Македонци се опитват да ни подливат вода заради песента „Вода”

Македонският всекидневник „Вечер” твърди днес, че песента “Вода”, с която българите ще се състезават тази година в Евровизия, била плагиат. Твърдението е поместено в неподписана публикация с подзаглавие “Вода” българска песен ли е или е плячкосана?!” Според изданието най-малкото "части от песента напомняли на македонската мелоритмика", така че съвсем оправдани били съмненията, че Елица Тодорова и Стоян Янкулов са потърсили вдъхновение от македонската история. Автори на етно-денс песента “Вода”, която много напомняла на музиката, характерна за Мариово, са самите изпълнители, което, както преценява “Вечер”, допълнително хвърляло сянка върху композицията, затова било ясно като ден, че ставало дума за фолклорен номер, което според правилата на Евровизия било недопустимо. Засега официални реакции във връзка с евентуално плагиатство няма, така че може да става дума единствено за спекулации, се казва в публикацията на скопския вестник. От МТВ казали, че досега до тях не е стигнало нищо и че те трябва първо да проверят обвиненията.
Ех, не се умориха комшиите да търсят под вола теле! Те явно не познават филма на Адела Пеева „Чия е тази песен?”, в който българската режисьорка ясно, дори и за скопските твърдоглавци, обяснява, че на Балканите фолклорните мотиви са така тясно преплетени, та няма как да се установи откъде е тръгнал един или друг песенен мотив. Това обаче е най-малкото.
Какво значи „македонска народна песен”? Какво значи „македонска история”? Нима има две мнения по въпроса, че македонската история си е парекселанс българска чак до 1944 г. Разбираемо е, че след като си нямат автентична собствена хронопис, да се опитват да късат от нашата. А по отношение на народните песни, по дефиниция те са от различни фолклорни области на българското езиково пространство: т. е. от Мизия, от Тракия, от Македония...и т.н. Така че, дали ще е от Мариово, от Струмишко, от Охридско, песента си е все българска. Едва ли има смисъл да напомняме, че „Биляна, бяла българка” бели платно не къде е, а на охридските извори. Десетки хиляди наследници на родове от този край живеят днес в България (да не говорим пък колко още искат да заживеят!), така че нищо чудно някъде из потеклото на Стунджи или пък на Елица да има македонска жилка. Но и това не е най-важното.
Подходът на македонистите към българските народни песни е отдавна известен. Спомнете си само сборника „Български народни песни” на братя Миладинови, който събира песни от български фолклорни области, преди всичко от Македония – Пиринска, Вардарска и Егейска. Димитър и Константин, родом от Струга, винаги са смятали себе си за българи и на това свое самосъзнание дават израз в изключително ценния сборник, който събират и издават. Не се посвениха обаче братята македонци преди време да го преиздадат като техен, естествено редактирайки „издайническото” заглавие. В Скопие и в Македония той се подвизава само като „Зборник”.

Така че не се изненадваме от мегаломанията на заклетите македонисти. Тя понякога надхвърля балканските рамки. Нали знаете вица за онзи македонец, който гледал Лондон от хотел край Темза, цъкал от възторг и „зборувал”: „Еееех, Лондон, Лондон, сущи Кукуш!”