Реклама / Ads

 

2| 4211 |22.07.2021 НОВИНИ

Доц. Христев: Партиите за промяна на проблемите ”Борисов - Пеевски” да върнат фокуса, където му е мястото

.
Политическите сили, които изразяват вота на гражданите за реална промяна в България и преодоляване на натрупаните през годините проблеми тип ”Борисов-Пеевски” във функционирането на правовата държава и демокрацията у нас, имат отговорността да върнат фокуса на мерките за реформи там, където му е мястото. Да поискат залагането на реални решения за преодоляване на кризата на правовата държава и да наложат обвързването на финансирането от ЕС с реална, а не симулативна промяна.

Това написа в личния си профил във Facebook доц. Христо Христев, Публикувано във факти.бг: преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

 

Ето и цялата му публикация:

 

В края на миналата седмица имах възможността да участвам в работна среща в Министерски съвет, на която беше поискано мнението на различни независими експерти и неправителствени организации относно разработените мерки по проекта за План за възстановяване и устойчивост в частта, насочена към укрепване на правовата държава.
Повечето от мерките, които бяха подложени на обсъждане, фигурират и в окончателния проект на плана, който беше направен публично достояние вчера.


През призмата на необходими реформи за развитие на бизнес средата, от страна на Министерство на правосъдието се предлагат определен порядък мерки, чието осъществяване е обвързващо условие за получаване на помощта от ЕС по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.


Почти всички независими експерти и представители на различни организации на гражданското общество, които участвахме в срещата, изразихме под една или друга форма мнението, че заложените мерки не са достатъчно амбициозни и не са центрирани около основните елементи и невралгичните точки на проблемите на правовата държава в България.


Като изключим маркираната идея за разширяване обхвата на съдебен контрол над актовете на прокуратурата, в частност, свързани с отказите да се образува наказателно производство, както и поставянето за пореден път на акцент върху необходимостта да се намерят ефективни решения за гарантиране отчетност на главния прокурор, всички останали предложени мерки не атакуват и не се отнасят пряко до основните елементи на това, което можем да определим като ерозия или криза на правовата държава в България.


Фокусът на това, как ще укрепваме правовата държава, е изместен към поредната вълна мерки за изграждане, надграждане, свързване на електронните информационни системи на съдилищата, прокуратурата и други правоохранителни органи, при това без да е налице ясен анализ и равносметка, какво е направено досега, какво и изхарчено, какво е пропуснато, кой носи отговорност за това, че след всички налети милиони и милиони средства ние нямаме работещо електронно правосъдие.


Без да отричам необходимостта най-накрая да имаме ефективен и пълноценен механизъм на електронно правосъдие, без да отричам значението, което евентуално може да има медиацията, подобряване на уредбата на производството за несъстоятелност или регулирането на лобизма, смятам, че същността на това, което имаме като основни дефицити във функционирането на правовата държава се крие другаде:


- в начина, по който е уредена, структурирана и функционира прокуратурата;
- в подкопаването на независимостта на съда в резултат на свързването на съда и прокуратурата чрез ВСС, във влиянието на главния прокурор във ВСС, в дефицитите в уредбата и практиката на командироването, атестирането, кариерното израстване на магистратите;
- в произволното прилагане на наказателния закон, особено от специализираната прокуратура и съд;
- в прекомерното политическо влияние над решаването на кадровите въпроси в съдебната система в следствие на твърде голямата "политическа" квота във ВСС;
- в разгръщането на квазинаказателни механизми като т.нар. гражданска конфискация, които не са обвързани с ефективни гаранции за защита основните права на гражданите и частноправните субекти;
- в системното нарушаване на изискванията за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания на частноправните субекти в нормотворческата дейност, в нарушаването на изискванията за прозрачен и демократичен законодателен процес;
- в дефицитите да се гарантира равенство на гражданите пред закона, свързани с разгръщането на опасни тенденции на расизъм, ксенофобия, хомофобия, реч на омраза, на които няма ефективно противодействие от компетентните органи;
- в израждането на медийната система до състояние, при което нямаме ефективни гаранции за пълноценното упражняване на свободата на изразяване, за свободата на медиите и информацията, което съответно подкопова функционирането на институциите, призвани да гарантират върховенството на правото, а в по-широк план, заплашва и цялостното функциониране на демокрацията в България.


От всички тези елементи на кризата на правова държава, в която живеем, сред предложените мерки се търси някакво приближаване, но много плахо, по допирателната и между другото към един единствен елемент - работата на държавното обвинение и контрола над главния прокурор.


Останалите мерки не се отнасят до същностните проблеми, които има правовата държава в България.


Затова оттук нататък, е отговорност на тези политически сили, които носят и изразяват вота на гражданите за реална промяна в България, за преодоляване на натрупаните през годините Борисов-Пеевски проблеми във функционирането на правовата държава и демокрацията у нас, да върнат фокуса на мерките за реформи там, където му е мястото.

 

Да поискат залагането на реални решения за преодоляване на кризата на правовата държава и да наложат обвързването на финансирането от ЕС с реална, а не симулативна промяна.



Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 19| 6069 |21.07.2021 Петков: „Вятърът на промяната“ трябва да продължи. Ако се действа с този темп, няма да си познаем страната след пет години . 28| 3074 |21.07.2021 Тошко Йорданов: Ще предложим кабинет и ще разговаряме за политики с партиите . 1| 2428 |21.07.2021 Радев: Партиите трябва да поемат отговорност и да съставят правителство с широка подкрепа . 6| 12424 |20.07.2021 Борислав Цеков: Мълчанието от последните дни подсказва, че диалог между партиите се води, но задкулисно

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