The Insider: Военни престъпления, оркестър и страхливи генерали. Поглед назад към девет години руска намеса в Сирия

На практика обаче усилията на Москва бяха насочени към подкрепа на силите на Башар Асад срещу въоръжената опозиция срещу неговото правителство – независимо дали тази опозиция е мотивирана от исляма или от либерализма. Тогава говорителят на руското външно министерство Мария Захарова подчерта , че тези действия „не са предназначени да отвличат вниманието от Украйна“ и не са „въпрос на съперничество с която и да е страна“.

На 14 март 2016 г. Владимир Путин нареди изтеглянето на „основната част“ от руския военен контингент от Сирия. Министерството на отбраната отчете освобождаването на 400 населени места от противопоставящите се на режима на Асад сили и изпълнението на целите на операцията. Експертът по отбраната Виктор Мураховски каза пред бизнес изданието Ведомости тогава, че Русия е успяла да установи сътрудничество с американците в борбата с терористите. Политическият анализатор Андрей Кортунов в същия доклад отбеляза, че „решението на Путин ще разочарова както тези, които вярват, че Русия е заседнала в конфликта, така и тези, които смятат, че тя трябва да носи цялата тежест на запазването на режима на Асад“.

Въпреки изявленията на Мария Захарова не изглеждаше, че намеренията на Русия в Сирия са лишени от геополитически амбиции.

Присъствието на Москва в Леванта беше белязано от грандиозни, демонстративни събития. През май 2016 г. Симфоничният оркестър на Мариинския театър изнесе концерт в Палмира, която беше освободена от бойците на ИД. Солото на виолончелото изсвири  довереник на Путин Сергей Ролдугин, а диригентът на шоуто Валери Гергиев беше друг приятел на президента. Кореспондентът на BBC в Москва Стив Розенберг отбеляза , че Русия иска да демонстрира положителния си принос за разрешаването на сирийската криза, като използва класическа музика, за да „подсили посланието, че Русия е сила на доброто“.

Въпреки това, през декември същата година, бойците на ISIS отново превзеха Палмира. Градът не беше превзет до март 2017 г., основно чрез усилията на частната военна компания (ЧВК) Вагнер и руските въздушно-космически сили.

Сякаш концертът в Палмира не беше достатъчен, през декември 2016 г. самолет с ансамбъл „Александров“, руският военен хор и танцова трупа, замина за Сирия, за да изнесе представление пред руските войски преди Нова година. Този път резултатът е трагичен: според официалната версия на събитията грешка на екипажа е виновна за падането на Ту-154 в Черно море, убивайки всички на борда. Сред жертвите са музиканти, танцьори, ръководителят на отдела за култура на Министерството на отбраната Антон Губанков и Елизавета Глинка, по-известна като „доктор Лиза“, член на президентския съвет по правата на човека.

Едно изтегляне на войските от Сирия също не беше достатъчно, така че през декември 2017 г. Путин обяви още едно, уж окончателно. Според човека в Кремъл, който до голяма степен повтори подобните му твърдения от 2016 г., всички цели на руските въоръжени сили са били постигнати. Русия демонстрира силата на своя военно-промишлен комплекс, доказа „високата бойна готовност” на своята армия и осигури запазването на Сирия като „суверенна, независима държава”.

Само месец по-рано, през ноември 2017 г., тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу изтъкна успехите на сирийската кампания, като каза, че руските сили са помогнали на правителствените войски да си върнат 503 223 км² територия и да „елиминират по-голямата част от екстремистите“. Това постижение изглежда още по-забележително предвид факта, че според официалните данни общата площ на Сирия е само 185 180 km².

Това картографско затруднение принуди началника на военното ведомство на MGIMO Иван Марущак да поиска официално разяснение от Генералния щаб. В отговор заместник-началникът на Главното оперативно управление генерал-лейтенант Виктор Познихир заяви, че общата площ на Сирия е 529 708 km². За да постигне този подвиг, той цитира подробните карти на Генералния щаб, които отчитат релефа на терена. В документа се настоява да се вярва на изчисленията им, като се подчертава, че зад работата стоят професионалисти. По-специално, историята беше публикувана първоначално на уебсайта на радиостанцията Govorít Moskva , но по-късно беше изтрита.

Военните и техните престъпления

„Помощта на Русия за сирийския народ“ е довела до 14 216 потвърдени смъртни случая на цивилни, според неправителствената организация Airwars Research . Те са причинени главно от широкото използване на вакуумни бомби и термобарични боеприпаси срещу гражданска инфраструктура. Същото проучване от 2021 г. предполага, че общият брой на цивилните жертви може да достигне 24 000. Болници, наред с други цели, са били бомбардирани умишлено .

Основните облагодетелствани от действията на Русия бе режимът на Башар Асад — който щеше да рухне без подкрепата на Русия и Иран — и самият Кремъл, който не само изпробва въоръжените си сили в битка, но и осигури средиземноморска военноморска база в Тартус и летище в Хмеймим. Руските военни лидери също пожънаха награди, често напредвайки в кариерата си , като си приписваха заслуги за различни победи - въпреки че наемниците от ЧВК Вагнер бяха тези, които щурмуваха позиции на бунтовниците. Генерали като Иван Попов, Александър Чайко, Александър Лапин, Сергей Суровикин и Александър Дворников спечелиха медалите си в Сирия, преди да бъдат преразпределени в така наречената „специална военна операция“ в Украйна.

 Лапин, например, беше обвинен от чеченския лидер Рамзан Кадиров и ръководителя на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин, че е напуснал град Лиман и е позволил на украинските сили да пробият близо до Терни, Торске и Ямполовка в Донецка област. Кадиров също твърди, че Лапин, удостоен със званието Герой на Русия за превземането на Лисичанск, всъщност не е бил в града. Съобщава се, че Лапин е наградил сина си, подполковник, след неуспешно нападение над Чернигов и по-късно е заснет комично да командва „защитата“ на Грайворон в Белгородска област на Русия – дълго след като украинските войски вече са го напуснали – викайки: „Движете се, по дяволите напред ! За Родината!”

Въпреки това, колкото и смешни да изглеждат руските генерали от кампанията в Сирия, военните престъпления извършени от руските сили, далеч не са хумористични. В допълнение към многобройните бомбардировки на гражданска инфраструктура, руските сили са достоверно обвинени в участие в използването на химически оръжия от Асад. Комисията OPCW-ООН установи, че сирийските правителствени сили са отговорни за използването на газ зарин в Хан Шейхун на 4 април 2017 г., а тогавашният държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън обвини Русия, че е позволила атаката.

Наемниците на ЧВК Вагнер бяха също толкова известни със своята бруталност към местното население. Шокиращо видео, което се разпространи онлайн през 2019 г., показва как бойци на Вагнер удрят цивилен мъж с чук, обезглавяват го, окачват тялото му с главата надолу и го подпалват – всичко това докато се изпълнява песен с текст „Свалям тежката пушка от моето рамо, застреляй сина, после застреляй майката."

В крайна сметка дори това ниво на бруталност не се оказа способно да задържи Асад на власт. Конфронтацията , започнала през 2011 г. с мирни протести срещу сирийския режим, приключи след 13 години брутална гражданска война — с падането на този режим. Съобщава се, че през април 2014 г. Башар ал-Асад е инструктирал бившия руски премиер Сергей Степашин „да каже на Владимир Путин, че аз не съм (Виктор) Янукович – няма да бягам никъде“. На 9 декември 2024 г. говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви , че Асад и семейството му са в Русия, където са получили убежище.

Превод и редакция ФрогНюз