Реклама / Ads
28| 22102 |17.05.2016 ГЛАСЪТ

Недялко срещу Пеевски и 70-те интелектуалци – спуканият кондом

.
Живот в кондом...
70 интелектуалци наскачали като Бенковски, Ботев и Левски, ама не срещу турското робство, а срещу робството на депутата от ДПС Делян Пеевски. Което не е същото, ама много им се иска. На бунт срещу манекена на модела #Кой ги вдигна издателят на Пик и в-к „Ретро” Недялко Недялков.
 
Няма да учим Недялко как се обръща палачинка, той е професионалист. Може да замръкне като Раймонда Диен и да осъмне като Павлик Морозов. Довчера славеше Пеевски както някои поети Априлския пленум, а днес го громи както Червената армия Хитлер, както българската прокуратура – корупцията, ако разбирате накъде бия. Някои наричат това действие по целесъобразност, но то си е палачинково премятане...

 

Недялко реши да си смени козината. 70 интелктуалци се нагърбили да му асистират. Мотивът им е, че разпространителски фирми на Пеевски дължали пари на Недялко за продадени броеве на в-к „Ретро”. Става дума за около 60-70- хиляди лева. Не са малко, но пък Недялко може да се утеши с милионите, които случайно изтегли и спаси от КТБ през лятото на 2014, без Пеевски да му е дал инфо. Асистиращите интелектуалци имат ли толкова милиони в някоя банка? Или с подписите си купуват застраховка, че няма да попадат бъдат мишена на Недялковите медии. Колко да е дългосрочна тази застраховка?...

 

По повод неправдата с неизплатените вестници Недялко написа досущ „кървавото писмо”, което би трябвало да разпали страстите български.  

 

 „ПЕЕВСКИ Е КОМИСАРЯТ ПО ИДЕОЛОГИЯТА НА ПРЕХОДА. Вземете му медиите, тогава се фукайте, че си е отишъл. Впрочем ето как контролира вестниците, Би Ти Ви и Нова! Ето кои са „лимонките му”! Цялото това заглавие изгря начело на сайта Пик на 15 май 2016 г. Надзаглавието бе: „Повелител на съзнанието”, а подзаглавието – „Правителства, КЗК, прокурори, данъчни – всички от Омертата в негова услуга. Пеевски ще си отиде истински, когато си тръгне от медиите”.

 

Оттук насетне започва едно истинско настъпление, пред което онова на Курската дъга е като свада в селска кръчма.

Уводът е епичен и хваща веднага за гърлото: „Вече 10 години той (Пеевски) е повелителят на съзнанието - комисар по идеологията към ЦК на Голямата българска Омерта. Обслужва всяка власт според потребностите й, а тя му отвръща с щедри подаръци от държавната софра: „Булгартабак“, БТК, ИПК „Родина“, монопол в дистрибуцията на вестници, цигари, алкохол…(10 години пише Недялко, но не казва защо е мълчал.)

Българските медии са деградирали до разменна монета на Делян Пеевски, с която откупува гузната си съвест пред закона, казва по-нататък Недялко. И продължава:

И целият ДАНС барабар с БОП-а да бе приватизирал по някаква нелепа приумица на Орешарски, нямаше да му свърши същата работа, каквато му вършат телевизиите, вестниците и сайтовете.

Вземете му медиите, вземете му разпространението на печатни издания, вземете му „Лафка“, вземете му ГАРБ (фирмата, която мери тв рейтингите), и после се фукайте, че сте го „приключили“. Дотогава той винаги ще „приключва“ всеки от вас, подсмихвайки се ехидно изпод сенките на хотел „Берлин“ или палатите си в Дубай и Абу Даби.

За правителствата – които и да са те, ситуацията е удобна. Договарят се само с един човек, вместо да се главоболят с двайсетина издатели и главни редактори, примерно. Срещу медийна подкрепа за всяка следваща власт Пеевски иска да го оставят да си върти схемите на свобода. И нещо особено важно: да не закачат хората му в ключови ведомства от сорта на НАП, Агенция „Митници“, КЗК и Прокуратурата. Това е неговият силов инструмент за разправа с икономически противници.

