Кой и защо иска смъртта на ГДБОП

Става дума за изпратени по електронна поща на различни медии (включително и във Фрог нюз) на документи, които съдържат анонимни досиета на две разследвания срещу Флоров.

Веднага след като в Софийска градска прокуратура са получени документите, била образувана проверка „за изясняване на всички факти и обстоятелства с оглед съдържащите се в материалите данни за евентуално извършено престъпление по чл. 357 НК”. Този член предвижда наказателна отговорност за разгласяване на информация, която представлява държавна тайна, от лице, на която тя е била поверена или станала известна по служба или работа, както и за този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на България, ако не подлежи на по-тежко наказание. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до пет години.

 

Едната разработка е от 1999 г., а втората – от 2002 година. Първата е била с кодовото име „Араби”, а втората – „Високия”. Интересно, че втората е утвърдена за реализация от подп. Николай Начев от ДНСС. Същият, който е бил водещ офицер на Алексей Петров и след напускането на МВР работи именно във фирми на Петров. Разработките са били започнати срещу Флоров заради подозрения, че той поддържа нерегламентирани контакти с лица от подземния свят с цел да се облагодетелства. Сочи се, че Станимир Флоров включвал въпросните криминални лица в списъците с информатори на ГДБОП, след което разследванията срещу тях се прекратявали с този мотив. Разработките са били прекратени няколко месеца след образуването им.

 

Прокуратурата ще проверява истиността на документите, как са изтекли от службите, има ли извършено престъпление.

Важно е да се знае, че и двете разработки за Флоров са прекратени поради липса на доказателства.

 

Михаил Миков, бивш вътрешен министър по време на тройната коалиция и кандидат за депутат от БСП побърза да заяви: „ГДБОП се е превърнала в политически инструмент на властта на ГЕРБ. Станимир Флоров да си тръгне веднага”.

 

Миков е от хората, които трябва да се изказват по подобни теми много предпазливо, тъй като самият той бе съучастник в едно отвратително управление на вътрешното министерство и службите, когато там бяха възстановени сталинските методи, а партньорските служби отказаха да контактуват с нашите. По негово време САЩ отказаха посещение на шефа на ДАНС Петко Сертов, което е без аналог. По негово време в ДАНС се кипреше като съветник Алексей Петров – Трактора. По времето на Миков бе проведена разработката „Галерия”, в която бяха подслушвани политици и жулналисти, включително шефове на парламентарната комисия по сигурност и подкомисията за контрол на СРС-а, в които работеха съпартийци на Миков...

 

Прокуратурата си знае работата, но е очевидно, че един от първите, които трябва да бъдат питани за изтичането на секретните документи, е именно водещият офицер на Петров – Николай Начев.

Съвпаденията обаче не спират дотук.

 

Не познавам Станимир Флоров нито ме интересува неговата кариера и намерения за бъдещето. Това си е негова работа. Очевидно обаче, че не е долюбван от определени кръгове.  

 

Подозирам обаче, че зад цялата „загриженост” на анонимниците прозира неистовото желание ГДБОП да бъде очернена и неутрализирана. Няма как да не се запитаме защо?

 

Още на това място може да се направи елементарен извод: ако въпросните разработки са доказали поне 10% от предположенията, то на младия оперативен работник по онова време Станимир Флоров са щели да му отрежат главата до кръста за секунди.  Желание очевидно е имало, но не са намерени доказателства и аргументи. Някой днес се опитва да навакса пропуснатото със стара дата.

 

Атаките срещу ГДБОП са обезпокоителни, но и твърде прозрачни. Именно тази служба е в основата на ударите срещу тежката организирана престъпност. За първи път от двайсет години през 2009 г. започнаха акции срещу мафиотски формирования. Стигна се до съдебни процеси, които разкриха топлите връзки между политически и оригархични кръгове с мафията. Става дума преди всичко за делата „Килъри”, „Наглите” и „Октопод”. Бяха ударени и групи, специализирали се в източване на ДДС за милиони. В тях се появиха имена на хора, считани от години за недосегаеми и принадлежащи, според общественото мнение, към олигархичните среди.

 

Тези хора няма да простят на Флоров и другите служители в ГДБОП.  

Стана дума, че Флоров е работил по случая „Опицвет”. Случай, който още преди годиин се превърна в нарицателен за корупция и обвързаности на хора от престъпния свят, политиката, бизнеса и магистратурата. Това дело се влачи с години, а присъдите по него показаха липсата на воля за справяне с тежката престъпност. Касационният съд отмени присъдите на предните инстанции и оневини един от главните обвиняеми, а на другия намали присъдата на 1 година условно. Прокурорът по делото Маргарита  Попова (сега вице президент на България) и шефката на окръжния съд тогава Нели Куцкова възроптаха срещу оправданието. Никой обаче не ги чу.

 

Пита се кой има интерес ГДБОП да не работи и да бъде разбита?

 

Отговорът трябва да даде прокуратурата. Длъжна е да го даде – ясно и категорично.

 

Нека си припомним някои неща.

