Полина Паунова: Българските граждани казаха, че повече така не може, а и те не искат

Знаем, че БСП е трета политическа сила. За първи път от 20 години.

Знаем, че тежестта на ДПС... вече не тежи толкова.

Знаем, че в парламента влиза, с претенция да определя дневния ред, проевропейска партия, която твърди, че основно й занимание ще бъде връщането в страната върховенството на правото (не на закона; разликата между двете е ясна) – Демократична България. И знаем, че София гласува различно от останалата част от България.
Знаем, че заради нишата, която се освобождава в ляво се появи лява протестна формация – тази на Мая Манолова. Ще се възползва ли от луфтовете – не знаем.

Знаем, че с летящ старт има нов политически играч. Казва се Слави Трифонов. И харесва ни или не, той е факт. Последният такъв с летящ старт се казваше Бойко Борисов. Сега той се появява под снега, край джипката и ни казва, че е най-опитният и пак трябва да управлява. Дето се вика: каква я мислихме, каква стана.

В парламента няма нито Валери Симеонов, нито Красимир Каракачанов, нито Волен Сидеров. Нека това не ви заблуждава обаче, че няма националистически вот изобщо – вижте Възраждане, ВМРО, като отделни резултати.

Но за друго ми е мисълта: протестният вот е разпокъсан, на три. Едните били чалгари, другите били умно-красиви от центъра на София, третите па били маскирани комунисти. Не знам кой какъв е. Знам само, че в неделя българските граждани казаха, че повече така не може, а и те не искат. Как го казаха точно е важно! - ще кажете вие. Ми... казаха го както могат.

Ако могат да го кажат, тананикайки “Едно ферари” (или каквото там пее Слави Трифонов) – толкова могат. Ама българите в чужбина били чалгари, нямало изтичане на мозъци – това са все остроумни забележки по повод гласуването зад граница. Явно съм пропуснала момента, в който българите в България слушат минимум Чайковски, а зала “България” се пука по шевовете. Колкото до констатациите на близки до ГЕРБ, че чалга манталитетът започнал да пробива на тези избори... може би са забравили любимата песен на премиера в ранния му период. Поне медиите съобщаваха, че била “Балатльонът се строява за последен път”. Стилно е парчето, няма две мнения. Високо изкуство. Пропуснали са, че острието на ГЕРБ по “културата” в последния му мандат, го играеше акомпанимент на ферари-ритмите, като част от Ку-ку бенд. За Калин Вельов говоря. И Любен Дилов са пропуснали, който от съратник на Трифонов стана говорител на ГЕРБ, съветващ журналистите да пият чай.

Но малко още за вота в чужбина и за смешката за изтичането на мозъци: в чужбина за Слави Трифонов са гласували грубо 50 000 души. В България – над 500 000. И не абравяйте – българите в чужбина са такива, каквито могат. Каквито им е позволила България да бъдат. С нейното образование, култура. Ама били “персонал”, ама били ягодоберачи, ама чистели хорските къщи. Вероятно някои смятат като експредседателката на парламента, че Пекин е във Виетнам. А други пък може дори да знаят къде е. С това разполагаме.

Ако Слави Трифонов дължи отговори, то те не са за чалгата. Те са за това какво ще прави. Защото вотът за Слави Трифонов е протестен срещу случващото се у нас. И понеже Мултигруп е (било) част от случващото се у нас и обяснява до голяма степен част от хала на страната в момента – дължи отговор и за това си минало, освен задължителното обяснение на бъдещите си творчески планове. Отговор за Мултигруп от Вежди Рашидов не получихме.

На какво още трябва да отговори г-н Трифонов:

- какво, как и с кого ще прави в парламента;

- какви са вижданията му за евентуални реформи и в какви сфери;
- как ще управлява пандемията, ако мандатът стигне до него (ако ГЕРБ не състави правителство)

- какво е отношението му към всички играчи в този парламент, с кои по какви теми би си сътрудничил и по кои не, за да не стане “трик” - я с ГЕРБ, я с БСП;
- не на последно място дължи отговор за здравето си (не, темата вече не е лична и обект на кафеви издания – темата е от съществен обществен интерес, заради политическите функции на личността му).

Засега ние тия отговори не ги получаваме, защото се доверяваме на ковид-симптомите, за които писа в изборната нощ. Те не могат да са безкрайни. И колкото повече мълчи или говори от собствения си телевизор, без да отговаря на въпроси, толкова повече оная работа с трика започва да изглежда реална. Тя е тревожната, не чалгата. Чалгата, за жалост (или радост на някои), е част от обществено-политическия ни живот отдавна. Част е и през батальонът, дето се строявал, и през “ПКП”.

Всичко на себе си прилича. Няма как ние да сме едни, па да си изберем други. Иначе казано: няма как в главата на нацията ни велика ценност да е купуването на апартамент, а да гласуваме за модела “Рюте”. Гласуваме за хора, които се оказват обект на Апартаментгейт. Е, после и те си плащат политическата цена. За съдебна не сме дорасли, сигурно.

P.S. И понеже си говорихме само за партии: търсенето на алтернативи не е само на политическата сцена. На тези избори няколко медии се опитахме да направим живи предавания, стримвани в социалните мрежи и страниците ни. И бяха бая гледани. Защо ли? Защото наистина има нужда от алтернатива на случващото се.

Facebook, Полина Паунова