Гумощник – селото, което плени племенницата на Ескобар, но остава тайна за българите

Гумощник идва от старата дума „гумно“ – харман, място за вършеене на зърно. Името подсказва древния стопански дух на селото, разположено в полите на Балкана, край реката Видима. Днес жителите и туристите се къпят в реката без страх – водата е бистра, рибките плуват около тях.

През лятото къмпингари идват с кемпери и палатки и остават с месеци, привлечени от спокойствието и чистия въздух.

Ангелина – пазителката на духа

Вече три десетилетия Ангелина Георгиева е секретар на местното читалище и отговорник за църквата. Тя е живата нишка, която свързва миналото с настоящето, пазител на паметта и разказвач за чужденците, които по-често от българите търсят пътя към Гумощник.

Храмът на Фичето и чудният иконостас

В сърцето на селото е храмът „Св. Николай Летни“, построен през 1838 г. Той е част от възрожденски архитектурен комплекс заедно с килийното училище и е обявен за паметник на културата. Легендата гласи, че в строежа са участвали ученици на Кольо Фичето, а може би и самият майстор.

Църквата впечатлява с дебели зидове и величествена архитектура, а иконостасът е истински шедьовър. Майстори от Ново село изрязват сцени, в които библейските истории се преплитат със социални поучения – пиян кръчмар, който разрежда виното си и носи бъчва като наказание, или лъв, тъпчещ турчин с фес. В изяществото на резбата посетителят може да „чете“ историята като книга.

Паметникът на „Титаник“ – уникален в Европа

В двора на църквата се издига единственият у нас, а може би и в Европа, паметник на загиналите от кораба „Титаник“. Изсечен е от огромен гранитен къс, откъртен от близка скала.

От 38 българи, намерили смъртта си в ледените води на Атлантика през 1912 г., осем са били от Гумощник. Те продали нивите си, взели заеми и тръгнали да търсят нов живот в Америка. Днес имената им са изписани върху камъка – Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов и Недялко Петров.

Училището, което учи и днес

До църквата стои килийното училище от 1829 г. – единственото оцеляло в Ловешка област. Възстановено през 70-те години, днес то показва на посетителите как са учили децата преди два века – с пясъчни плочи за писане, калеми и мастилници.

На стената висят и табелки „лъжец“ или „смутител“, които непослушните деца са носили през селото като урок по честност.

Глинената къща и битът на предците

В махала Лакарево се издига глинена къща, запазила облика на бита отпреди 200 години. Девет души спели напряко на едно легло, с бебе в цедилка над тях.

Прозорци във всекидневната нямало – за да не виждат турците дали има живот вътре. А задната врата водела право към Балкана – път за спасение.

Живата традиция

Днес синът на Ангелина – 32-годишният Стойчо, който се занимава с визуални и сценични ефекти, строи параклис. „Искам да оставя нещо след себе си“, казва той, доказвайки, че в Гумощник традицията не е застинала в музей, а продължава да се твори.

Селото, което чужденците обичат, а българите забравят

В Гумощник вече са стъпвали туристи от Франция, Калифорния, Индия. Дори племенницата на Пабло Ескобар е гостувала и оставила тефтерче с бисерни камъни като подарък. „Чужденците идват, а нашите хора не знаят“, казва с усмивка Ангелина.

Село с река, в която още плуват рибки, с църква на Фичето, паметник за „Титаник“ и пазители като Ангелина – това е Гумощник. Място, където миналото и настоящето се срещат, но сякаш повече чужденци го виждат, отколкото българи.

Констанца Илиева