Реклама / Ads
3| 8170 |26.11.2017 АКТУАЛНО

Депутати, преди да се изложите със закона „Пеевски, Цонев, Хамид“ – прочетете това

.
Хамид, ами ако не ти платят?... Източник: Нова телевизия
Информацията, която предоставяме на народните избраници не е нова, но странно премълчавана. До нея се стига с прости аритметични и мисловно-аналитични действия. Постоянните параметри в задачите са следните:
 
На 30.06.2014 г. балансът на Корпоративна Търговска банка към 30 юни 2014 г. показва следните данни:

 

Изплатени са депозити на граждани и фирми за  985 млн.лв. при налични в банката към 30.06.2014 г. пари в брой в размер на 1,2 млрд.лв.

 

Активи: - 6, 898 млрд.лв

 

Пасиви: - 6 .375 млрд.лв

 

Пасивите включват депозити от банки, депозити от нефинансови институции и други клиенти  и др., като само последните, без подчинения срочен дълг, възлизат на 6 ,173 млрд.лв.

 

При влизането в банката квесторите са намерили на 20.06.2014 г. налични 216 млн.лв., които до обявяването на банката в несъстоятелност и поемане на управлението от първите синдици достигат до 600 млн.лв. пари в брой, без да се оценяват пазарно ценните книжа за още 600 млн.лв.

 

За опростявяне на сметката КТБ дължи на вложителите си около 6,2 млрд.лв., които се разпределят  по следния начин -  около 3,7  млрд.лв /3,6476 млрд.лв изплатени като гарантирани влогове към средата на 2015 г. от Фонда за гарантиране на влотовете в банки/ и – около 2,5 млрд.лв дължими на надгарантираните вложители в банката, въпреки, че реалната стойност би надвишила 2,7 млрд.лв. ако не бяха изплатили минималните гарантирани суми на преференциалните вложители и ако Фондът за гарантиране на влоговете не бе получил незаконно 60 млн.лв. от парите на КТБ на 20 и 25 юни 2014 г. в нарушение на собствения си закон.

 

ПЪРВИ РАЗДЕЛ:

 

-           На 26.06.2014 г. в банка КТБ влизат три консултантски фирми – „Делойт одит” ООД, впоследствие заместена от „Делойт България” ЕООД /нерегистриран одитор/, „Афа” ООД и „Ърнст енд Янг” ЕООД.

 

-           Чрез квесторите БНБ им възлага за „обследват” /до 09.07.2014 г./ състоянието на кредити за 4,010 млрд. лв, но понеже някои от тези кредити са дадени и на някоя от другите фирми, т.е. дублирани са, размерът на обследваните кредитни досиета е за около 3,7 млрд.лв кредити, предоставени от КТБ.

 

-           По същото време на назначената от БНБ Наздорна инспекция е възложен преглед на движенията по разплащателни и заемни сметки на 91, а впоседствие 175 бр. кредитни експозиции с обща брутна стойност към 30.06.2014 г. е 3, 710 млрд.лв. , като е дублиран списъкът на обследваните кредити с тези, дадени на конкултантските фирми.

 

-           В изказването на С.Цацаров пред Консултативния съвет при президента Плевнелиев от 14-07.2014 г. главният прокурор обявява откриването на досъдебни разследвания по две линии за потъналите /ограбените, липсващите/  3,5 млрд.лв /67 % от активите на банката/.

 

-           На 06.11.2014 г. лицензът на КТБ е отнет за капиталов недостиг от 3,647 млрд.лв. въз основа на брутна загуба от 4,222 млрд.лв., какъвто е размерът на определените от консултантите обезценки, намалена с размера на капитала на КТБ АД.

 

Въпроси:

  1. Съвпадение ли е размерът на подадените на 26.06.2014 г. за проучване и на консултантските фирми, и на надзорната инспекция на БНБ, кредитни досиета за 3,7 млрд.лв. с размера на капиталовия недостиг от 3,647 /около 3,7 млрд.лв./ , поради който е отнет лицензът на КТБ?
  1. Случайност ли е откриването на досъдебно производство за изчезнали около 3,5 млрд.лв. суми от КТБ, обявено на 14.07.2014 г., обавено от главния прокурор С.Цацаров при президента Плевнелиев?

