Реклама / Ads
0| 5708 |03.08.2017 НОВИНИ

Галъп: Недоверието в правителството е близо 60 %

.
Песимизмът продължава да преобладава, но и оптимизмът си пробива път. Видим оптимизъм за икономиката и не толкова видим - за политиката. Това е картината на масовите нагласи в края на политическия сезон, в навечерието на 100-те дни на новото правителство.
 

Икономическите възприятия на българите като цяло остават по-скоро негативни, но се движат в положителна посока – вероятно заради обективни икономически процеси, но и заради усещането за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва влияние. Индексът на очакванията за материалното положение на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а масовите очаквания за безработица – в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на основните стоки са разсеяни.

 

В същото време възходящата тенденция на доверие във властта спира - след като няколко месеца имаше положителна инерция в популярността на правителството и парламента. Парламентът все пак остава със сравнително по-високи нива на доверие на фона на предишни години, макар по традиция недоверието да преобладава решително. Явно традиционният кредит на доверие за началото на всеки нов мандат вече отстъпва място на рутинната по-отрицателна картина на нагласите, а и скандалите от последните седмици оказват своето влияние. Това са част от изводите от традиционното ежемесечно изследване Политически и икономически индекс на Галъп интернешънъл - независимо от външно финансиране.

 

Изследването е проведено между 6 и 13 юли сред 765 души в цялата страна чрез пряко интервю. Масови възприятия за икономиката Индексът на очакванията за материалното положение е традиционен индикатор на „Галъп интернешънъл“, който се изчислява на базата на отговорите на въпроса „Какво очаквате да бъде материалното положение на Вашето семейство през следващите 12 месеца?“.

 

Индексът заема стойности от +1 до -1. Негативизмът традиционно преобладава, затова и индексът е с минусови стойности. В последните месеци обаче негативизмът в известна степен се разсейва. В последните години индексът е достигал една от най-високите си точки в зрялата фаза на първия мандат на Борисов (-0.21). Дъното на този индекс за последните години пък е в края на първия мандат на Борисов (-0.87). Амплитудите по онова време се дължат на по-голямата политическа динамика и по-ярките проблеми в онзи период. След края на първия мандат на Борисов и протестите последва успокояване, което достигна връх в лятото на 2013 г. със стойности на индекса от - 0.09, което е и рекорд в последните години. Това е по времето на мандата „Орешарски“. Нестабилността след падането на кабинета „Орешарски“ води и до по-ниски стойности на индекса, но с началото на втория мандат „Борисов“ идва и постепенно възстановяване, за да се стигне до днешната стойност от - 0.12.

 

В началото на април имаше скок в очакванията за повишаване на цените на основните стоки – тогава се появи анонсът, че цените на комунални услуги ще се повишават. През летния сезон обаче има успокояване в това отношение. През лятото усещането на 62% от българите е, че цените ще нарастват в следващите 2-3 месеца. 23% смятат, че ще останат същите, а 2% - че ще намаляват. Само преди три месеца обаче 78% очакваха ръст в цените, а само 13% смятаха, че те ще се запазят на същите нива. По традиция (а и според пазарната логика) винаги се очаква по-скоро повишаване на цените. В данните личи и прякото влияние на политическия процес. Така например, в лятото на 2009 г. очакванията за ръст на цените отчетливо намаляват – това е свързано с натрупването на сериозни надежди при смяната на правителството „Станишев“ с първото правителство на Борисов.

 

Късната фаза на тогавашния мандат на Борисов обаче е белязана от натрупване на негативни очаквания, които после отново се разсейват със смяната на властта и т.н. Въобще, смените във властта водят и до повишаване на позитивните оценки и очаквания – както по отношение на политиката, така и по отношение на икономиката, личните финанси и свързаните въпроси. Тези начални кредити на доверие постепенно се изчерпват в хода на мандата. Материалните очаквания и оценки на българите се влияят от икономиката, но личи и ясно влияние на политическата динамика. Това се вижда и в цялостните очаквания за икономиката на страната. В края на мандатите обикновено се натрупват отрицателни оценки – например в края на мандата „Станишев“, в края на първия мандат на Борисов и т.н. Сега негативните очаквания за икономиката на страната остават чувствителни, но като цяло негативизмът спада в последните години – от 47% преди две години до 28% сега очакват влошаване на общото икономическо положение на страната. 39% очакват положението да остане същото, а 15% - да се подобри.

 

Сега сме в една от фазите на най-нисък песимизъм за икономиката в последното десетилетие. Спадат и очакванията за безработица. През юли 41% очакват тя да остане същата, 26% - да расте, а 11% да намалява. Тези 26% са най-ниската стойност на очаквания за безработица в последните няколко години. През 2010 г. този дял беше 77%, през 2011 г. – 58%, през 2015 г. – 43% и т.н.

 

В сравнение с предходните месеци, където ясно личеше около изборната положителна инерция, сега стойностите на доверие във властта влизат в нормално, т.е. по-негативно русло. Вероятно, множеството скандали, споходили управляващите през изминалите месеци, допринасят за по-лошите оценки. Въпреки всичко оценките за парламента остават в малко по-високи стойности в сравнение с предходните години. Доверието в парламента към юли е 24%, след като месец по-рано бе достигнало до 28%. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 г. Недоверието също е в по-ниски от обичайните стойности - в този месец е 67%, а в предишния бе дори 61%, след като в последните няколко години рядко е било под 70%. Идните месеци ще покажат дали не става дума единствено за конюнктурно повишаване на доверието. Наличието на ярка опозиция мобилизира и „лагера“ на привържениците на управляващите. Това е и едно от обстоятелствата, които правят възможно парламентът да отбелязва по-благоприятни стойности, дори и при наличието на постоянни скандали.

 

Доверието в правителството е 32%, недоверието е 59%. Месец по-рано доверието бе по-високо. И тук традиционната за всяка власт положителна тенденция около изборите е изместена от нов етап, в който масовото мнение вече няма да оценява просто факта, че се е съставило правителство, а ще оценява как то се справя.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 6494 |27.07.2017 ДСБ нарече ”политическа измама” първите 100 дни от управлението на правителството . 2| 5589 |26.07.2017 Правителството търси спонсори за председателството на ЕС . 1| 5515 |21.07.2017 Президентът: Ако правителството модернизира армията, ще сме опашката на НАТО . 3| 5793 |12.07.2017 Нинова от Ню Йорк: Правителството узакони разрухата

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads