Промяната страда от странни кадрови решения, а Октоподът атакува

Именно затова зловещия лай на „старите хиени“ заради рокадите в различните институции и най-вече в службите за сигурност, зазвучаха по-скоро като сигнал за промяна в съзнанието на много българи, появи се оптимизъм, че промените са започнали.

Някои назначения, обаче, не само ни озадачиха, но дори ни попариха. Те подсказаха не само, че е твърде рано за шампанско, но и повдигнаха тревожни въпроси.

Дали задкулисието, което десетилетия редеше пешките по възлови места в държавната администрация, не продължава да определя кой къде да бъде на шахматната дъска?! Питаме се как така "калинките" на модела „Борисов“ продължават да са толкова устойчиви на местата, които заемат?

За съжаление отговорът не е в полза на хилядите, основно млади хора, които напълниха площадите в столицата и другите големи градове в страната през лятото на миналата година с искане за коренна промяна на държавата. Нещо май се пречупи, а тези, които претендират да представляват щенията на гражданите почнаха да завиват в странни посоки.

Да вземем за пример полицията. Вярно е, че много от началниците бяха сменени, но на техните места застанаха в много случаи техните заместници. Странна логика, защото нали са били част от досегашния екип и рамо до рамо са вършили нещата, които са укорими и заради които единият трябва да си тръгне. Очевидно е, че логиката да се започне на чисто, издиша. Един от полицаите, командвал настъпленията срещу протестиращите – Антон Златанов, дори за малко успя да седне в директорския стол на най-голямата дирекция в страната – СДВР. Министър Бойко Рашков бързо поправи грешката, като го понижи, но въпросният човек отново е началник с ранг на зам.-директор. Най-скандалното назначение в този сектор е издигането на Атанас Илков, сочен за ръководител на злополучната акция в Лясковец, при която загина командосът Емил Шарков. Това ли е лицето на промяната?

Макар множество публикации да припомниха връзката му с кръга на „Библиотекарите“, той успя да се промуши през иглени уши и да седне в креслото на зам.-директор на ГДНП.

Още по-странно изглежда Станимир Станев – неговият шеф, чиито трудов път минава основно през транспортна полиция в Пловдив и Кърджали. Подчинените му ежедневно се питат дали в професионалната си биография е пратил и един бандит в затвора. Месеци наред търсят отговор, макар през това време на плещите на Станев да стои непосилната задача да ръководи оперативните звена. Звучи абсурдно и в действителност е точно така.

Полицаи казват, че Станев и Илков били биз-бизе. Дали зад тях са „Библиотекарите“, можем само да гадаем. Наскоро с поста си се раздели един от заместниците на Рашков – Енчо Мирчев, без да стане ясно защо се прави това. Информацията на Фрог нюз, че се подлива вода на Рашков и Мирчев заради атаката им срещу купуването на гласове, не бе потвърдена официално, но не бе и отречена. Но смяната все пак бе реализиана - тихо, задкулисно. Според източниците ни, обаче, бродят слухове, че отстраняването било договорено със съветника на президента Пламен Узунов. Слухове, слухове, но когато идват от вътрешни хора, заслужават да се помисли върху тях.

Няколкото промени във върхушката не решават проблема с другите кадри. Те са там, бетонирани и верни на предишната власт. Ако не вярвате, отидете в което си искате районно управление в провинцията. Там хората от години живеят с манталитета,  че за да оцеляват, трябва да си „натискат парцалите“. А сега си представете как шефът на районното погва началника на горското, с когото са зетьове, защото участва в схемата за купуване на гласове и казва кой да получи дърва за огрев, в зависимост от политическите му зависимости. Познахте, няма как да стане.

Със сигурност няма безгрешни министри, но е факт, че Бойко Рашков показа няколко неща, които е справедливо да признаем.  На първо място, че не си мълчи, когато се опитват да го притискат. На второ, че не се страхува да назове една от главните причини за постоянно възникващите проблеми – прокуратурата и нейният шеф Иван Гешев. И на трето - не пести сили, за да се справи с една от най-опитните и доказали се мафии у нас – тази за купуване на гласове.

Достатъчни са само тези три причини, за да си навлече  не само гнева на засегнатите, но и да си спечели врагове сред кукловодите за цял живот. Надали, когато е поел ръководството на МВР, си е давал сметка, че бандитите, от какъвто и калибър да са те,  ще са му най-малкият проблем. Защото стрелбата и динените кори, които се готвят да му подлагат "своите", не са само, за да го изтощят. Целта е да го обезверят, злепоставят, за да му покажат, че усилията за промяна са обречени на провал. И че злото е по-силно, отколкото сме си представяли. Наивно е да мислим, че окопаването за няколко десетилетия в една система може да бъде преодоляно за няколко месеца месеца. Тъжното е, че хората, които се заеха да сторят първите крачки, не го правят убедително.

Изборите за парламент и президент предстоят. Резултатите от тях със сигурност ще са индикатор за това колко уязвимо или непробиваемо може да е задкулисието. И дали съпротивата срещу него има шанс. Сложна задача, но не за един или двама, които са приели присърце пътя към промяната, а за всички нас. Октоподът е жив и няма намерение да се предава.

Невена Миткова