Петък, 18 Август 2017, 13:53
Frognews
2| 7513 |28.07.2017

Моделът #КОЙ или Теория и практика на обществената наивност

.
Защо Пеевски расте и хубавее в права пропорционалност на борбата с модела, който олицетворява? На този въпрос сигурно има съвсем прагматични отговори, свързани с формата на управление и механизмите за разпределяне на благата в българския вариант на демокрация. Но има и съвсем прости и очеизвадни причини, свързани със собствения ни манталитет.
Най-ярка отличителна черта в съвременната ни народопсихология е култът към парите и едва ли скоро той ще отстъпи място на нещо друго. Макар периодично да взема едри жертви, в по-дребните случаи той не само процъфтява, а се ползва и от държавно толериране. Примерите са безброй. Като се започне с допуснатата по всякакви ефири и канали реклама на лотарийни игри и се завърши с детски книжки и учебни помагала, в които вълчо е мутра, а лиска е миска и това е ОК.

Семействата не правят изключение от всеобщия покупко-продажбен въртоп. Твърде малко родители работят с децата си, за да ги възпитат. Доказателствата и тук са безброй – чуват се и се виждат по улиците и в градския транспорт, ескалират в социалните мрежи и в крайна сметка ги гледаме по новините във вид на детска агресия и насилие в училищата. И се питаме кога ли ще се пренесе и в детските градини.

Този битово-материален нагон, който повечето информационни канали стимулират, не просто формира нагласи. И в западните общества преобладава потребителският манталитет. Но при нас той взема уродлива форма, защото всеки се продава. Няма значение на кого и за какво. Ценоразписите за лобизъм, затваряне на очите, политически игри, наказателни ходове на репресивния апарат и прочие дейности съществуват не от вчера. Богатият политик е нещо нормално. Публикуват уж някакви декларации, но кой ги чете? Пък и да види нещо нередно, на арменския поп ли да каже?

Обществената наивност или търпимост на българите със сигурност има вековен генезис. Но днешните проявления на тази черта граничат с обществено безумие. Къде по света, например, ще се плащат милиони от хазната за охрана на някакъв политико-мутро-бизнесмен и обществото ще си трае? Защото наивно смята, че друг трябва да се занимае с това. Ами да, не е моя работа, не ме засяга, аз имам ипотека и деца, ще си гледам работата, защото няма да оправя света…

Затова моделът е железен. Ето, влиза лицето Х в политиката, забогатява бързо и законно, коли и беси, а ние си траем, за да не пострадаме. Политиката може успешно да се замени с бизнеса, правосъдието, службите за сигурност, спорта и каквото си щете. Всичко е арена за забогатяване. Защото ако не си богат, ти не си успял. Този модел е повече от арогантен на фона на мръсните и разбити улици, бедстващите пенсионирани професори, бягащите в чужбина способни млади хора и почти напълно комерсиализираните култура и образование. И всеки, който е бил в политиката в последните 25 години и се смята за успял, е безскрупулен лъжец, възползващ се от преобладаващата сред населението наивност. Същата наивност, която извади всевъзможни селски шмекери от ладите и ги позиционира по парламент, министерства и агенции – първо тях, после децата им, сега и внуците им.

Разбира се, няма нищо лошо в материалното благополучие. Има лошо в лакомията и в нейното издигане до ранг на обществен стандарт за успех. Има лошо в медиите, аплодиращи простотията, издигната в управленски ранг. Има лошо в журналистика, правена не по професионални, а по комерсиални стандарти. Има лошо и в общество, спящо в облак от наивност и мислещо единствено за това кои храни са полезни и как да се отърве от целулита.

Целулитът обаче е в мозъка. Мозъците са обездвижени. Защото е по-лесно да слушкаме, за да папкаме. Ако някой случайно реши да мисли, че и да сподели с другите, има механизми да бъде сложен на мястото му.

Моделът #КОЙ е успешен, точно защото се гради върху активната лакомия, съчетана с пасивната глупост. Човешкото око е ненаситно. Всеки е готов да вземе едни пари, за да свърши една работа. Пък че била тя в ущърб на обществото – за това наказани няма.

Всъщност, има, но те още не го осъзнават. Не е малко наказание да се чудиш как да опазиш откраднатото, защото лакомите се дебнат един друг, хващат се и се глобяват. Пък и не се знае кога тълпите ще нападнат дворците – случва се през 200 години (цитирам по памет проф. Андрей Пантев).

Моделът #КОЙ ще просъществува и в бъдеще, защото лакомията и обществената наивност са двете страни на една и съща монета. На теория тази наивност изглежда точно като наивност. Но на практика тя си е чиста глупост. Моля за извинение, но не знам каква друга дума да употребя за общество, което търпи управление като днешното. И смята ситуация като днешната за нормална.

Моделът #КОЙ може съвсем скоро да има друго лице. И веднага се сещам как преди време Иво Беров беше заменил в един текст за Блъсков думата „лице” с друга дума, трибуквена. Та, има ли значение кой ще е следващото лице на този модел?

Евелина Гечева - Трансмедия

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Има сблъсък на Постомодерната епоха със Старокаменната 0| 617 |18.08.2017 . Владимир Чуков: Ислямска държава се цели в туризма 1| 2849 |18.08.2017 . Битката за суджуците на властта се разгаря 2| 3147 |17.08.2017 . Проф. Галунов, политолог: България е на последното 28-о място по всички показатели в ЕС 4| 3401 |16.08.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах