Германия подкрепя балтийските искания за повече войски на НАТО

Балтийските страни поискаха многонационалните батальони от около 1000 войници във всяка нация да бъдат превърнати в бригади, обикновено съставени от 3000-5000 войници.

"Готови сме да засилим ангажимента си и да го развием към здрава бойна бригада“, каза Шолц на пресконференция във Вилнюс с лидерите на държавите от Прибалтика. 

Укрепването на отбраната на Естония, Латвия и Литва ще бъде едно от най-важните решения, които НАТО трябва да вземе на срещата си на върха в Мадрид на 29-30 юни, докато военният алианс прави равносметка след пълномащабната война на Русия срещу Украйна.

Досега НАТО разчиташе на подхода "tripwire“ в Балтийските страни, включващ малък брой войски, които по всяка вероятност биха били превзети от руска инвазия, преди да бъдат подсилени от Полша и останалата част от континента.

Но балтийските лидери притискат НАТО да се опита да отблъсне напълно всяка руска атака от самото начало. Освен бригадите на земята, те искат настоящата регионална мисия за въздушна полиция да бъде превърната в мисия за противовъздушна отбрана, която дава възможност на изтребителите да свалят вражески самолети.

Германия, която вече увеличи броя на войските си в Литва след руската инвазия, както и се съгласи масово да увеличи разходите си за отбрана, става една от първите европейски държави, които публично одобряват балтийския подход.

Шолц също така потвърди ангажимента на Германия и НАТО да "защитават всеки сантиметър от територията на НАТО“ в случай на нападение.

Министърът на външните работи Аналена Бербок каза през април, че нейната страна "не се вслушва достатъчно внимателно“ в продължилите десетилетия притеснения на балтийските държави относно Русия. Балтийските страни се опитват да поддържат натиск върху други европейски държави за увеличаване на санкциите срещу Русия, включително намаляване на покупките на газ и предоставяне на повече оръжия на Украйна - области, в които Берлин е по-неохотен.