От години и години, да речем, мнозинствата в КЗК се определят лично от Пеевски, това е публична тайна. Пожизненият сякаш шеф на комисията Петко Николов е близък с майка му – Ирена Кръстева, и открито обслужва нейните интереси и бизнеса на семейството.

Оттук насетне Недялко изпада в умиление към собственото си юначество и припомня какви величави дописки е публикувал за Пеевски преди няколко години. Пропуска обаче цял един период от творческата си биография и тази на собствената си медия, отдадени изцяло на утвъждаването и триумфирането на същата Пеевска идеология, която днес громи.

Но да продължим с писанието на Недялко:

5 години по-късно мачът е приключил. 100-процентовият монопол е факт. „Лафка“, „Национална дистрибуция“ и "Стрела" на Пеевски владеят целия пазар. Печатница „София“, която върти около 80% от продукцията, също е собственост на Пеевски. Впрочем уж е на Венелина Гочева, уж е под запор за данъчни задължения, но това са само привидности. Пеевски обича да си служи с „лимонки“, това е негова технологична тайна. Употребява живи човешки същества за щит, той не се държи като мъж, името му го няма никъде. Както и лицето му, както и цялото му физическо превъплъщение - винаги е удобно скрит зад мутренски кортежи, бронирани лимузини, кевларени одеала, сега го пази и НСО.

Допреди аферата с ДАНС се ползваше със статута на Волдемор, онзи, чието име не трябва да се споменава. След това маските паднаха, името му придоби автентичния си демоничен статус, но „лимонките“ останаха.

Време е да се формулира точно и ясно.

Депутатът от ДПС Делян Пеевски притежава като собственост или съсобственост вестниците „24 часа“, „Труд“, „Телеграф“, „Стандарт“, „Шоу“, „Над 55“, „Монитор“, „Новинар“, „Меридиан мач“, „Уикенд“, „Всеки ден“, „България днес“, „168 часа“. Заедно с прилежащите им сайтове „Блиц“, „Стандарт“, „Монитор“, „24 часа“. Заедно с цялата радиоверига "Дъ Войс", радио "Веселина", "Меджик"...

За част от тези издания това не е отразено в търговския регистър, самите издатели – „лимонки“ ще скочат гневно и ще протестират – „как така, какъв Пеевски, ние сме, друг няма“, обаче истината си е истина, макар и скрита зад "временни удостоверения", "приносители на акции", "празни джира" и прочие тарикатски комбинации, в които личният адвокат на Пеевски - Александър Ангелов ("Калоян Стоев"), е истински цар.

И така нататък и така нататък. Трябва да признаем, че всичко излязло от гневната клавиатура на Недялко е вярно. Ето и историческият финал:

Ченгета и слугинаж под командата на Пеевски - това са, уви, българските медии днес.

Освен печата, Пеевски контролира и телевизиите чрез фирмата ГАРБ, която мери рейтингите. Павел Станчев от Би Ти Ви и Дидие Щосел от Нова са през ден на „килимчето“ в хотел „Берлин“. Иначе симулират независимост, в сутрешните блокове громят модела КОЙ, но всичко е пунта мара. По заповед на Пеевски се свалят предавания, диктуват се редакционни теми, уволняват се водещи. Би Ти Ви даже сградата си му продаде.

И всички го знаят, но мълчат. Няма как – Пеевски е комисарят по идеологията. Номерът е стар, но проверен: медиите му никога не са в опозиция, винаги са с властта, а тя се отблагодарява подобаващо.

Оставете му „Булгартабак“, „Дунарит“, „Техномаркет“, „Левски“, вземете му медиите – тогава говорете, че си е отишъл.

На всички е ясно, че днес Недялко зове зло №1 за държавата, хората и медиите - Пеевски - да бъде озаптен, разследван и да му се отнемат медиите. Но зове, защото е пострадал той самият. Когато други страдаха, Недялко тържествуваше на Пеевската медийна софра.

