Г. Господинов: Защо спряхме да си говорим? Къде беше точката, когато започнахме да се разпадаме?

„Не успяхме да си върнем онова, което го имаше в първите месеци на пандемията – отношенията помежду ни, едните да пазят другите, младите да пазят старите. Това се изгуби. 2021 година несъмнено за всички нас беше една сериозна крачка, която трябваше да направим и едно огромно предизвикателство, което не е свършило“, споделя той.

„Тази година ние се сблъскахме челно с по-важните въпроси – кое е истина и кое не. С последиците от невежеството. С последиците от фалшивите новини, с това, че народ, който вярва в прекалено много неща, всъщност не вярва в нищо“, коментира от своя страна Захари Карабашлиев.

„Вярвам в мъдростта на всеки един народ и това, което той ще излъчи въпреки всичките ни разочарования и наши провали и се надявам колкото и странно да звучи – ние да градим нашия дом с останките от нашите предишни провали“, казва той.

„Вместо някакви разумни решения, хората много често залитат по някакви фантастични измислици. Като писател, за мен тези фантазии са интересни, но предпочитам в самата реалност да преобладава разумът“, обяснява Алек Попов.

Според него трябва и да сме много внимателни:

„Трябва човек да е внимателен – да знае какво може да постигне и какво не може да постигне, защото в желанието си понякога до постигнем съвършенство може да направим големи бели и да объркаме много неща“.

„Много е трудно в целия този шум да откриеш какво да направиш – кой път да хванеш. Доколко можем да се намесим в съдбата на другия и доколко сме отговорни за нашата? Бяхме принудени да се затворим с хората, които обичаме – нещо на пръв поглед много нормално и сякаш не сме мислили какво би предизвикало това. Защото когато се затворим с човека, с който живеем – той става едно огледало, което е изключително болезнено, защото оттам излизат страхове, излизат несигурност и ето това е голямото предизвикателство“, коментира и колегата им Рене Карабаш.