Българската Беки Блумуудс: Не харесвам едната част от себе си

Събеседничката ми (като такава я възприемам) е почти на 18 години, тази година завършва елитна столична гимназия. Предпочита името Becky Bloomods; взела го е от литературна героиня в нашумяла преди години поредица романи, известни като чиклит (от английската дума за пиле ("чикън") и от "литература". Жанрът обхваща творбите на млади неомъжени мацки, които пишат за себеподобни и за проблемите си в големия град). Българската Becky има двойнствена същност, но конкретни планове за себе си; не се страхува да даде това интервю и да покаже едната страна от себе си, тази която предпочита и обича, още повече, че съвсем скоро тя ще й бъде единствена, плод на осъзнат личен избор. Откровена е, защото знае, че й е било трудно, а вероятно има и други като нея, които са по‒плахи и не биха се осмелили да заявят открито, че се чувстват по‒добре не точно в кожата, отредена им от природата. И ако искат, могат да го променят; както ще направи самата тя, за да продължи по‒нататък и със следващите си житейски планове, които включват кариера на моден дизайнер.

интервю на Ju_18

‒ Всички те познават като Becky Bloomods. Как избра това име? С какво те кефи героинята от едноименния чиклит?

‒ Всъщност избрах това име, защото Ребека Блумуудс е мое копие по характер, по маниери, по движения, по действия ‒ с една дума по всичко, но най-важното ‒ тя е шопалкохолик като мен. Даже по‒нататък сериозно обмислям направо да се прекръстя на Ребека.

‒ Очевидно си падаш по модни дрешки и аксесоари. Какво друго е важно за теб?

‒ О, за мен модните дрешки и аксесоари са едно от най-важните неща в живота ми, на практика те са единственото нещо, което може наистина да ми стопли душичката и да ме накара да се чувствам щастлив и пълноценен човек. Другото нещо, страшно важно в живота ми, както и при много хора е моето семейство, на което обещах никога да не ги предавам и те ми имат вяра.

– Кой си всъщност ти?

‒ Ами аз всъщност съм Беки Блумуудс, а човека, когото често го виждат в училище през малка част от ежедневието, аз не го харесвам и не го познавам, нещо повече ‒ мразя го!!! Но няма как иначе, въпреки че е изморително понякога да си Ребека.

‒ Какво би направила, за да се чувстваш добре в кожата си?

‒ Ще си направя пет на брой пластични намеси, когато на 8 октомври стана на 18 :) и тогава вярвам, че ще бъде всичко наред.

‒ Как те приемат околните: родители, съученици, учители, приятели? Имала ли си проблеми с „различността” си?

‒ Околните си ме приемат съвсем нормално, защото повечето даже не разбират коя съм. В училище обаче нещата са сложни, тъй като там редът и обстоятелствата не ми позволяват да бъда себе си. Ако половината училище не ме харесва обаче, другата половина ме подкрепя и харесва. Лично на МЕН НЕ МИ ПУКАА, всички са гадове...

‒ А кога и по какъв начин усети, че искаш да си различна?

‒ Истината е, че на мен мозъкът ми е като на жена и това ми е вродено, спомням си ясно, че като дете си играех с кукли Барби :)

‒ С момчета или с момичета обичаш да общуваш повече и защо? А с други такива като теб?

‒ С момичета повече, но освен тях имам и малка част приятели, които са момчета; има и такива като мен. Не знам как ще го разберете, но искам ясно да се знае, че аз не съм някакъв мазен прикрит гей или травестит от площад „Македония”; по‒скоро се имам за transsexual girl :). Ще повторя ‒ възнамерявам да си направя само 5 пластични операции, а не 12 или 26 като Аманда Лепор (първият най-известен транссексуален мъж в историята на Америка ‒ б.р.). Освен това в моята компания няма нито един гей, освен ако не е някакъв прикрит, за когото никoй не знае, че е такъв.

‒ Случвало ли се е околните изобщо да не разберат каква си?

‒ Може да се каже, че почти никoй не е разбирал, абе щом с тате и с мащехата ми сме се разминавали на ескалаторите в Мол‒а в София... Той пътуваше нагоре, аз надолу и въобще не си позна детето ... Така че правете си изводите сами...



– Влюбена ли си?

‒ В момента не и ми е много добре :) А‒а‒а‒а не, наистина, сега по‒скоро съм влюбена в себе си!

– Как искаш да се развие животът ти нататък?

‒ Ами както всеки човек, искам и аз всичко да се развие по план и да навляза в сферата, в която ми се ще да се развивам; искам да работя в модния бранш, да контактувам с известни личности.

– Каква е най‒силната ти мечта?

‒ Най‒силната ми, но за съжаление нереална мечта е мама да беше жива, а най‒силната реална е да стана известен дизайнер.

-------------------------------------------------

Frognews.bg запазва истинската самоличност на събеседника по морални причини; поради същите причини не ви показваме в цялостeн вид и снимките, които са ни предоставени със съгласието на Becky.