Опорни точки на Гьобелс за ДПС, БСП, Пеевски и Бареков

Кое кара хората в Сърница да скандират френетично името на Делян Пеевски и да го наричат свой благодетел? Само платените от него куверти на абитуриентите? Тези горди хора и сами можеха да сторят това за децата си. Дадените кеш пари за джамията или мюсюлманското училище?

Защо все още хиляди гледат в очите националистите, въпреки всичките им непоследователности, роенета, фалш и арогантност?

Какво съзряха в Бареков тези, които гласуваха за него? Откровеност, загриженост, честност, скромност, смелост, интелигентност? Айде, бе! Само покосените от енцефалит могат да бъдат заблудени и то за известно време от неговата риторика.

Ето някои възможни отговори.

Въздействие на масите

Хитлер е признат за най-големия демагог в човешката история. В книгата си "Моята борба" той казва: По време на масови събирания мисленето е изключено. Аз използвам точно това състояние; то осигурава на речите ми невероятно въздействие, затова организирам събирания и митинги, където хората се превръщат в маса, без значение дали го съзнават или не, дали го искат или не. Интелектуалците и заможните са също толкова послушни, колкото и работниците. Аз смесвам народа. Аз говоря с него като с маса".

Хитлер продължава своята изповед: Масовите събирания са необходими, за да може обиковеният човек да си помисли, че е "член и боец от всесилна корпорация". На такива масови мероприятия човек е "обхванат от мощни импулси и въодушевлението на още 3-4 хиляди души"... Индивидът попада под някакво окултно влияние, което аз наричам "самовнушение"... Който доскоро се е съмнявал и е бил недоверчив, щом се окаже част от тълпата - става член на това ново съобщество".

Идеологът на фашизма не се е притеснявал да признава тези свои разбирания открито. Защото е вярвал с силата на пропагандата. Преди него обаче и вождът на Октомврийската революция - Владимир Илич Ленин, е изповядвал подобна философия. В интервюто си пред италианския журналист Джовани Папини той заявява: "Как по друг начин могат да се управляват милиони прости хора - без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата - базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници - общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти.

Хората са страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго е празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга".

Без съмнение нашите политици са добри ученици на Ленин и Хитлер.

Пак в "Моята борба" бащата на нацизма пише: "Масата много трудно разсъждава и възприема. Имайки предвид това, всяка ефективна пропаганда трябва да сведе до минимум речниковия обем, да борави с няколко понятия, които да запълват стереотипните формулировки. Кажи им, че ще ги направиш щастливи и те ще последват навсякъде...".

Хитлер дори доразвива Николо Макиавели: "Колкото по-многобройна е тълпата, към която се обръщаш, толкова по-лесно тя ще въприеме твоята елементарна реч". И продължава: Колкото по-скромна е откъм интелигентност твоята реч (пропагандна), толкова по-възторжено тя се възприема. Играй си с чувствата на масите и успехът ти ще е пълен".

Оттук и изискванията към нацистката порпаганда: прости думи и мисли, елементарно говорене и "площадна добродетелност". Хитлер давал на децата шоколадчета и ги милвал по главиците. На бащите и майките обещавал работа.

Как е тук? На Бузлуджа на сиромасите пенсионери им обещават добавки от 5 лв, малко дърва и спомени. В циганските гета се обещават социални помощи, неплащане на ток, неплащане на данъци, права и неработещо правосъдие за извършените престъпления.

На площада в Сърница Пеевски раздава куверти за абитуриентски бал.

От АТАКА вдигат мизата със заплати от 1000 лв и пенсии по 500 лв.

И шараните лапат кукичката, на която няма дори червей...

Министърът на пропагандата и информацията в нацистка Германия Паул Йозеф Гьобелс пише в своя дневник: "3 януари 1940 г. Фриче (ръководител на германското национално радио) и до днес не разбира ролята на повторението в пропагандата. Трябва непрекъснато да се повтаря едно и също, в променящи се форми. Народът по същество е много консервативен. Той просто трябва да бъде пропит от нашия мироглед чрез постоянни повторения".

Фриче може да е възприемал трудно, но не и някои български политици и медии. Като едни истински гьобелсови последователи те повтарят ли повтарят лъжите и нападките срещу едни и хвалбите за други. А когато интересът се промени, променят се и местата на героите, а патетиката и водопадът от помия се пренасочват. Гьобелс нарича това "създаване образ на врага" и "който не е с нас - е против нас". Тук е известно като "целесъобразност". Не търсете разликите - няма такива.  

Пихологически фактори на внушението

Хитлер призовавал: Трябва да се учим дори от враждебната католическа църква как да привлечем хората. Да изучаваме влиянието на обстановката и ритуала. Дори по кое време на деня да говорим има значение. За предпочитане е вечер, защото сутрин човек е бодър, енергичен и по-лесно окрива заблудите. Вечер "волята му отстлабва, намалява съпротивлението".

Затова и предизборните митинги в по-голямата си част се провеждат в късния следобед или вечер. Тогава хората са уморени, разсеяни. Точно в тези часове се печелят най-лесно чувствата и се огъва волята. "Ето ви безплатни куверти за бал", казва Той. "Много сме трогнати, ще се отблагодарим", - отвръщат Те. Чаткате ли, колко е лесно и ефективно?

Или: "Българите искат нов възродителн процес, защото мразят турците", - звучи загриженият глас на Проповедника-Политик. "Ай, ай, ай..." - отвръща заблудената тълпа. Лъжата е минала и този път. Хората се страхуват по принцип и ако човъркаш с нажежен ръжен в техните чуства, сърца и мозъци нищо чудно да постигнеш пълно подчинение в съчетание с омраза.

