Тъмната страна на дигиталния номадски живот

„Беше 2018 г. и дигиталният номад изглеждаше на мода в моите среди. Като фрийлансър, който можеше да работи отвсякъде, усетих неоспоримата привлекателност на далечните плажове. Затова резервирах двумесечно пътуване до Лисабон, където можех да работя, докато изследвам нов град. Да бъдеш дигитален номад обаче се оказа по-малко трансформиращо преживяване, отколкото се надявах“, пише тя.

В продължение на няколко месеца Шарлот се подготвя за преместването, като резервира място за живеене и споделено работно пространство. Тази подготовка ѝ донася радост и вълнение, тъй като вече може да си представи колко „инстаграмен“ ще бъде животът ѝ в Португалия.

„Представях си как отпивам еспресо на топли, слънчеви тераси с изглед към цветните сгради на града. Мислите за това кого ще срещна по време на това космополитно пътешествие изпълваха главата ми“, спомня си тя.

Първото разочарование на Шарлот e в португалско споделено работно пространство, където тя наема бюро. Тя се надява да създаде нови и интересни контакти, но не получава нищо освен от време на време учтиви усмивки.

За да преодолее чувството си на самота, жената използва специално приложение за намиране на приятели. Срещата ѝ с жената, която открила чрез приложението, обаче в крайна сметка завършила неуспешно и приятелството така и не се осъществило. След това последвал още един такъв неуспешен опит.

„Първите няколко седмици от пътуването ми минаха така и изведнъж се засрамих от избора си. По природа съм общителен човек и си мислех, че няма да имам проблем да намеря хората си. За първи път в живота си обаче прекарах часове – понякога дори дни – без да говоря с никого“, спомня си Шарлот.

Езиковата бариера се оказва по-голяма пречка, отколкото очаква. Нещата обаче постепенно започват да се подобряват. Например, в коуъркинг пространството британката успява да се сприятели с друг дигитален номад, канадка на име Даниел. По-късно тя намира още един приятел.

„След няколко седмици се бях установила. Останалата част от живота ми на дигитален номад беше много повече като това, за което мечтаех. Като се оглеждам назад, осъзнавам, че съм пропуснала ключова част от внимателното си планиране преди пътуването. Проучих споделени работни пространства и оформление на апартаменти, но забравих най-важното: истинската връзка“, пише Шарлот.