 

ВТОРИ РАЗДЕЛ:

 

-           На заседанието на Консултативния съвет при Р.Плевнелиев от 14.07.2014 г. се „анализира” положението на КТБ. На това заседание Иван Искров, управител на БНБ, е кратък и не съобщава нищо конкретно по въпроса, нито предлага на вниманието на политиците и главния прокурор резултатите от Етап I /04.07.-07.07.2014 г. и Етап  II /07.07 -11.07.2014 г./ от Наздорната проверка на БНБ в КТБ, извършвана на място от 23 експерти и ръководители на Главно управление „Банков надзор” с цел да предоставят достоверна информация на БНБ преди срещата на Консултативния съвет. А те са: перфектно състояние на кредитния портфейл, редовно обслужване на кредитите от кредитополучателите, много нисък – под 2 %/, обем на нередовни и лоши кредити, липса на свързаност в нарушение на ЗКИ и европейските регламенти.

 

-           В замяна на това, основен „анализ” на финансовото състояние на КТБ прави главният прокурор Цацаров, който се позовава само на обявените за ненадеждни и несигурни, най-вече поради липса на документи в кредитните досиета,  констатации на „Делойт одит” ООД, впоследствие заместена от „Делойт България” ЕООД /нерегистриран одитор/, „Афа” ООД и „Ърнст енд Янг” ЕООД.  Тези констатации, за които в договорите на консултантите изрично се казва, че не са счетоводни, не отговарят на международните счетоводни стандарти, не са одит, не могат да служат за счетоводни и СЪДЕБНИ цели, са превърнати от главния прокурор в „убедителни” твърдения със стопроцентна достоверност за липсващи поне 3,5 млрд.лв. В изказването на С.Цацаров присъства доловима заплаха, в т.ч. и за присъстващите, която е развита по линия на обясненията му за двете досъдебни производства  - срещу Цв. Василев и срещу други лица – служители на БНБ от банков надзор, служители на банката. Той заявява, че към следствието ще бъдат присъединени и други заподозрени в крупната кражба лица.

 

Въпроси:


1.      Целенасочено ли Иван Искров и присъстващи членове на УС на БНБ са премълчали резултатите от Надзорната проверка на БНБ в КТБ?

 

2.      Дали това поведение е било свързано с пряка заплаха или непряка – при определени зависимости?

 

3.      Нарушили ли са управителят и членовете на УС на БНБ законите, които не позволяват БНБ да се влияе или получава инструкции за решенията, които взима?

 

4.      Приемате ли водещата роля на главния прокурор като „финансов експерт” в това заседание за решаващ фактор и/или заплаха за политическото решение на  присъстващите политици от правителството и парламентарно представените  партии  за ликвидация на КТБ АД, без дори да се изиска и изчака законово необходимия официален одит на КТБ АД?

 

5.      Професионално или политическо е решението на политиците за ликвидация на КТБ?

 

ТРЕТИ РАЗДЕЛ:

 

III.1.Във връзка с приетите преди дни на първо четене изменения и допълнения към Закона за банковата несъстоятелност, целящи връщане на отклонени, присвоени, ограбени активи на КТБ АД /н/ в хода на т.нар. от политиците от ДПС вторично ограбване на вложителите на КТБ АД /н/ с цел попълване на масата на несъстоятелността на банката се налагат някои съображения. За тях изхождаме от няколко непроменливи константи:

 

Първо, загубата, дупката, откраднатите средства на вложителите са определени в заповедта за отнемане на лиценза на КТБ АД /н/ от БНБ на 4,222 млрд. лв. ТОТАЛ ЩЕТА!


Второ, предявеният от прокуратурата иск на Главна прокуратура към Цв. Василев е за около 2,5 млрд.лв.

 

Общият им сбор е 6.722 млрд.лв. при активи на КТБ АД /н/ по баланс от 30.06.2014 г. от 6, 898 млрд.лв . Разликата от около 176 млн.лв. вероятно се дължи на това, че средната обезценка на този портфейл от 4,222 млрд.лв. е 92,7 %!

 

Въпроси:

1.Считате ли, че при така направените сметки, които показват приключила несъстоятелност и нулиране на дължими към масата на несъстоятелността средства има смисъл да се правят изменения и допълнения към ЗБН?

 

2. Считате ли, че КОМПИ има законовото и моралното право да конфискува средства и имоти на тази стойност за сметка на държавата, при това по линия на запори над активи на КТБ АД /н/, не на Цв.Василев, и да лиши ограбените вложители от такива средства в случай, че запорираните активи се продадат  на справедлива цена? Колкото и абсурдно да звучи последното при наличието на всеядни синдици, техните юристи, ЧСИ...

 

III.2. Ако към предявената от прокуратурата стойност на иска към Цв.Василев от 2,5 млрд.лв. прибавим, наличните понастоящем в банката, въпреки вълчите апетити на синдиците и привдорните им адвокати и ЧСИ, над 800 млн.лв., то сборът на тези суми е 3,3 млрд.лв. Ако сметнем и стойността на големите кражби - на Виваком по занижена пазарна цена от минимум 800 млн.евро, само на инвестицията в НУРТС за 150 млн.евро и добавим доказано откраднатите от групата Б.Лазов 410 млн.лв. сумата набъбва до 5,610 млрд.лв. Само 1 млрд.лв. не достига, за да стигнем до размера на активите на банката, а тази цифра може лесно да се достигне дори само при справедлива оценка и продажна цена на остатъците от активите на КТБ АД /н/ , защото в тези условни сметки не се се отчитат нито евентуалните цени на заграбените/присвоените активи - завод „Рубин”, зовод „Гипс”, с. Кошава, нито огромни обекти като Дунарит АД, недвижими имоти, и много други -остатъците от недоограбената маса на несъстоятелността. И отново достигаме до обявената в баланса официална стойност на активите на КТБ АД / или на на пасивите й – дължимите на вложителите средства от 6,2 млрд.лв.

 

Въпроси:

 

1.Считате ли обявената загуба, кражба, обезценка /както й да я наричат тези, които са организирали погрома нас КТБ АД и ограбването на българските граждани/ от 4,222 млрд. лв за истина или нагла лъжа?

 

2.Считате ли, че КТБ е „финансова пирамида” – определение, пришито от политици и магистрати към казуса КТБ ?

 

3.Смятате ли, че отказът да се направи законоизисквания официален одит по действащите задължителни международни счетоводни стандарти на КТБ АД за 2014 г., който е единственият валиден документ, въз основа на който би могло БНБ да отнеме лиценза на една банка и съдът да я обяви в несъсттоятелност, за случаен?

 

4.Смятате ли, че Европейският съюз в лицето на Европейската Комисия е „гаранция за истината и справедливостта от последна инстанция” за българите, след като ЕК безусловно прие тезата на БНБ и управляващите за състоянието и фалита на КТБ АД и де факто, с документите и докладите си за финансовите дисбаланси, узакони мафиотския грабеж и бетонирането на порочните модели на управление и банкиране в България?

 

5.Считате ли за достоверни резултатите от проучване, което направихме сред българските банки, независимо от фасадно представената собственост,  че 43 % от банките се притежават от едноличен собственик /мажоритарен акционер/, 33 % от един собственик и негови роднини, а в останалите 24 % от банките собствеността е разпределена сред повече хора, които не са роднини? Това наше проучване се подкрепя до значителна степен или в различни аспекти, особено по отношение на идентичния модел на банкиране,  и от мнението на председателя на ДАНС Д.Георгиев, разпитан от Парламентарната комисия по случая КТБ /Д.Атанасова/ на 7 април 2015 г. /Протоколите от заседанията са официално изискани по ЗДОИ и получени от НПО „Ние, Гражданите” на 23.11.2017 г./

 

Д-р Вера Ахундова

НПО „Ние, гражданите“

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 6| 16131 |02.11.2017 Скандал! Вижте кой прокурор, според ДАНС, е предупредил данъчен шеф, че го разработват . 9| 11773 |30.10.2017 Пореден фарс: Битката срещу шуробаджанащината, обещана от ГЕРБ и БСП приключи, преди да се е състояла . 3| 6834 |23.10.2017 Илиян Василев за трагедията в ”Дубровка” преди 15 години: Българка бе сред жертвите

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads