Реклама / Ads
13| 15070 |12.06.2017 ЪNDERGROUND

”Какво са законите без добри нрави” или как Пеевски се наложи над Глориент

.
Съдебната сага между корпулентния депутат и бизнесмен Делян Пеевски и чуждестранната компания Глориент придоби нов развой, след като благоевградския окръжен съд отсъди в полза на депесаря.
 

С решение на съдия Владимир Ковачев съдът определи, че продажбата на имота, върху който се намира местния магазин на Техномаркет и която се е случила през далечната 2006 г., е нищожна.

 

Припомняме, че още след като поема контрола върху Техномаркет в началото на 2016 г. корполентният депутат спира да плаща наема на всички магазини, които компанията ползва. Потърпевш от това решение е точно Глориент, който е собственик на имотите на магазините. Докато Глориент завежда дела, с които се опитва да изгони Пеевски от имотите си, юристите на депутата решават да завеждат контрадела за нищожност на покупката на имотите от Глориент още през 2006 г.

 

Оказа се, че според съдия Ковачев претенциите на Техномаркет са основателни. Според него сделката, с която Глориент е придобила имота през 2006 г., накърнява добрите нрави.

 

Това се случи след поредица от заседания, в които адвокатите на "Техномаркет" желаеха съдебни поръчки до Монца, Италия, Сейшелите, Холандия, както и призоваваха свидетели, които са бивши или настоящи служители на самата верига. Е, нито поръчките бяха осъществени, нито свидетелите се явиха в зала, но това не промени решението.

 

Странното в случая е, че при абсолютно идентичен казус съдът в Русе отхвърли всички претенции на Техномаркет и Пеевски. За да опишем абсурдността на ситуацията, нека сравним двете решения:

 

Съдът в Русе приема, че разменените блага по процесния договор са еквивалентни и сделката не е нищожна поради накърняване на добрите нрави. В практиката на ВКС за нееквивалетни се приемат сделките, при които продажната цена на вещта е от 12 до 28 пъти по-ниска от пазарната стойност.

 

Съдът в Благоевград приема, че сделките са извършени при липса на еквивалентност на уговорените между страните престации. Нещеш ли, становището на съда е в противоречие със заключението на вещото лице. Според него, пазарната стойност на земята към дата 01.09.2006 г. е 82 930 лв., а стойността на поземления имот заедно с прилежащите инфраструктурни съоръжения – 153 980 лв., като продажната цена на терена по нотариалния акт е 117 000 лв., т.е. продажната цена е близка до определената от експертна пазарна стойност. Аналогично е положението относно продажната цена на сградата продажна цена е 1 835 000 лв. без ДДС, а изчислената от съдебния експерт пазарната стойност на имота към дата 01.09.2006 г. е 2 000 500 лв., т.е. отново продажната цена е близка до пазарната оценка и в никакъв случай не може да се счита за „чувствително по-ниска“.

 

Съдът в Русе отхвърля и твърдението на Техномаркет, че е налице накърняване на добрите нрави, поради наличие на свързаност между физическите лица собственици на капитала и участващи в управлението, която е довела до сключването на неизгодни за ищеца сделки, с което се накърняват добрите нрави. В българското законодателство не се съдържа разпоредба, според която сделките между свързани лица да са недействителни.

 

Този в Благоевград обосновава становището си за установена свързаност между лицата по сделките, върху представени от Техномаркет в копие документи, които са били оспорени от Глориент и съдът е задължил ищеца да представи същите в оригинал, като му е определил срок за това. До края на съдебното производство Техномаркет така и не е представил оригиналите на тези документи, а съдът изобщо не се е произнесъл относно допускането или изключването на тези доказателства от доказателствения материал.

 

За да надникнем в решението на съдия Ковачев, следва да представим и неговата философска обосновка в оригинал:

 

„Казусът има и философско-правна страна. Още в древността Horatius е задал риторичния въпрос: "Q. sunt leges sine moribus?" /Какво са законите без добри нрави?/, за да подчертае значението и нуждата от хармония и непротивопоставяне на двете групи правила, понеже при липса на добри нрави и висок обществен морал регулаторната сила на правните норми рязко отслабва. Едва ли някой може да отрече, че това важи и днес. Моралът установява критериите за оценка на едно или друго поведение, а добрите нрави представляват трансформация на моралните критерии в правила за поведение. Честността е основа на справедливостта /"F. est justutae fides"/. Накрая побеждава справедливото дело /"Tandem bona causa triumphat"/. Ноторен е изразът "F. iustitia et pereat mundus!" - "Да възтържествува справедливостта, та макар и светът да погине!". В случая, за да се възстанови справедливостта, исковете за нищожност трябва да бъдат уважени.“

 

Действително следва да си отговорим на въпроса - Какво са законите без добри нрави?

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 4356 |31.05.2017 Русе и Добрич са с нови областни управители . 4| 4612 |22.05.2017 Класация: Стара Загора е най-добрият град за живеене . 0| 5205 |16.05.2017 Смениха и зам.-областния управител на Добрич

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads