3|
5680
|12.10.2015
МИНАЛО
БАН чества 146-та годишнина от основаването си
Българската академия на науките празнува днес 146-ата годишнина от основаването си, съобщи пресцентърът на БАН.
БАН е водещ научен, духовен и експертен център на България. Днес мисията на БАН е да прави научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията.
РЕКЛАМА
През 50-те и 60-те години на 19-и век, по време на всестранния възрожденски образователен и културен подем и революционните събития на Балканите, сред българската емиграция назрява идеята за създаване на български книжовен център.
На 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила се учредява Българското книжовно дружество (БКД). По примера на европейските народи, които имат свои академии и научни дружества, прогресивната и демократичната българска емиграция от Русия, Украйна, Влашко, Молдова, Сърбия, Австро-Унгария, Цариград и други български колонии създава БКД. Това събитие в националната ни история е уникално, защото Дружеството в емиграция се учредява, когато България се намира все още в пределите на Османската империя.
В него участват водачите на българското революционно национално-освободително движение - Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, книжовници и други просветени българи.
Пръв председател на БКД е университетският учен-историк Марин Дринов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. През 1888 г. членове на БКД полагат основите на първото българско висше училище - Софийския университет. За първи ректор е избран редовният член на БКД проф. Александър Теодоров-Балан.
През 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките и приема първия си закон. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя.
Днес в БАН работят около 3000 учени или около 15 процента от кадрите, заети с наука у нас и създаващи над половината от научната продукция в страната.
РЕКЛАМА
През 50-те и 60-те години на 19-и век, по време на всестранния възрожденски образователен и културен подем и революционните събития на Балканите, сред българската емиграция назрява идеята за създаване на български книжовен център.
На 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила се учредява Българското книжовно дружество (БКД). По примера на европейските народи, които имат свои академии и научни дружества, прогресивната и демократичната българска емиграция от Русия, Украйна, Влашко, Молдова, Сърбия, Австро-Унгария, Цариград и други български колонии създава БКД. Това събитие в националната ни история е уникално, защото Дружеството в емиграция се учредява, когато България се намира все още в пределите на Османската империя.
В него участват водачите на българското революционно национално-освободително движение - Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, книжовници и други просветени българи.
Пръв председател на БКД е университетският учен-историк Марин Дринов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. През 1888 г. членове на БКД полагат основите на първото българско висше училище - Софийския университет. За първи ректор е избран редовният член на БКД проф. Александър Теодоров-Балан.
През 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките и приема първия си закон. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя.
Днес в БАН работят около 3000 учени или около 15 процента от кадрите, заети с наука у нас и създаващи над половината от научната продукция в страната.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
