РЕКЛАМА

Столетов - генералът на българите!

0

|

4424

|27.02.2017
Столетов - генералът на българите!
Николай Григориевич Столетов

Генералът от пехотата Николай Григориевич Столетов е роден на 13 ноември 1834 г. в град Владимир в семейство на местен търговец. През 1854 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет. По това време се води Кримската война . Вместо да избере бляскавата кариера на млад и перспективен учен , той решава да се запише доброволец в руската армия и заминава за Крим.


Проявява се, като храбрец в боевете с англо-френците при обраната на Севастополската крепост и Инкерман и е произведен в първи офицерски чин.

След Кримската война Николай Столетов остава в армията, завършва Генералщабна академия през 1859 г. и е изпратен в Кавказ. Там той служи под командването на бъдещия военен министър, граф генерал Дмитрий Милютин, с когото завързват близки, приятелски отношения. През 1865 г. Столетов е прехвърлен в Ташкент и играе активна роля при руските завоевания в Средна Азия. През 1869 г. участва в основаването на град Красноводск край Каспийско море . Заема различни командни длъжности. Ръководи и една научна експедиция по старото корито на река Амударя.

В навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. генерал Николай Столетов е назначен за командващ на новосформираното Българско опълчение. Отначало опълчението било наричано Пеши конвой на главнокомандващия руската Дунавска армия и не било предвидено да участва в бойни действия, а само да извършва охранителна и конвойна дейност.

Благодарение на усилията на генерал Столетов, обаче Опълчението се включва в Предния отряд на руската армия, командван от генерал Йосиф Гурко и проявява чудеса от храброст в боеве с войските на Сюлейман паша при Стара Загора и Шипка .

На 19/ 31 юли 1877 г. българското Опълчение получава своето бойно кръщение в боя при Стара Загора . Под напора на превъзхождащия ги враг, руските воини и българските опълченци защитаващи града, са принудени да отстъпят към Казанлък и старопланинските проходи. Командващият на Централната турска армия, Сюлейман паша изгаря до основи Стара Загора.

Междувременно Предният отряд е разформирован и отбраната на старо- планинските проходи е възложена на корпуса на генерал Фьодор Радецки, който назначава за началник на отбраната на Шипченския проход генерал Столетов.

Въпреки предупреждението на генерал Столетов, че срещу прохода настъпва 27 хилядна турска армия с 42 оръдия, командирът на 8-ми армейски корпус в Търново, генерал Фьодор Радецки не изпраща подкрепления на малобройния българо-руски отряд.

Той е убеден, че турците не ще похлопат на “заключената врата” защото проходите в Източна Стара планина са по-лесни за преминаване и не се охраняват от руска войска. И това за малко не обръща изхода на войната на 180 градуса.

Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около село Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда баши- бозук и 8 батареи - общо към 27 000 човека с 48 оръдия.

Срещу тях генерал Столетов противопоставя 36-ти пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини - общо около 6000 човека и 27 оръдия и четири сотни казаци. Отбранителната позиция около връх Свети Никола се командва от полковник, граф Толстой, който е командир на 3-та опълченска бригада. Левият фланг на отбраната, където основно са българите се командва от полковник, княз Вяземски - командир на 1-ва опълченска бригада, а позициите от север се командват от полковник Депрерадович.

Свирепите боеве за отбраната на прохода започват на 21 август 1877г. Турците налитат като бесни , защото знаят , че боят за Шипка може да реши изхода на войната и да спасят от разгром обсадената армия на Осман паша в Плевен.

Най-яростните боеве се водят през дните 23, 24 и 25 август. Падането на върха виси на косъм. Българо-руският отряд е обхванат от три страни от настъпващия аскер .

На 24 август 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та опълченски дружини, които за четиридневните боеве са изгубили 40 % от офицерския и 26% от войнишкия си състав, се изтеглят за почивка и превъоръжаване в Габрово, а 5-та опълченска дружина остава на позициите до 31 август. На 25 август боевете се разгарят с нова сила.

Самоуверен, Сюлейман паша телеграфира в Цариград: ”До довечера ако е рекъл Аллах и ако противникът не се опита да избяга, аз ще го смажа! До довечера проходът ще падне и войските ми ще минат през Балкана!”

Положението е критично! Минутите са решаващи, а секундите - фатални! Победата клони към турците, птичето на военното щастие е вече кацнало на рамото им. Чува се нареждане Самарското знаме да бъде свалено от дръжката му и изгорено, за да не попадне в плен, затворите на оръдията да се извадят и дори предупреждение към генерал Столетов да се спасява, тъй като турците отрязват пътя за отстъпление към Габрово . Патроните са привършили, щиковете са пречупени и орлите вече не летят към тях, но остават прикладите и онази стоманена вяра,за която куршуми няма открити!

Орловци плачат като деца и молят своите командири да не предават Шипка. На командира на сапьорната команда, поручик Романов, е заповядано всеки момент да запали фитилите на фугасите, с които е миниран върхът.

Силите на защитниците на прохода се топят непрекъснато. Окопите пустеят, пълни с трупове. Патроните и снарядите свършват. Жаждата е вопиюща и смъртта надвисва като костелива вещица над последните защитници на прохода, те изпъчват геройски гърди и с един нямаш аналог в световната военна история дух извършват нещо невиждано дотогава - с камъни и дървета, със строшени пушки и колела на оръдия,с труповете на своите другари отблъскват бесните турски талази. Дърветата се превръщат в мечове, камъните в бомби, всяко нещо в удар, всяка душа в плам и турците побягват, друг път не видели в едно да се бият и живи, и умрели.

Последният напън на Сюлеймановите пълчища вече е настанал и изведнъж Радецки пристига с гръм! На 26 август от Габрово пристигат 200 руски стрелци, качени по двама на коне и от движение атакуват врага! Турците са отблъснати. Шипка е спасена !

Обхождайки позицията, генерал Столетов забелязал в един окоп седнал офицер, подпрял главата си с ръце а до него налягали десетина войника. Той го попитал: Какво става? Спят ли бойците ви?
- Спят, Ваше благородие ,и никога не ще се събудят- отвърнал спокойно офицерът.
- А, вие, какво правите ?-попитал слисан генералът.
- Чакам реда си !....

Когато прибират убитите опълченци, на нито един от тях не намират рана в гърба. И както древните 300 спартанци на Термопилите, те се хвърлят като лъвове в боя, защото за тях е позор да побягнат от бойното поле и защото знаят, че на Шипка се решава съдбата на България!

След боевете на Шипка, на всяка опълченска дружина са раздадени по десет ордена за храброст. Генерал Радецки казва: ”Ако трябва да назова герои на Шипка, то трябва да назова всички опълченци и руси, отбраняващи прохода.“

Генерал Столетов остава със своите опълченци до края на войната, като ги ръководи и в решителната битка срещу Централната турска армия на Вейсел паша в укрепения лагер при Шипка - Шейново, през януари 1878 г.

Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст., Орден „Свети Владимир“ I ст. и Орден „Света Ана“ I ст.

След края на Руско-турската война 1877-1878 г. , генерал Столетов е изпратен с дипломатическа мисия в Афганистан. По същество се явява първия руски посланик в тази размирна азиатска страна до която се домогват и англичаните . Той е посрещнат с почести от емира в Кабул. Постига дипломатически успех, като спечелва неговото приятелство и провокира избухването на Втората англо-афганистанска война.

След смъртта на император Александър II и отстраняването на военния министър Дмитрий Милютин, генерал-майор Николай Столетов изпада временно в немилост пре новия руски цар Александър III .

След това продължава да заема висши военни длъжности. Последователно командва 18-та пехотна дивизия и армейски корпус. През 1886 г. е повишен в звание генерал-лейтенант. През 1898 г. получава звание генерал от пехотата . Избран е за член на Държавния съвет през1899 г.

Когато през 1902 г. е построен храм-паметникът “Рождество Христово” край село Шипка, в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Руско-турската война 1877-1878 г., той е поканен от българското правителство и княз Фердинанд на тържественото откриване.

Храмът е построен по инициатива на Граждански комитет, начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна -майката на генерал Михаил Скобелев и официално е открит на 28 септември 1902 година.

Освен генерал Столетов на откриването на храма – паметник от Русия идва цяла делегация от участници във войната начело с граф Николай Павлович Игнатиев и генерали Михаил Драгомиров, Константин Чиляев, граф Михаил Толстой и други знатни руски пълководци, които са посрещнати възторжено от местното неселение.. На тържеството по откриването на храма, присъстват останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна.

Генералът от пехотата Николай Столетов умира на 27 юни/ 10 юли 1912 г. в Царское село, но остава завинаги в сърцата на признателния български народ, като един от най-обичаните руски генерали от Освободителната война 1877-1878 г. , наричан от него с любов „генералът на българите!”

Доц.д-р Петър Ненков

КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

РЕКЛАМА

Да изпееш последната песен на Левски

ВРЕМЕТО

времето в София София

+5°

+18°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

+4°

+17°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

+3°

+12°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

+8°

+22°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

+3°

+9°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

+2°

+19°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах