Реклама / Ads
2| 7007 |01.08.2013 НОВИНИ

Щастието е единственото и истинско живяно време

.
Мишо живееше в малка сгушена къщурка насред планината. Къщурката се състоеше единствено от 2 малки стаички – трапезария и спалня, но на Мишо му стигаше това. Той винаги си беше мечтал за малка спретната къщичка в полите на планината. Най-накрая къщурката беше факт и усмивката не слизаше от лицето му. Въпреки че Мишо беше на напреднала възраст той нямаше жена и деца.
 

Мишо не беше такъв човек – обичаше да граби от живота с пълни шепи и нямаше време за “семейни работи”, както обичаше да се изразява често. Той беше търсач. Търсач на усещания, на забавления, на наизвестното. Търсачът винаги търси нещо. Особеното при него е че може да не знае дори какво търси, но вътре в себе си да знае, че ще го намери. Търсачът може и нищо да не намери, но да знае, че си е свършил работата. Такъв човек беше Мишо.

Мишо отлично си спомня онзи ден. Стоеше на малката си импровизирана веранда и гледаше залеза. Да, толкова беше красив и сякаш толкова предизвикателен. “Предизвикателен…” – повтори си той и вътре в него трепна нещо. Той беше сигурен вече. Това беше денят. Денят, в който реши, че трябва да тръгне. Трябва да тръгне на път, трябваше да Го намери. Все още не знаеше какво ще търси и къде да го намери, но знаеше, че ще трябва да го намери на всяка цена. Влезна вътре и си направи силно кафе, така както го обичаше. Вече се беше смрачило и не беше подходящо време за кафе, но според Мишо нямаше никакво време за сън. Той трябваше да тръгне още тази нощ, така или иначе нямаше да може да спи от емоциите, бошуващи в него. Сякаш предчувстваше, че този ден му е отреден да намери нещо голямо, нещо, което ще промени представите му за живота. Сложи първите дрехи, които му паднаха в малката раничка, сложи малко хляб и вода за изпът и взе част от спестените пари за черни дни. Реши да тръгне на Север – всъщност точно в тази посока беше и най-големия град в околността. Мишо си помисли, че може би там ще Го открие и тръгна в тъмната и безлюдна гора. Вървя цяла нощ, но сякаш беше забравил колко трудно се ориентира човек в гората, особено нощем. Почти се съмваше, а около него не виждаше нищо друго освен дървета и пусти поляни. Въпреки това той не изпитваше страх, а копнеж да се случи нещо. Продължи напред и пред него се откри едно малко селце, селце, което не беше виждал. Беше сигурен, че е объркал пътя, но продължи бодро напред. За жалост все още беше рано сутринта и нямаше никой по селското тясно пътче. Мина от другата страна на пътя и пред него на земята се откри малка каменна плоча. Изтърка прахта от нея и прочете някакво име.

Страшното беше това, което прочете отдолу, а именно: “Живял 5 години, 3 седмици и 4 дни.” Сърцето му се сви. Отстъпи от уплах 2 крачки назад и замалко не падна от друга плоча, която се препречи в краката му. Свали поглед надолу и прочете друго име, а отдолу: “Живял 6 години и 1 седмица”. Определено не беше търсил такова страшно нещо. Не си беше и прадставял, че ще открие такава страшна гледка. Огледа се наоколо, около тези 2 плочи имаше още поне десетина. На всички плочи имаше само едноцифрени числа, като на последната плоча дори пишеше: “Живял 1 година, 2 месеца и 6 дни”. Пред очите му причерня и седна на земята. Сложи глава на калдъръмената пътечка и започна да плаче. Плачеше като малко дете. Нима съдбата му беше отредила да попадне на такова страшно място? Нима не беше търсил друго? Плачеше, а сърцето му кървеше от болка. Не си спомняше колко време беше плакал, но когато се поокопити усети ръка на рамото си. Обърна се и видя мъж на средна възраст, който го гледаше обезпокоително. Мъжа не знаеше как да се държи с Мишо, но реши да рискува с въпрос и го попита:

- Пътнико, защо така? Защо плачеш? Нима мъката в сърцето ти е толкова голяма? Мишо се надигна, но разбра, че няма да може да каже много – плача и голямата жега, която вече се усещаше, го бяха изтощили. Успя само да промълви:

- Нима не виждаш? Около нас е пълно с гробове на деца, гробове на невинни млади души, които не са видяли нищо от живота? Нима е справедливо това?

Противно на очакванията мъжа се усмихна и каза:

- Не се притеснявай, нещата никога не са такива, каквито изглеждат. В нашето село имаме традиция от край време. Всеки човек си има тефтерче, разделено на две. От едната страна записва нещото, което го е накарало да се усмихне, да усети, че е щастлив. Дали това ще бъде сватбата му, първата целувка или дори просто една усмивка от непознат – това няма значеие. Важното е да се е почувствал щастлив. От дясната страна записва времето, за което се е почувствал щастлив – дали е било 5 секунди, 5 минути или 5 дни. Когато дадения човек почине се взима и събираме времето на неговото щастие, за да го напишем върху гроба му. Защото щастието, приятелю, е единственото и истинско ЖИВЯНО ВРЕМЕ.

Борислав Борисов
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 6819 |22.07.2013 BG Hip Hop Awards - по-грандиозни и с ново име от 2014 г. . 0| 10577 |09.07.2013 Snoop Lion a.k.a възроденият Snoop Dogg загря "Арена" . 0| 7967 |18.06.2013 Зареждаме лаптопите със... захар или с ....фекалии? . 4| 12976 |28.05.2013 5 изумителни начина да излъжем мозъка си

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads