Проф. Велизарова: Болните деца не са интересни, защото не носят достатъчно пари

В разговор с Люба Кулезич в ефира на телевизия Евроком, пулмологът проф. Светлана Велизарова подчерта нуждата от изясняване на концепцията за национална детска болница, преди да се премине към нейното построяване. Тя посочи пред какви трудности са изправени и медиците, и здравната система в държавните болници, както и възможностите за финансиране на евентуална детска болница.

Какви цели постигна оставката на обществения съвет към детската болница – или беше знак на безсилие?

Не мога да говоря от първо лице за обществения съвет. Този съвет от 18 човека трябваше да бди над честността при изграждането на тази болница, за да може всички стъпки при процеса да добият публичност. Хипотетично това означава, че всички трябваше да знаят какви са параметрите на тази болница, за колко време ще се построи, каква ще е цената – първо беше 100 милиона, сега се говори за един милиард.

Самото изграждане на болницата не е сърцето на детската болница. Сърцето сме ние – тези, които от 50 години мечтаем тя да се случи. Освен да се изгради, болницата трябва да се напълни със съдържание. Засега това съдържание е много хипотетично. Знае се горе-долу какви са отделенията. Трябва всички нива на компетентност да се обединят за тази болница. Всички детски структури, всички детски субспециалности, всички хирургични субспециалности, образна диагностика, лаборатория.

Заложили са 460 легла, което ми се струва повече от необходимото. В Европа има две болници с повече легла – едната е „Бамбино“ в Рим и една в Париж. Университетските и националните болници са с до 350 легла.

Защо сме заложили тази бройка тук?

Явно сме по мегаломанските проекти – обичаме всичко да е по много. Самата структура на тази болница трябва да се изясни, защото ако трябва да обяснявам в детайли, трябва да започна от порочната ни здравна система. При нас всяка болница е търговско дружество и тя трябва да се самоиздържа. Тоест, ако желая да получавам своята заплата, трябва да имам много болни деца. Иначе нямам шанс да си получа заплатата. Пирамидата е обърната – наместо на мен да ми се плаща за това колко деца съм излекувала и колко от тях не са се върнали обратно при мен, защото съм си свършила работата, ние разчитаме на клинични пътеки. Няма друга алтернатива. Големите детски болници в Европа са много особено структурирани. Имат огромен диагностичен блок, имат структура, която се нарича еднодневен стационар за децата, които са хронично болни и на които веднъж месечно трябва да им се взимат изследвания, за да се контролира самото заболяване. Де факто те изглеждат здрави, просто трябва да им се правят изследвания. Ако се налагат манипулации, те се извършват, детето се оставя до вечерта и после се прибира вкъщи.

Тоест такава формула не е предвидена в нашата система от клинични пътеки?

Въобще не е предвидена и не се заплаща. Такива деца задължително трябва да лежат 2-3 дни в болница, макар и да са здрави.

Един съвет от 18 души си тръгва и това не прозвучава като огромен предупредителен сигнал, че проблемите с националната детска болница ескалират към нерешаване. А Вие говорите за структура на детската болница.

Това е смисълът на детската болница. По стандартите за лекари и медицински сестри в една детска болница с 460 легла, без да говорим за реанимация и спешните отделения, на смяна трябва да има минимум 60 лекари, което означава, че за да поддържаме 24-часов ритъм на работа, трябва да имаме поне 250 лекари и двойно повече медицински сестри.

Трябваше да се започне отвътре навън. Да построим нещо е лесно, но да го напълним със съдържание е важната част. Ако я построим и е готова, как ще се плаща в нея? В Западна Европа детските болници се субсидират задължително, освен от застрахователни дружества, и от благотворителност. В немалко случаи половината от фондовете на една болница са от благотворителност.

Защото там е решен въпросът с това какви облекчения получават благотворителите.

Не, там просто има друг манталитет. Преди 1944 г. в България това е било стил. Богатите хора задължително са се занимавали с благотворителност. Сега си купуват футболни отбори. Така стигаме до генералния въпрос за нашето детско здравеопазване.

Имаме ли нужда от национална детска болница, за която се говори от време на време?

Колегите от Пловдив построиха детска болница. Колегите от Бургас, с европейски помощи, също построиха детска болница, която ще бъде открита на 6 януари. При тези две детски болници в централната част на страната и в източна България, няма нужда националната детска болница в София да е с такъв обем. Предполагам, че вече построените детски болници ще имат почти същите специалности като тук, като изключим хирургията, тъй като детските хирурзи не са много. След като София ще е на опашката, трябва да преосмислим нещата по отношение на големината на болницата. Хубаво би било, ако видиш, че детето се влошава, вместо да викаш реаномобил, просто да слезеш няколко етажа надолу с асансьора. Ежедневно изпитваме тази нужда. Болницата, в която работя в момента, е била детска ясла навремето и се пукаме по шевовете.

Възможно ли е да няма точна яснота за финансирането на подобен проект?

Този проект ще се финансира от швейцарска банка. Няма яснота как ще се плаща на персонала на тази болница, който трябва да е свръхквалитетен. Той може да изкарва много пари от клинични пътеки, защото хирургичните пътеки са скъпи, но въпреки всичко тази болница търговско дружество ли ще бъде? Има държави като Франция, в които на такива големи детски болници помага държавата. В Германия също се случва така. Почти не намерих детска болница, която да се финансира само от застраховки и здравни осигуровки.

Чия собственост са детските болници в Пловдив и Бургас?

И двете болници са общинска собственост. Тази в Пловдив е към най-голямата болница, „Св. Георги“, а бургаската се намира в самия сервитут на Окръжна болница.

Възможно ли е да говорим за опит за подкопаване на проекта за национална държавна детска болница? Защото има частен проект, който може да измести този за национална?

Да, и ще го измести до три години. По него такава детска болница ще се строи в София. Но не мога да си представя, че има чак такава конспирация. Просто, когато нещо трябва да се направи от държавата, нещата вървят по-мудно.

А какво става с онази сграда, която трябваше да бъде срутена?

След това имаше една друга болница, не знам дали някой въобще е наясно с този проект. Тя трябваше да се намира на мястото, където беше АОНСУ на Горнобански път. Аз съм влизала там, когато започнаха да я строят, виждала съм оборудването, струпано в кашони, което беше страхотна апаратура. После дойдоха едни камиони и не знам какво стана с него.

Това е поредица от черни дупки, които взривяват идеята за национална детска болница. 18 души подадоха оставка и днес вече за това не се говори. Вие сте тук, за да направите равносметка. Какво стана?

Детско и майчино здравеопазване по-скоро е лозунг. Децата не са интересни, защото не носят много пари. Така са направени детските осигурителни пътеки, че са изключително евтини. Може да стигнат до 50 пъти по-ниски от някоя хирургична пътека. Още от създаването на здравната система всеки министър облагодетелства първо собственото си съсловие и така се получиха тези дисонанси. А ние педиатрите обикновено сме по-разединени и де факто никога не сме имали силно лоби. Предполагам, че сме в това положение заради прекалено много амбиции.

Тъй като работим с деца, не можем на петия ден, след изтичане на пътеката, да изпратим детето вкъщи, ако не е здраво. Всеки следващ ден болницата плаща лечението, което се отразява и на нашето възнаграждение. Но тук трябва да се тегли чертата между морал и съвест и печалбарство. В частната болница не е така. Най-голямата грешка на нашата здравна реформа, която не беше такава в началото, е допускането на частните интереси.

Има ли някакъв изход за детското здравеопазване?

Това е въпрос на законодателство и преосмисляне на начина на финансиране. За да се направи една здравна реформа, човекът, който реши да я направи, задължително трябва да има 90% политически гръб. И когато се намалят тези 480 болници на 100, много неща ще се оправят. Преди 10-15 години зададох този въпрос на създателя на здравната каса: „Защо от единствената ни каса трябва да черпят и частните болници?“ Той каза, че трябва да бъдем равнопоставени. Но аз не съм равнопоставена. Аз от вратата вече съм със 700 лева назад. То е ужасно неморално да говорим за пари, когато става дума за деца, но положението стои така. Хвърля се много ресурс и накрая деца с много тежки случаи идват при нас – не от много частни болници, но идват при нас. Защото когато състоянието на детето е много тежко и се изразходва много ресурс, то е неефективно за частната болница. Системата е такава, но нямаме друга. Не се и опитваме да променим тази система.

Тогава какъв е смисълът от детска болница в София, когато системата е разядена отвътре?

Системата не е ефективна. Трябва да се започне не от построяването на национална детска болница, а от това какъв статут ще има тя. Като национална ще бъде ли тя грижа на държавата, на общината, ще има ли благотворително финансиране, ще има ли европейски фондове? Трябва да се започне оттам, а не от това да се построи една сграда. Ако има сграда какво ще стане? Слагаме децата вътре, те започват да идват отвсякъде и всичко си продължава по старому. Факт е, че в клинична пътека не е включено заплащане на медицински персонал. Моят труд не влиза в клиничната пътека. Трудът на сестрата, на санитаря, на лаборанта – те също не са включени. Вътре са смятани само леглодни и какви лекарства се изразходват. Но има и лекарства по 1000 лева флакона и ако трябва да го дам, за да спася детето, не ме интересува колко ще получа от касата.