и Ирак, както и по други места. Основна цел за тях е опразване на арабския регион от християните.

- Защо?

- Защото  присъствието на християни в Изтока, дава на региона една специфична и отличаваща се цивилизация. Цели се да изглежда така, сякаш Близкия Изток е район на назадничави народи, които разбират само от убийства, клане и прерязване на гърла. А, арабските народи са изтънчени, културни и осъзнати народи. Явлението екстремизъм, на което ставаме свидетели понастоящем, е внесето отвън – от Афганистан, Пакистан, Чечня идр. Тези хора влязоха, за да разрушат арабските общества и да ги разделят спрямо религиозната им и етническа принадлежност. Те искат да направят от религията стена, която да разделя човека от братята му и искат да изработят от религията меч, който да размахат над вратовете на хората. А религията е мост на любовта и братството, който свързва хората. Именно това е културата на арабските народи. В Сирия, Ирак, Палестина и другите държави нямаше проблеми между християни и мюсюлмани. Това което виждаме в момента е провокирано и привнесено отвън с цел да се разединят арабските общества. В Палестина наскоро създадохме няколко комисии, съставени от мюсюлмански и християнски свещенослужители, за да си сътрудничим срещу насилието, омразата и екстремизма. Няма да се примирим с културата на расизма, омразата и насилието, която искат да натрапят на арабските общества. Ще продължим да работим в името на религиозната толерантност и конвергенцията на всички религии. Град Йерусалим е град на конвергенцията между трите единобожни, аврамистични религии. Целият регион на Близкия изток е място на събиране на религиите и културите. Трябва да пазим това духовно, циливизационно и историческо наследство. Това е отговорност на всички нас – като свещенослужители, като културни хора, като представители на медиите, като мислители – на всички.

-  В тази връзка, наблюдавахте ли посещението на папата в САЩ и каква е оценката Ви за позицията, която зае за войната и за бежанците?

- Позицията, която изрази Негово Светейшество папа Франциск, е християнската позиция, в която трябва да вярва всеки християнин на този свят, независимо дали е православен, католик, или друг. Църквата съществува в този свят, за да бъде източник на благословия и добро за човечеството. Не може да се изолираме, цървата присъства в обществото и трябва да играе роля в националните, човешките и социалните въпроси. Не може тя да се прежръща в политическа институция, а трябва да бъде, духовна, верска, морална институция, която да защитава човека и неговите права. Не искаме да се месим в политиката, искаме да служим на човека. Исус Христос изми краката на учениците си в израз на смирение и голяма любов към човека. И когато се придвижва от едно място към друго в Палестина, той отива при бедните, нуждаещите се, болните, при всеки човек, който се нуждае от помощ. Ние като църква, като свещенослужители трябва да бъдем с потиснатите и онеправданите, с тези хора, които имат нужда от помощ. Именно заради това трябва да посрещнем бежанците, които идват при нас, за да избягат от войните на насилие и да отворим за тях къщите и сърцата си.

- Дали всички идват по нашите земи с мир и любов?

- Възможно е да има и някои терористични елементи сред тях, но това не е оправдание, за да затворим вратите си. Голямото мнозинство от бежанците и мигрантите се противопоставя на насилието и тероризма, тъй като напуска страните си именно, за да избяга от това насилие. Те са жертви на насилието. Ние трябва да приемем справедливите каузи в този свят. В Палестина, нашата кауза е кауза на справедливостта и ние трябва да сме солидарни и да подкрепяме потисканите народи.

-   У нас има митрополити, които живеят в имения и се возят с последен модел Мерцедес.  Какъв е стандарта ви на живот?

-  Каня Ви в Йерусалим, за да видите, че живея в скромна и простичка къща. Колата ми не е мерцедес, обикновена е. Не искам да имам мерцедес. Душата ми няма да е в мир ако се возя на мерцедес, а народът ми умира и се мъчи. Скромната си кола използвам, за да служа на хората.

-  На колко години е колата Ви?

- Десет или единайсет години.

-  Имате ли часовник Ролекс, като някои наши духовници?

- Този часовник /показва го/  е сранително прост – но по-важно от часовника е как използваме времето в живота си, дали го използваме, за да бъдем от полза на другите, или го пилеем просто така, без да го ценим. Смятам, че не е редно да критикуваме когото и да е било за външния му вид, часовника, който носи, колата, която кара, или заради дрехите му, защото по този начин не можем да опознаем какво е вътре в него и в сърцето му. Не можем да съдим хората, без да узнаем какво е вътре в тях. Много често това, което виждаме с просто око, не изразава истината. Не трябва да съдим човека заради външния му вид. Много съм благодарен, защото когато посетих Света гора, слушах светците там да казват, че много често пред себе си виждаме човек, за когото смятаме, че е грешен и глупав и отдалечен от Господ, а всъщност той е близо до Господ, а също така често се случва и обратното – виждаме хора, за които мислим, че са близо до Бог, а всъщност те са много далеч.

-  Нормално ли е духовниците да седят зад затворени врати и никой да няма достъп до тях, никой да не може да ги види и да ги стигне, да се разхождат с охрана и да бъдат недостижими?

-  Първо, служителите в църквата и християнските духовници трябва да бъдат приближени до народа и всеки човек трябва да може да се среща с тях без проблеми. Не мога да разбера и да приема как така един духовник може да има охрана, когато ние вярваме в Бог и в това, че Той ни пази. Ако бъдем праведни, живеем със страхопочитание към Бога, уважаваме христичнските и социални ценности, то тогава няма нужда от охрана – народът ни охранява. Моят скромен и простичък дом в Йерусалим е отворен за всеки, който дойде в търсене на помощ. Ще отворя на всеки, който почука на вратата, дори и да нямаме уговорка. Нямам условия за тези, които идват при мен, всеки е добре дошъл, без значение от религиозната му принадлежност. Не е необходимо да е християнин или православен, може да е мюсюлманин или друг. Посрещаме всички хора и не разграничваме любовта си към тях.

- Вие живеете в размирен район.  Имало ли е конкретно срещу Вас заплахи, нападения и т.н.? Имало ли е опасност за живота Ви?

-  Няколко пъти бяхме подложени на нападения, заплахи, провокации и арести, с цел да бъдем накарани да мълчим и да не защитаваме народа си и каузата му. Но това не стана. Въпреки всеки арест и целият натиск, на който бяхме подложени. Например преди два месеца ни спряха на една от израелските военни бариери за повече от три часа. Всеки арест и всяка провокация ни прави все по твърди в отстояването на позицията ни.

-  Все по-малко хора ходят в българската църква. Според Вас кой има интерес църквата ни да е слаба?

- Смятам че българския православен народ е привързан към църквата си. Не смятам, че има дори един православен българин, който да не оценява историческата роля, която българската църква е изиграла през стотиците изминали години за запазването на българската националност и култура. Преди идването на комунизма и по-специално в периода на Османската империя, църквата изиграва своята роля за съхраняването на езика, културата и принадлежността на хората в епохата на безпросветността и изостаналостта, която иска да ни наложи Османската империя. Гръцката църква също е изиграла важна роля по време на Османската империя, както и църквите в други завладени  държави. С настъпването на комунизма, църквата навлиза в нов период. И до ден днешен са останали следи от този период. Пожелаваме на българската православана църква и на всички други православни църкви в Европа да бъдат силни и да защитават ценностите на вярата, човечността и морала в обществата. Зарадвах се, когато в Европейския съюз влязоха няколко православни държави, защото православието може да предложи много на Европа, що се отнася до ценности, морал и духовни и хуманни принципи. Срещнах се с Негово Светейшество патриарх Неофит и няколко епископи от българската православна църква и патриархът ме покани да отслужа молитва в църквата „Александър Невски”. Ние също им отправихме покана да посетят Йерусалим. Отношенията между йерусалимската и българската църква са братски. Забелязахме, че в Палестина и Йерусалим започнаха да идват български православни поклонници и бихме искали броят им да се увеличава. Бихме искали да подсилим приятелствто, обичта и духовната връзка, която ни свързва.

-  Вярно ли е, че живеете без заплата?

- Човекът може да живее без заплата, защото хлябът сам не дава живот, както се казва в Библията. Но човекът не може да живее без принципи, морал и ценности.

-   Бихте ли си издигнали паметник приживе така, както направи наскоро  Вселенският патиарх Вартоломей?

- Разбира се, че не. Не вярвам в паметниците и смятам, че истинското признание е любовта на народа и уважението му, но още по-важно от това е Господ да е доволен от нас – това е по-важно от всякакви статуи и от всичко друго.

-  Виждали ли сте терористи и ако да – какво сте им казвали?

-  Ние живеем сред тероризъм. Има ли по-голям тероризъм от окупацията и расизма, упражнявани по отношение на палестинския народ? Ние не просто виждаме тероризма, а му плащаме и сметката в ежедневния си живот. Надяваме се и се молим да се осъществи мирът в нашата страна. Не искаме войни, смърт и разрушения. Искаме да живеем в мир. Молим се за онези, които убиват и вярват в убийството, да се открият и да просвети Бог сърцата и умовете им, за да разберат, че Бог ги е създал, не за да бъдат средства за смърт, а за да помагат на живота, мира и любовта.

Интервю на Катя Илиева

С благодарност към младата преводачка от арабски език  Ана Минчева