Българите харчат депозитите си от банките в инфлацията

"Депозитите нараснаха, но ако се вгледаме в статистиката малко по-задълбочено, ще видим, че малките депозити всъщност изчезват. Хората с малки спестявания и по-ниски доходи посегнаха към тях и ги похарчиха, за да могат да закърпват дупки в семейния бюджет."

Според експерта сериозният ръст на бързите кредити и влошаването на плащанията по тях също може да се тълкува в тази посока.

Засега не успяваме да се справим добре с овладяването на инфлацията, както и с месечните се разходи, които нараснаха значително", изтъкна Тошев.

"345 000 депозита до 10 000 лева излязоха от системата, бяха похарчени в последните месеци за пълнене на дупки в бюджета. Хората с по-ниски спестявания ще продължат да посягат към тях."

Когато българинът не се чувства сигурен, той започва да спестява повече, а сега има доста причини да се чувства несигурен, подчерта той.

"В такива периоди българинът предпочита да спестява т.нар. бели пари за черни дни.

Депозитите растат всяка година от 2009 г., когато световната финансовата криза ни завари с 22 милиарда спестявания в банките, днес те са 73 милиарда."

Въпреки нулевите лихви в последните години, българинът продължава да спестява и да трупа, но това не е масовият случай. 80% от българите остават в малкия сегмент на спестяванията до 10 000 лева, уточни кредитният консултант.

34 милиарда са изтеглените кредити, което прави системата изключително ликвидна, коментира Тихомир Тошев.

Най-вероятно ще минем повсеместното увеличение на лихвите доста по-леко от други страни, прогнозира Тошев. Според него ще си останем с лихви в рамките 3-3,5% при ипотеките и 4,5-7% при потребителските кредити.

Българинът днес е доста по-богат, отколкото през 2009-а. Оттогава се оформи доста по-стабилна средна класа, отбеляза в заключение експертът.