Фрогоко: ”Почетен” професор на Военния университет е научен стахановец

След Петър Хараламбиев, злополучният председател на „Държавна агенция за българите в чужбина“, който показа завиден бизнес нюх за корупционни схеми, друг виден кадър, който може да се похвали с гениалност е бизнесменът от Русе, проф., д.ик.н., д.в.н., д.с.н. инж. Венелин Терзиев от НВУ „Васил Левски“, също виден патриот.

В печатните издания и социалните мрежи след скандалните случаи с професори от Свищов и Варна, се коментира усилено „уникалния” случай с почетния професор на НВУ „В.Левски” във Велико Търново - академик, асистент, член кореспондент, доктор хонорис кауза, доктор на икономическите, военните и социалните науки, носител на ордените: Петър Велики "Невъзможното е възможно", Александър Велики „ За научни победи и съвършенство” и Labore Et Scientia „Труд и знание”, заслужилият деятел на науката и образованието на Руската академия по естествознание – д-р инж. Венелин Кръстев Терзиев.

Бизнесменът от Русе за 4 години е станал три пъти доктор на науките, четири пъти професор и преподавател по 15 учебни дисциплини в 5 (пет?) висши учебни заведения (Русенски университет, Национален военен университет, Стопанска академия-Свищов, Бургаски свободен университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи). Само от Пернишкия университет не е взел диплома! Все още!

Остап Бендер на българската наука афишира публично научната си продукция за 3 години с над 1673 научни статии и доклади, повече от 60 монографии, научни студии и учебници. За този период „академичният патриотичен уникат” е научен ръководил на повече от 20 докторанти обучавани по „съкратената” процедура в НВУ „В.Левски” (сред тях са ексминистър Божидар Лукарски и неговото вице Даниела Везиева), и участва активно с рецензии в дейността на повече от 30 научни журита. Паралелно притежава, управлява и ръководи 7 фирми с обществени поръчки за по над 2 млн. лв. и проекти от еврофондове, както и 3 неправителствени организации (НПО), всичките с разнообразен предмет на дейност - от медицина, през паметници на културата до строителни материали. Председател е на Съвета на директорите на "Реставрация" ЕАД - търговско дружество към Министерството на културата, чийто капитал е сто процента държавна собственост. Успоредно с ръководството на престижното държавно дружество, професорът е член на управителните тела на 13 търговски дружества, едно от които е негова пълна частна собственост. Има си и собствена академия- Академия за иновации и устойчивост (Innovations and Sustainability Academy- ISA)!

Този "научен гений" е показателен не толкова за забавление като конкретна армейска сензация, колкото за илюстриране на безобразното състояние, до което е докарано висшето ни образование и в частност образователната ни система в Министерството на отбраната. Жалкото е, че хора, занимаващи се с науко-подобна дейност, се толерират и подкрепят в тази ковачница на кадри за сигурността и отбраната!

В академичните среди се питат, как при над 1600 декларирани научни труда, в световната библиографска и реферираща база данни SCOPUS, която според МОН е инструмент за проследяване на цитируемостта на статиите публикувани в научните издания, името на Венелин Терзиев е цитиран само 2 пъти и се среща като съавтор само в два (2) доклада, единият от които обаче е изнесен самостоятелно от научния му ръководител проф. Канев пет години преди това на конференция във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” и SCOPUS сигурно съвсем скоро ще реагира на тази заблуда!

Виртуалната национална библиотека с представителни библиографски данни COBISS съдържа само скромните 42 записа срещу името на Венелин Терзиев.
Web of Science, която е онлайн абонаментна услуга за индексиране на научните цитати и дава достъп до множество бази данни, които се отнасят до междудисциплинарни изследвания ни показва, че Венелин Терзиев има само 23 публикации, от които 14(?) са направени при участие само на един „научен” форум!

На завършилата наскоро поредна пета проява на същия „научен” форум „5th International conference on education, social sciences and humanities- 2-4 july, 2018 – Dubai”, чл. кор. Терзиев участва като съавтор с 13(?) доклада (при такса за участие с не повече от два доклада от 470 USD) в тематика от „Необходимостта от осигуряване по време на майчинството в България” през „Инвестициите за подобряване състоянието на сградите при саниране” , „Концепция на съвместни екипи за полицейско разследване” до „Действия и мерки за борба с проституцията и влиянието върху националната сигурност”. С какво ли са си доплатили съавторите му в тези 13 доклада? Искрен научен интерес там буди и един пророчески доклад - „Европейска заповед за арест и човешки права на обвиняемия”!

Явно водената от инж. Венелин Терзиев „Организирана научна група за устойчив и бърз академичен растеж” в 5 вуза е добре смазана бизнес-манифактура, позволяваща на участниците (повече от 28 според едно от изданията от Академията в Свищов, Националния военен университет, Военна академия, Бургаски свободен университет, ВУАР и Русенски университет) съвместно и бързо да покрият националните изисквания за научни публикации и издадени научни трудове. Прави впечатление, че неведнъж при тези негови шеметни скокове на научно развитие, както и в конкурсите му за професор най-често сред съавторите, рецензенти на научните му терзания и участниците в „обръча” на научните му журита са едни и същи хора. И разбира се, като отплата, доктор хонорис кауза Терзиев на бял кон задължително е участвал в техните процедури като рецензент!

За благодарност Военният университет, Военната академия и Русенският университет предлагат със свои решения, заслужилия деятел на науката и образованието за сигурност - инж. Венелин Терзиев за наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката за съществен принос в развитието на науката, а на Българската академия на науките да бъде избран за член кореспондент в областта на хуманитарните науки, за които самият кандидат няма квалификация.

Кратка справка в научните масиви разкрива, че проф. Терзиев има внушителните (за България) 3090 цитата на своите научни текстове. Проверка в Google scholar обаче показва, че той дефакто няма истински цитати, а си е автоцитирал (самоцитирал) статиите в други негови статии. Така например според статистиката статията „Въздействие на политиките на пазара на труда за осигуряване на заетост“, която е публикувана в неизвестното „научно” издание „Ново знание“ има цели 75 цитата, които всъщност са 75 автоцитата. Самият той се е автоцитирал, защото световната научна общност не се интересува от неговата и на „сговорната му задруга” научна продукция. Изобщо военна наука в нелегалност- сам се издаваш, сам се цитираш-остава и някой заблуден читател някога да те прочете!

Разбира се когато в България (и особено за системата за висше образование в Министерството на отбраната) издаването на научни трудове при амортизираната печатна база и участието в комерсиални научни форуми е доста скъпо, а понякога и непосилно като разход, то компромис с научната етика е не само възможен но и донякъде „печеливш ход” за посочените съучастници. Те получават възможност научните им трудове в електронен вариант да бъдат издадени или отпечатани в печатни бази на НПО, намиращи се в близки бизнес отношения със „съавтор”- чл. кор.проф. Терзиев срещу „символични” цени или несимволични услуги без дискриминация! Още по печеливша е „международната” известност, която авторите получават чрез участие като „съавтори” на собствените си научни трудове, в невъобразимо множество от доклади на световно „неизвестни комерсиални научни форуми от Сочи до Дубай”, в чиито ръководни органи блести името на академик-секретаря им.

В България законите за висшето образование и за развитието на академичния състав дават необятни комерсиални простори за проспериращ научен бизнес, невъзможни никъде другаде в света. Но ще може ли МОН и в частност МО да сложат прегради пред подобни "академични кариери" на научните си стахановци, за да не се раздават научните степени и академичните длъжности на строевия плац като на промоция от Илиенци?

Калин Пернишки