Журналист: Фактът, че дарения, направени от акционерно дружество, се представят като на Пеевски, е позорящо обстоятелство

Както знаем, заглавието на един журналистически материал ориентира хората в морето от информация и привлича внимание, често много по-голямо, отколкото името на автора. В случая бях извела като заглавие най-важния въпрос на текста, а именно: „Кой дарява от името на Пеевски“. И той постигна ефект далеч над очакваното. Още преди реакцията на въпросните издания бях решила да продължа разследването си, защото разбрах, че съм попаднала на вярна следа. А тя води до едно от публичните дружества на депутата – „Интръст“ ЕАД, управлявано от 79-годишен бивш агент на ДС, който е управител и на „Телеграф медиа“ ЕООД.

 
А фактът, че дарения, направени от акционерно дружество, се представят като лични дарения на Пеевски, сам по себе си е позорящо обстоятелство, най-малкото защото заблуждава общественото мнение, да не кажа по-тежка дума. А дали чрез тези дарения са изпирани пари или са нарушени други закони, може да бъде доказано единствено с проверка на компетентните органи, за което настоявам и в двете публикации по темата. Но и така се вижда, че нарушаване на закона има, ако Делян Пеевски се разпорежда с финансовия ресурс на търговското дружество, въпреки че като народен представител има право единствено да притежава дяловия му капитал и да получава дивиденти.

Мисля, че никой няма изграден имунитет срещу враждебната реч. Когато нападате един човек в гръб, това означава, че се страхувате от него и нямате доблест да влезете в открит спор с него по принципни въпроси, каквито са тези, свързани с даренията на Пеевски.

Чувствам се като опълченец на страната на истината и нека това не прозвучи плакатно и самохвално, защото в битки премина цялата ми професионална кариера. А човек не може да ги води постоянно, без да има кауза. В името на какво иначе – на ниските заплата и хонорари, които получавах като кореспондент на „Хоризонт“? Или на висенето по съдебни зали години наред заради съдебните процеси, през които преминах? С господин Прокопиев не съм се срещала никога, не знам дали той е чувал за мен. В „Дневник“ имам малък брой публикации, но не съм кореспондент на вестника – канена съм като автор.

За съжаление не мога да отговоря на въпроса има ли реална война между изданията на Пеевски и Прокопиев или става дума за фалшива конструкция, зад която се крият истинските противоречия в нашата медийна среда. Но за нейното качество говори мястото на България в класацията на „Репортери без граница“ за свободата на словото. Причините за отровената медийна среда у нас, за фалшивите новини и за все по-острия дефицит на разследващи журналисти и репортери, които не се страхуват да задават точните въпроси към властта, са свързани не само със собствеността на медиите, но и с други проблеми като автоцензурата и допустимия праг на компромиси, който трябва да има всеки колега. И с още много други неща, които са тема на отделен разговор.