 

Бившият офицер от НСС Николай Начев  предлага Алексей Петров за привличане на работа в службата при положение, че за последния по това време са известни няколко разработки, които го уличават в съмнителни и незаконни действия. Имало и шест жалби срещу Петров, в които са описани подробно как е рекетирал и заплашвал бизнесмени. Това обаче не попречило на Начев. В съда по делото „Октопод” той дори опита да се измъкне с оправданието, че не знаел за тях.

 

Самият Начев е проверяван за изтичане на секретна информация в две разработки. След като излиза от системата през 2008 г. по някаква „случайност” започва работа в „Лев Инс” и „Лев Корпорация”...

09.09.2012 г., Биволъ

„Величков е арестуван на 18 декември 1997 г. при секретна операция на ЦСБОП в село Опицвет, в тайна лаборатория за производство на амфетамини. Антимафиотите откриват около 330 кг готов амфетамин и 670 кг от прекурсора бензил-метил-кетон. След Величков е задържан и работодателят му Кристиян Младенов, който се свързва с оръжейния търговец Николай Гигов.

 

Делото „Опицвет” беше наблюдавано от американското посолство, DEA и дори от представителството на ООН у нас. Първоначално Величков получи присъда от 6 години ефективно, потвърдена от въззивния съд. Върховния касационен съд обаче отмени присъдата в началото на 2002 г. и му даде само една година условно, а Младенов беше оправдан. Съдия Маргарита Тихчева се мотивира, че лабораторията в Опицвет била само за опити, Величков правил експерименти и не знаел, че ще се получи амфетамин, а Кристиян Младенов искал да направи 670 килограма от веществото за лична употреба.

 

След тази присъда ВСС пенсионира Тихчева и наказа другите двама съдии от състава с 10% намаление на заплатата, а делото започна отначало. Стана ясно също, че има данни от СРС, в които се говори за 6 цифрен подкуп за съдиите. Оръженият търговец Николай Гигов предложил 150000 лв, от които до Тихчева достигнали „само” 60000, твърдят източници на Биволъ. Данните са четени в Софийския апелативен съд през 2007 г., но на предложилите и приелите подкупа не е потърсена наказателна отговорност

 

В аферата „Опицвет” беше замесен и посочения като „мозък на Октопода” юрист Николай Велков. Освен адвокат, той е още и собственик на аптеки, и разследването установява, че е продал на Величков и Младенов машина за таблетиране на амфетамините. Поради липса на доказателства той обаче не е привлечен като обвиняем по делото.”

Уикилийкс, 06.02.2012 г.

Николай Гигов е бизнесмен с огромни връзки, чиито законни бизнес интереси, освен Delta G, включват застраховане и частни охранителни предприятия, както и собственост в софийския футболен клуб Локомотив. Има сериозни съмнения, че е замесен в сделки с търговия с оръжие с бившата Югославия в нарушение на ембаргото на ООН, и може да е имал текуща роля в трафика на амфетамини. Има семейни връзки със Сърбия и демонстрира на висок глас антипатия към мюсюлманите. Чрез комбинация от лични връзки и щедри политически дарения, Гигов включва в кръга на „най-близките си лични приятели“ някои от най-могъщите хора в България, като президента Първанов, вътрешния министър Петков и кмета на София Борисов. Наскоро той използва тези връзки като местен представител на Европейската компания за аеронавтика и космос, EADS, помагайки на европейския консорциум да спечели обществената поръчка за снабдяване на българската армия с хеликоптери Eurocopter. Той е работил с General Dynamics за снабдяването на Афганистанската национална армия с български оръжия и муниции и ни е подсказал, че се интересува да бъде представител за Бойнг (Boeing) или Локхийд (Lockheed) при очакваната обществена поръчка на Министерство на отбраната за изтребители... .

Докладът, подписан от Алекс Караянис е с най-висок гриф на секретност. [06SOFIA1686]. От него става ясно още, че Гигов се е старал да се хареса на американците като ги е предупредил за намеренията на Египет да купи българско оръжие.

 

17.01.1998, „Дневник”

„Още на следващия ден Богомил Бонев заяви в Кърджали, че босовете на наркофабриката (в Опицвет) са у нас, а в аферата е замесен и шеф на футболен отбор от А група, но не назова име. По същия повод вестник “Нощен труд” на следващия ден сложи въпросителна след името на шефа на “Локомотив” - София, Николай Гигов. “24 часа” също цитира анонимни източници, според които той е финансирал наркофабриката в Опицвет. Според вестника това било известно още през септември месец. Гигов се закани да съди “клеветниците”. Името на Николай Гигов и фирмата му "Делта - Г" бяха споменавани от полицейски източници във връзка с югоембаргото и сделки с БДЖ по времето на правителството на Беров. Иначе Гигов се смята за близък с други двама бивши премиери Димитър Попов и Жан Виденов, както и до идеите на фракционната фондация в БСП "Европейски социални ценности". 

Името на футболния бос излезе на преден план заради Кристиян Борисов Младенов - член на управителния съвет на “Локомотив”- София. Точно него Татарчев има предвид, когато говори, че НСБОП е изпуснала големия бос. Кристиян Младенов обаче по силата на участието си в Управителния съвет на столичните железничари вероятно се познава отлично и с двама от близките съратници на Татарчев - шефът на отдел “Следствен” в Главна прокуратура Ангел Ганев и прокурорът Михаил Дойчев също са членове на УС”.

