Шведският крал Първанов I

И не можеше да избяга от това, защото пъпната му връв го държеше в заводската бригада. Което пък обяснява, защо баровците край морето не го припознаха за свой. Което спусна мрак в душата на социалистическия пролетарий и той се върна в завода при своите. Happy end за едни, просто The end за други.

Милиони българи са се заливали от смях на този сюжет, показващ приключенията на хора, които не са си на мястото. Все едно в Швеция да пуснат филм за крал Карл XVI Густав, който работи на струг в някой цех, изтупан в сини дочени дрехи...
За двайсет години много неща се промениха. Днес екземпляри от т.нар. политическа класа у нас си живеят като шведски крале, носят часовници по за 40 000 евро, но в главите им се въртят още слама и гайки... И не разбират, че въпросът не е в парите, а в манталитета. В България 90 на сто от населението е с работническо-селски произход. Така са се стекли обстоятелствата – исторически и социални. Но не това е страшното, защото бихме могли да компенсираме историческите и икономическите разлики с интелект. Той обаче е производен на образованието и възпитанието, неща, които не ни е най-силната част...

Научаваме, че 63% от шведите искат крал Карл XVI Густав да абдикира. Казано по-простичко, да се маха от престола. Не е желан за държавен глава. Причината е ужасно проста: моралният образ на монарха като верен съпруг на кралица Силвия и почтен баща на три деца се сринал. Причината е публикуваната биография на Карл Густав, в която пишело, че кралят е въртял любов с певицата Камила Хенемарк от групата Army of Lovers през 90-те години. И да беше само това, ами посещавал с приятели и нощния клуб Club Power, на съмнителния сърбин Миле Маркович. Там се е забавлявал в джакузи с полуголи девойки. О, ужас! – хванаха се за главите разкрепостените шведи, дали на света шведската тройка...
Странна работа, нали? Това, с което у нас мнозина първенци, политици и държавници се гордеят, в Швеция им изяжда трона и главите. Ще кажете: „Какво ни засягат нас хладнокръвните шведи и техните глупости!”

Засяга ни по един странен начин. Открай време има някакви импулси между нас и шведите. И там наричат строя си социализъм, но той няма нищо общо с нашия развит социализъм. Те правят Волво, а ние сглобявахме Москвич. Те лееят шведска стомана, а ние - кремиковска. Свалячите по морето едно време мечтаеха за руси шведки с дълги крака. Покрай АББА заобичахме шведите още повече. У нас пък те се чувстват волно и напоително. Това е на ниво народни маси.


Мариана Попова

Елитът ни обаче също възприема шведския модел с лекота. Например президентът Първанов. Близо два мандата вече той си живее като шведски крал. Карат го с брониран Мерцедес, който струва майка си и баща си, както обичаме културно да се изразяваме, ходи на лов със свита от НСО и богати другари (царедворци и олигарси), стреля по козел архар в Узбекистан, организира благотворителни кампании, громи правителството на Борисов, обича шведската сьомга (но кремълския червен хайвер му е по-скъп). Истинското положение обаче се крие в детайлите. Да гърмиш по козел от Червената книга сигурно е царска работа, но да лъжеш не е. Карл XVI Густав не отрича връзката с готината певица Камила и не сочи с пръст към премиера Райнфелд да каже, че е по-лош от него. Първанов обича да увърта за всичко. Каквото и да го питат, в каквито и издънки да го спипат – той не признава и все Борисов е кофти. Не бил имал закачка с Мариана Попова. Хубаво, но защо тогава тя тръгна из всички медии да опровергава слуховете за любовна авантюра, с уговорката, че много харесвала президента, ама не били стигали до кревата/джакузито. Този ход оглави без конкуренция Топ 5 за най-тъп PR на десетилетието. Иво Инджев достатъчно аргументирано описа в книгата си „Президент на РъБъ” за какво иде реч.
Пак Инджев неотдавна разкри и друга „шведска връзка” на Първанов. През октомври 2007 г. държавният глава бе на официално посещение в Кралство Швеция. Съпровождали го най-близките му хора, между които и считания за „октопод” на българската мафия Алексей Петров – Трактора. Рамо до рамо с министрите на външните работи, икономиката и военните Ивайло Калфин, Петър Димитров и Веселин Близнаков. Чудна компания. (Представям си какво ще стане в Швеция ако там се разбере, че кралят им се е здрависвал и приемал Трактора...) В сайта на президента това не е отразено или е изтрито предвидливо. Инджев го извади от сайта на шведското външно министерство.



Нашият президент дълго отричаше да е имал нещо общо с Алексей Петров и все го пробутваше със закачлива пернишка усмивка на Бойко Борисов като някогашен приятел и съотборник по карате. Така е не разбрахме Първанов срамува ли се от Трактора или са развалили калимерата. Което не попречи на Трактора да сънува, че е годен за държавен глава, което след кратко съвещание с адвокати и верни журналисти, обяви за факт. Но за това друг път, да не си разваляме празниците...
За българския президент се знае още, че е бил на въоръжена разходка със сина си край Симитли, когато нацията бе потънала в скръб за изгорелите във влака-факла край Червен бряг. В страната черни знамена, а край Симитли радостни гърмежи по лисици/вълци. Пресаташето на Първанов отричаше, но след като проговориха очивидци – призна за срамната случка. Самият той така и не намери смелост и доблест да каже за какво точно става дума (извинение никой не е и очаквал).
Не ми се и помисля, как щеше да го отнесе крал Густав, ако излезеше някоя папка, че е сътрудничил на РПС/сек (отдел на контраразузнаването на Швеция) и е работил в Института по история на Шведската комунистическа партия...
Но и без подобни разкрития кралят на Швеция е харесван едва от 8% от поданиците си и това е огромен проблем за него. Шведите искат да се маха. Първанов също е в астрономическо затъмнение, но не иска да си ходи от политическия небосклон. Нещо повече - стяга АБВ и се готви да управлява пак. В това отношение крал Карл XVI Густав има още много какво да научи от колегата Георги Първанов I. Ей на, Густав е само доктор хонорис кауза на Шведския университет по селскостопански науки, а Първанов е доктор хонорис кауза на университета "Ханкук” в Южна Корея. Този факт накара живият класик д-р Филипов да въкликне: „Айде тая година доктор хонорис кауза, пък догодина и доктор хонорис кауза пердута…”

Би могло, ама надали, както казала циганката на Манго в първата брачна нощ, в отговор на питането му дали е девствена.

Първанов не е като Карл Густав по същите причини, по които Москвич не е Волво. Вече не е и Спас, готиният кремиковски бачкатор, който иска да живее като шведски крал, но бригадата му е по-мила. Първанов мрази Спас, защото му напомня за него самия. Какъв е тогава Първанов? Знаем ли колко процента от българите искат той да е държавен глава сега, в този момент? Не, естествено. Защото българите може и да харесваме шведките, шведската тройка и шведските крале, но не приличаме на тях. Дори да не харесваме някого, не му посочваме вратата, а го пускаме в дома си, макар да е очевадно лош пример за децата и младите. В новогодишната нощ Той пак ще ни посети със скучното си протоколно слово, а ние ще Го зяпаме с надеждата, че някой ден нещата ще се променят от самосебе си.

И като знаем, че това няма да стане, поне да си сипем захар в шампанското...

Димитър Попкутуев