Васил Гюров: За Корал, съвестта и свободата

Има нещо в тази “Тайна градина” и неслучайно. Преди 90-те, когато местната власт го опустошава, “Корал” е средище на хора на свободния дух и субкултура. Поети, писатели, художници, музиканти, ценители и събирачи на емоции. Когато днес попиташ много от порасналите деца на духа къде са израснали, много от тях като в съкровение произнасят “Корал”. Кой и как днес си въобразява, че може да събори такова общество? Не се получава. Това е тъкан, сраснала толкова дълбоко, че когато се опитваш да я откъснеш, късаш парчета живот.

Васил Гюров е един от Пазителите на „Корал.“ Помни го като съществуващ къмпинг и днес е един от свободно къмпиращите там. Застава с името си и достойнството си и подкрепя дългогодишните усилия на сдружението, познато на аудиторията като “Да запазим Корал”, което за около 10 години осветли и изобличи незаконните намерения за строителство зад последния непокътнат див плаж на юг от Бургас. Неравна, но успешна битка. Успешна засега и без никакви знаци да се предаде. Питам се дали е трудно на малкото ни публични лица да застанат на обществено значима позиция без дивидент, без нищо и с цената на истински тормоз над основните им свободи, личността и семейството им?

Въпросите са ценностни преди всичко, ако искаме нещо да остане за децата ни, нещо да бъде спасено от лапите на недосегаемите, борим се къс по къс.

Васо, за свободата ли става дума или за съвестта?

Съвестта според мен определя вътрешната ни свобода. Хубаво е Свободният човек да има и чиста съвест. И двете понятия обикновено са свързани с нашия път, който в крайна сметка води към Смъртта. И понеже всички изброени са със С, можем да добавим и Страха, който е лош Съветник и много често е основна пречка за Свободата.
Снимки: Цветелина Цветкова

Каква е силата на примера и защо според теб каузата “Корал” устоява засега?

Примерът е този, който възпитава. Ние сме това, което сме, благодарение на хората, от които сме се учили. Много от тях вече не са между нас, но според мен ни наблюдават. Колко ще устоим зависи от нас. Надявам се да не ги разочароваме.

Има ли нещо по-страшно от липсата на хора с мислене за устойчиво развитие в средите на управляващите?

Винаги има и по-страшни неща. Но когато става въпрос за развитие на обществото, е хубаво да има стратегическо и градивно мислене, разбира се, не само в смисъла на бетонни строежи и магистрали.

Как ти самият си представяш мястото зад плажа?

Както го е създала природата – без човешката намеса, оставяща невъзвратими последици. Хората трябва да се вписват в околната среда, а не да се опитват да я променят по свой образ и подобие, строейки вавилонски здания.

Хората ли са по-важни или каузите?

Каузите обикновено са свързани с хора, в този смисъл и двете са важни.

Има ли място под слънцето все още за разговори като нашия или единственият останал въпрос е “Колко”?

Винаги ще има смисъл от такива разговори. Има и по-важни въпроси като „Защо?“ и „Как?“. Всъщност по-важни са действията, а не разговорите. Разговорите са следствие от тях. Мисля, че под „нашето“ слънце има място за много действия. Ще разговаряме за тях, като ги осъществим.

Какво трябва да се случи, за да разберат временно управляващите, че правото трябва да последва живота? Свидетели ли сме на опити за репресии, колкото и да не ни се вярва?

Силата трябва да е подчинена на правото, а не обратното. Временно управляващите трябва да получават повече сигнали за случаите на нарушено право. Хората не трябва да спират да го правят, колкото и безсмислено да им се струва. Друг е въпросът, че мъдрият управляващ не се нуждае от много примери.

ВЯРАТА НИ често броди разплакана, перифразирам твоя публикация след една от поредните проверки, в която полицията е изпратена погрешно да цитира закон, за който ти си се борил. Но казваш, че няма как да я съборят. От високо ли идва вдъхновението, Васо?

„Плачеш ли – ти си жив“ е част от наше парче, което перифразирано означава, че докато вярата ни е жива, винаги има надежда.

Вдъхновението може да дойде от най-обикновени неща. Хубаво е повече хора да имат сетива да го усетят.

Мирослва Петрова
Терминал 3