 

18.02.2012 г., Едвин Сугарев

„Начев между впрочем потвърждава, че именно той е проучил и предложил Алексей Петров като офицер по оперативно внедряване. Нещо повече – именно той е бил и неговият наблюдаващ офицер. По една случайност Начев е основният застъпник на интересите на главния прокурор Филчев в НСС – за което ясно говори обстоятелството, че е автор на ДОР “Комбинатор” – с което се прави неимоверно мерзък опит да бъде набеден основният противник на Филчев в редиците на магистратите – висшият прокурор Николай Колев, който по-късно, когато скроеният от Начев план не успява, бива разстрелян на улицата. По-късно – вероятно пак по една случайност – името на Начев е замесено и в незаконните разработки “Гном” и “Моряк”, по което с подслушвани политици, магистрати и журналисти – включително бившия негов шеф ген. Атанасов и моята скромна личност. И накрая – пак по една случайност – същият този Начев бе сред първоначално арестуваните по делото Октопод – а иначе се подвизава като изпълнителен директор на "ЛЕВ ИНВЕСТ"АД, фирма в структурата на «Лев Корпорация».

 

Това са публикации в медиите.

Оказва се, че точно Николай Начев е подписал исканията за подслушване на своя шеф – ген. Атанас Атанасов. Тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов обаче отказал да подпише.

 

„Фактът, че ген. Борисов е отказал да подпише третото искане за подслушване на ген. Атанасов показва, че главният секретар на МВР може би се е досещал, че става дума за провокация”, казва по този повод тогавашният депутат от НДСВ Мирослав Севлиевски.

 

Начев е сред арестуваните в акция „Октопод”.

Николай Велков (замесен в аферата „Опицвет”) също е сред задържаните в тази акция срещу организираната престъпна група.

 

Цялото разследване и акцията по задържането е дело на екипи от ГДБОП. И ето сега се появяват тези документи, които трябва да уличат по някакъв начин директора на службата в незаконни действия. Опитът за компромат би имал шанс, ако не бяха становищата, че след извършените проучвания не са открити доказателства за подобни действия от страна на Флоров.

Внушава се също, че ГДБОП е превърната в служба за политически поръчки на ГЕРБ и лично на Цветан Цветанов. От което би трябвало да произтече умозаключението, че всички удари срещу мафията като „Килърите”, „Наглите” и „Окстопода” са „политическа поръчка”. Но не са. Те са просто знакови дела срещу тежката организирана престъпност в България. А дали, който твърди обратното не е замесен по някакъв начин с мафията – е друг въпрос. Всеки средно интелигентен човек може да си отговори.

 

Който и да бе начело на МВР и на ГДБОП, след ударите срещу мафията щеше да е обект на остри атаки, задкулисни интриги, компромати и всякакви други опити за омаскаряване и дескридитиране.

 

Цветанов, Флоров и други в МВР сигурно са допуснали грешки и има за какво да бъдат критикувани. Но що се отнася до ударите им срещу мафиотски структури – те са факт. Както е факт, че правителството на ГЕРБ първо посегна на тези кръгове. Затова сега понасят удари. Удари на мафията и някои партийни централи. Тези централи би трябвало да са направили анализ и прогноза, как избирателите ще се отнесат към подобно поведение и дали няма да се запитат, как така в един момент интересите на мафията съвпаднаха с интересите на тези централи.

И още нещо. Сегашните атаки срещу ГДБОП и други служби в МВР означават ли, че ако на власт дойде друга политичска формация тя няма да води борба с организираната престъпност? Такива уговорки ли има? Защото ако следващите управляващи, които и да са те, не пуснат на свобода „Килърите”, „Октопода” и „Наглите”, също ще се превърнат също в мишена на нападки и гнусни интриги. Това трябва да е ясно.

 

На ход е прокуратурата.

Допреди седмица кръгове, които сега атакуват ГДБОП, Цветанов и Флоров, тръбяха повсеместно, че главният прокурор Сотир Цацаров е човек на ГЕРБ и личен избор на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Това беше допреди дни.

 

Още преди избора му на високия пост обаче се чуха и други съмнения, които обаче не получиха широк отзвук. Ставаше дума, че всъщност Цацаров е близък с общинския лидер на БСП в Пловдив бизнесмена Георги Гергов, с когото са заедно в масонската ложа „Слънце”. Гергов от години пък е семеен приятел с Георги Първанов – президент 2002 – 2012. Цацаров, видите ли, имал пръст в спечелените от Гергов дела за Пловдивския панаир, заведени от държавата.

 

Днес някои анализатори допускат, че митът за това, че „Цацаров - човек на ГЕРБ” е бил просто тактически ход, който целял да прикрие близостта му с БСП.

 

Досегашните действия на Цацаров опровергаха категорично тезата, че е човек на ГЕРБ. Обществото очаква същото да стори и с тази за топла връзка с БСП.  

 

Огнян Стефанов