Разлика

Лъчезар Лисицов

Проблемите пред българската десница вече осем години продължават да изглеждат все по-непреодолими и все по-задълбочаващи се. След като СДС оглави първото правителство, изкарало пълен 4-годишен мандат, започнаха и големите политически гафове вдясно. И въпреки че сините бяха убедени в успеха на своето управление, малките камъчета започнаха да клатят все по-силно колата, докато накрая изглежда я преобърнаха. Ако БСП беше управлявала по същия начин, консолидацията в левицата би била по-силна от всякога, защото реформите, които СДС направи, са несъизмерими с тези на всички останали правителства, взети заедно. Е, щяха да се появят може би разни илиябожиновци, но те щяха да бъдат заглушени от тръбите на невероятния социалистически успех. А обвиненията в корупция (на които бе подложено синьото правителство) изобщо нямаше да притеснят червените, защото те им принадлежат като нещо иманентно, заради комунистическото наследство, което продължават да носят с гордост. Друг е въпросът, че медиите щяха да бъдат далеч по-пестеливи на тема корупция.

Сред много от гражданите е насадено чувството, че всички партии на прехода са от едно котило – комунистическото, следователно трябва да имаме еднакви очаквания към тях. Обичайно е да се изтъква и ролята на Държавна сигурност, успяла да режисира процесите и да създаде нужните за целите й партии. Факт е обаче, че силите вдясно са много по-чувствителни на тема корупция и морал, защото именно на тази основа тръгна разцеплението в СДС. В БСП шуробаджанащината и клиентелизма са повече от обичайни явления, но това никога не е било повод за разбиване на партията.

БСП, СДС и всички останали партии са еднакви. Това се внушава яростно години наред. Това обичат да изтъкват и социалистите, когато бъдат обвинени в бездействие и корупционни практики. И ако МВР, да речем, навлезе в криза и започнат протести, тогава веднага изскачат червените експерти, за да ни кажат, че през всички години на прехода никое правителство не е сторило нищо по въпроса. Изводът е ясен – всички са маскари и следователно не бива да гласуваме. Социалистите знаят защо.

Ако БСП и СДС бяха еднакви, защо тогава първите доведоха държавата до невиждана финансова криза през 1996-1997 година, а вторите, освен, че възстановиха държавата след това, извършиха или поне започнаха куп смели и в много отношения качествени реформи в почти всички сфери, въпреки липсата на достатъчно държавни средства именно заради червената разсипия преди това? Защо СДС направи всичко възможно България да влезе в НАТО и ЕС, докато БСП яростно работеше против това? И как така няколко години по-късно БСП установи, че тази кауза на сините е била правилна?
Ако СДС може да бъде винен за нещо, то е за това, че не и те разкриха както трябва досиетата и не разиграха синята метла радикално, защото само по този начин, беше възможно да се измъкнем от хватката на злото. Така сториха в много от бившите соцдържави и успяха да дръпнат рязко напред. Те скъсаха набързо с комунистическото си минало, забраниха комунистическите си партии, разкриха досиетата, трансформираха икономиката си за 2-3 години и още в средата на 90-те бяха на коловоза на страните от ЕС, в стремеж да ги догонят. Техните социалисти се срамуват от комунизма и са го отрекли напълно. Нашите си останаха комунисти по душа; нищо, че сега плуват с голямо удоволствие в частния бизнес. За какво трябва да ни говорят трамваите на Станишев, преданият на Русия президент Гоце, сбирките на Бузлуджа, фланелките на Сталин и Че Гевара, които се развяват там...? България не може да скъса с комунистическото си минало, заради безсрамната червена политическа класа, която продължава да манипулира старците ни, облъчени за цял живот с болшевишки небивалици.

В крайна сметка едно трябва да е ясно – между СДС и БСП има разлика, при това голяма. Защото СДС доказа, че може да води кадърно държавата, при това в условията на изключително тежко икономическо наследство. БСП се проваля винаги при управленията си досега. Днес социалистите тръбят наляво и надясно колко добре са ни управлявали, може би защото не успяха да ни вкарат пак в някоя вътрешна икономическа криза - като Лукановата или Виденовата. Да не говорим, че са на път да си изкарат и целия мандат, което си е направо невиждан подвиг за тях. Е, ако не успяха да ни закопаят отново, то се дължи на коловоза, в който се движихме вече осем години, на постоянния евромониторинг, на който сме подложени, а и на това, че бяха приложени десни икономически мерки, благодарение до голяма степен на коалиционните им партньори от НДСВ. При все това, настоящото правителство продължи движението по инерция и вместо да използва спокойствието от благоприятната доскоро икономическа ситуация, за да проведе няколкото останали за извършване реформи, то се възползва безскрупулно от огромните бюджетни излишъци, за да ги излее без конкурси и без контрол в обръчите от фирми. Да не говорим за тоталния провал при манипулирането на предприсъединителните фондове от Европейския съюз - резултат отново на невероятни кражби и некадърност. На всичко отгоре социалистите не видяха вина за това в себе си, а обвиниха европейските ни партньори в предизборни ходове след поредицата от критични доклади и безпрецедентното спиране на плащанията.

Простете, ако звучи наивно, но съм убеден, че ако управляваше автентичната десница, подобен позор просто нямаше да се случи. Така че не приемам израза „липса на алтернатива”. Алтернативата може да не е очевидна, но това се дължи до голяма степен на манипулираните медии у нас. А че десницата си вкара безкраен брой автоголове, е отделен въпрос. Важното е друго – че безусловно тя може да управлява далеч, далеч по-добре от БСП и ДПС. И това се доказа през годините на прехода.