 

Днес Пеевски е притиснат от премиера Борисов, от вожда на ДПС Доган, както и от гражданската нетърпимост към модела #Кой. Депутатът губи позиции, влияние и пари. В журналистическите среди се говори, Пеевски и приятелят му Кирил Домусчиев финансирали до момента проекта на Недялко Пик тв, но неотдавна му заявили, че няма да дават повече пари. Няма помощ и за Пик или поне не в размерите, както досега. Недялко разбира, че трябва да се спасява. Преди да се присламчи към друга софра, обаче, за по-сигурно удря доскорошния си другар и благодетел. Смята, че така е по-революционно и тактически правилно. Дали смята така и премиерът, към когото Недялко пренасочи любовните трели на своята журналистика – предстои да узнаем.

 

Завладян от емоционалните си „прозрения” за Пеевски и медиите му, и запленен от собственото си величие, Недялко е забравил някои неща. Само във Фрог нюз публикациите за Пеевските золуми във всички области, включително и в медиите, са десетки. Още толкова има и в други медии. Недялко тогава водеше мръсна война с тези издания. Недялко мълчеше, когато наглецът Пеевски пробутваше „Държавен вестник” като притурка на „Телеграф”. Това бе на 19.12.2014 г., а след това и на 01.02.2015 г. На 02.04.2015 в предаването на Георги Коритаров премиерът Борисов заявява: „Голям срам е „Телеграф” да излиза с „Държавен вестник”! Седем медии се осмелиха да напишат за гаврата. Недялковите Пик и „Ретро” не са между тах.  

 

На 27.11.2014 г. „Ню Йорк Таймс” публикува материал за българските олигарси в политиката и написа, че Пеевски владее медиите, опитвайки се чрез тях да влияе на партии и правителства. Недялко в този момент е в ролята на риба. На 31.01.2016 г. германското издание „Шпигел” пък написа, че „Пеевски е айсбергът на корупцията в България”. Недялковите Пик и „Ретро” са гроб. Няма ги и интелектуалците-революционери.

 

По повод годишнина на Пик, главният прокурор Сотир Цацаров написал до Недялко: "За краткия период на своето съществуване електронната ви медия успя да заеме собствено място сред българските електронни портали. Убеден съм, че нарастващатао ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма на целия екип. По повод празника поздравявам всички работещи в агенция "ПИК" и им желая здраве, нови идеи, нови инициатива и много успехи".

 

Дали днес, когато Недялко скочи срещу Пеевски, г-н Цацаров мисли същото? Отдавна пишем и настояваме българските инстицуции в лицето на прокуратура, Министерство на финансите, МВР, ДАНС, НАП, КЗК, следствието и пр. да започнат задълбочено разследване на действията и бизнеса на Пеевски през последните години. Включително участието му в сделки, фирми и сриването на КТБ. Длъжни са да го направят, но не заради воплите на Недялко и „неговите” интелектуалци, а по закон и в защита на обществения интерес.

 

А интелектуалците...

 

Една китайска поговорка гласи, че рибата не знае кога пикае. Мартен Паж прилага източната мъдрост към интелектуалстването в „Как станах идиот”: Те смятат, че са интелектуалци само защото се занимават с умствен труд. У интелектуалеца няма вътрешен диалог, защото той си въобразява, че познава света по-добре от другите.

 

Карлос Руис Сафон е още по-ясен. Интелектуалецът е персонаж, който не се отличава с висок интелект. Той си приписва качества от природата, които усеща подсъзнателно. Това е истината, както е истина: кажи ми с какво се хвалиш и ще ти кажа, какво ти липсва. На нашите интелектуалци очевидно им липсва Априлския пленум и го заместват с Недялко. Кауза да има...

 

Би било редно да запитаме Недялко и интелектуалците, къде бяха когато Пеевската пропаганда, медии и действия съсипваха живота, обругавайки достойни хора? Свинщината продължава години наред пред очите ни и съсипва цялата държава, но те... сетила се Мара да се побара... Турците казват: Да имам акъла на българите, ама след това.

Някои живеят в кондом и когато той се спука, си мислят, че са Колумб.

 

Огнян Стефанов


Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 27| 25383 |09.05.2016 Аликс Партнърс Сървисиз срещу КТБ е замитане на следи. Ще се видим в съда . 1| 12663 |20.04.2016 Мъглата на задкулисието погълна Пеевски . 0| 9780 |04.04.2016 Отечествената война срещу корупцията – накъде след ДАИ?

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads