Обсъжда се и ограничаване на влиянието на „неудобни“ партньори чрез намаляване на достъпа им до важни позиции в Алианса. Темата се разглежда на високо ниво в Пентагона, а оттам потвърждават пред информационната агенция, че се подготвят различни сценарии за реакция.
Президентът Доналд Тръмп нееднократно критикува съюзниците за отказа им от участие, особено да се включат във военноморски операции в Ормузкия проток. Той дори загатна за възможно оттегляне на САЩ от НАТО, макар такава стъпка да не фигурира сред официално обсъжданите варианти.
Напрежението в Алианса се засилва заради различията в подхода към Иран. Великобритания и Франция например изразяват опасения, че участие в блокада би означавало директно включване във войната, макар да са готови да съдействат при евентуално примирие.
Особено остри са критиките към Испания, която отказва да предостави бази и въздушно пространство за удари срещу Иран, въпреки наличието на ключови американски военни съоръжения на нейна територия.
Според източници целта на обсъжданите мерки е да се изпрати ясен сигнал към европейските партньори и да се намали усещането за „привилегировано“ отношение. Анализатори обаче предупреждават, че подобни действия могат да задълбочат кризата в Алианса и да поставят под съмнение ангажимента на САЩ към европейската сигурност.
Допълнително напрежение внасят и критики на Тръмп към британския премиер Киър Стармър за отказа на Лондон да участва в бойните действия. Впоследствие Великобритания все пак допусна използването на свои бази, но само за отбранителни мисии.
Американският военен министър Пийт Хегсет също признава за сериозни разминавания в НАТО, подчертавайки, че съюзът губи смисъл, ако партньорите не са готови да действат заедно в критични моменти.
