Цацаров с мерки срещу избягали подсъдими

Докладът на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка акцентира особено остро на въпроса за ефективното изпълнение на съдебните решения – "проблемът с осъдените престъпници, които успяха да се изплъзнат от правосъдието и да се укрият".

Сред най-емблематичните примери за това са братя Галеви, убиецът пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров, двама от убийците на студента Стоян Балтов, Евелин Банев-Брендо и др.

Сред основните предложения на главния прокурор са дефиниране на най-леката мярка за неотклонение "подписка" като забрана за обвиняемия да напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган и въвеждане на система за контрол за спазване на тази забрана посредством периодична регистрация в службите на МВР.

Предвижда се още задължение за съда, при вземане на мярка за неотклонение "домашен арест", да определя и адреса, на който тя ще се изпълнява, както и въвеждане на контрол на забраната обвиняемия да напуска жилището си чрез средства за електронно наблюдение.

Една от идеите е да се отнемат документите за самоличност на хората, на които е наложена забрана за напускане пределите на страната, като им се издават заместващи документи.

Прокуратурата предлага още:

- въвеждане и на обезпечителна функция на мярката за неотклонение „гаранция” /по отношение на държавни вземания, произтичащи от наложено наказание глоба или конфискация, както и от присъдени разноски в наказателното производство/;

- задължение за съда, при вземане на мярка за неотклонение „домашен арест”, да определя и адреса, на който тя ще се изпълнява; въвеждане на контрол на забраната обвиняемия да напуска жилището си чрез средства за електронно наблюдение;

- задължение за прокурора да изпълни писмените указания на горестоящия прокурор, само ако те са и мотивирани, като може да поиска тяхната проверка по служебен път от съответната по-горестояща прокуратура;

- създаване на механизъм за призоваване и връчване на книжа на народни представители и общински съветници – чрез председателя на Народното събрание или председателя на общинския съвет;

- разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи да се дава предварително от председателя на ВКС или от изрично оправомощен негов заместник, по искане на главния прокурор или оправомощен негов заместник;

- създаване на процесуален механизъм за възлагане на разследването на дела на следовател от състава на Националната следствена служба;

- разследването да се провежда от следователи по дела за определени тежки умишлени престъпления /разделите „Убийство”, „Отвличане и противозаконно лишаване от свобода”, „Принуда” и „Разврат”/, когато тези престъпления са извършени от непълнолетни лица;

- въвеждане на задължение за присъствие на подсъдимия в заседанието на въззивния /второинстанционния/ съд по дела с обвинение за тежко престъпление;

- промени в подсъдността на специализирания наказателен съд: опит за „разтоварване” на специализираните органи на съдебната власт с цел концентрирането им само върху най-тежките случаи на организирана престъпност;

- включване в делата, подсъдни на специализирания наказателен съд и тези по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс - „Престъпления против републиката”;

- съответни промени в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.