Едно от най-циничните хитлерови прозрения е: Публиката винаги склонна да приеме на едно 90% недоказано твърдение, отколкото на 100% обосновано опровержение. Това е и мотото на пропагандата, която ни залива днес.

Използва се следният психологически феномен: статусът на обвиняващия се възприема като по-висок от този на обвинявания. На битово ниво това излежда така: "Щом се оправдава, значи е виновен". Нека омаскарим опонента, пък той ако е луд - да си търси правата в правораздавателната система. От умрял писмо...  

Лъжата и слуховете

Гьобелс обичал да казва: "Колкото по-нагла и абсурдна е една лъжа, толкова по-бързо се разпространява". Той провеждал експерименти с измислени слухове, използвайки медиите и полицията. Тайни агенти пък докладвали за реакциите на хората.

Учени обясняват този феномен с това, че човек не остава равнодушен към голямата лъжа, представена като сензация. Чувствата му са провокирани и той изпитва естествена нужда да сподели с някого чутото. Често "новината" се предава с доза съмнение, но постепенно се свиква с нея и накрая на веригата вече се забравя, че всъщност става дума за чиста измама. Сработва и ефектът на конформизма: Щом всички говорят, значи може да е вярно.

Процесът е разделен на три етапа:

1. Това не може да бъде, защото не се е случвало никога! (отричане)

2. А може пък да има нещо... (съмнение)

3. Не си ли чул - вече всички знаят?! (потвърждение)

"Делян Пеевски е боклук!", скандираха хиляди, когато бе избран за шеф на ДАНС. За тях това бе абсурд. В един момент обаче бе лансирано съмнението: "Този човек все пак има качества, но е сатанизиран...". (Медиаторите от ДПС и БСП заговориха дори за преживян от него катарцис.). "Пеевски е властелинът, който клати държавата!" - е третият етап. В него отчетливо се вижда, че че МВР, прокуратура и други институции са инструменти в ръцете му за водене на война с опоненти и банки, но дори споменаването на това крие опасности.

За лъжата

Ето няколко опорни точки на Гьобелс:

- За да повярват в лъжата, тя трябва да е чудовищна. (Няколко души са арестувани в тайна акция и обвинени в организиране на убийството на Делян Пеевски. На следващия ден е атакувана банка, претърсват се офиси, а служители са подложени на разпити и заплахи. След седмица е атакувана втора банка. Говори се дори за "черен списък", който, слава богу, не бе задействан.)

- Трябва да лъжеш, когато си сигурен, че няма да те хваат или, че ще те хванат но много по-късно. (У нас това е възможно, ако имаш контрол и влияние върху институции като прокуратура, МВР, следствие и съд.)

- Единственият критерий, дали пропагандата трябва да се базира на истината или лъжата, е правдоподобното звучене.

- Измислиците са безценни, когато няма кой да ги опровергае.

Гьобелс пръв въвежда в съвременната пропаганда принципа: "Който говори пръв - винаги е прав". Хората, когато чуят или прочетат дадена информация, остават под нейното впечатление, дори да е нагла лъжа. Нарича се "принцип за задоволяване на любопитството".

Още едно признато постижение на Гьобелсовото учение е: Доказвай своята теза с факти, които не могат да бъдат проверени.

От ДПС твърдят, че Пеевски е успял млад човек - образован и богат. Обществото обаче няма доказателства как тоно е постигнато това. Той живее в лукс, охраняват го частни гардове, управлява фирми, които не са негови, защото така повелява законът, но това е скрито от хорските очи.  

Лидерът на ББЦ Бареков на свой ред твърди, че сам си е платил предизборната кампания, струваща милиони. Малцина му вярват, но може и да не са прави. Защото няма как да узнаем истината. Той заявява, че е спечелил парите си със собствения си труд и ги е вложил в различни банки, но и този факт е непроверим, тъй като няма прозрачност на контрола в съответните институции. Затова Бареков и Пеевски биха могли да са добър пример за младите, ако имаше доказателства за мащабите на законния им бизнес. Засега обаче съмненията в обратната посока са по-силни. И логични.

Методът на провокацията

Тя позволява да се насочат събитията от сценария в нужната посока, като при това отговорността за последствията да се прехвърли на чужд гръб.

Класически пример в това отношение е нападението от преоблечени като полски войници германци на немския радиоцентър в Глейвице. Обвинявайки Полша за атаката, германската армия нахлува на нейна територия с цялата си мощ. След няколко седмици западната част на Полша е окупирана от Вермахта, а източната - от Червената армия на Сталин. Послучай "победата" в Брест се провежда съвместен парад на немските и съветските войски. Годината е 1939-а.

През юли 2014-а въоръжени охранители нахлуват в една телевизия, заплашват с ножове и пищови служителите и искат да я превземат на абордаж. Щеше да е забавно, ако ги предвождаше Джони Деп в ролята на капитан Джак Спароу, а сценарият бе на Уолт Дисни. Но не е. Замесен е нов политик, който, както някога в Глейвице, иска да прехвърли вината на друг, а после да организира съвместен парад със своя аркадаш на площада на обществената наивност. И ако прокуратурата и този път си затвори очите за вандалщината, нищо чудно да станем свидетели на директно излъчване на този смръдлив парад...

Манифестации шествия

Както учи Гьобелс, масовките имат една единствена цел: да предизвикат въодушевление у участниците и те да се почувстват част от един силен строй или управление. Арсеналът е познат: парадни униформи, речи, байраци и маршове. Справка - церемонията по отбелязване 135-годишнината на МВР в събота, 5 юли.

На помпозното мероприятие вицепремиерът и министър на МВР Цветлин Йовчев рече пред присъстващите: „С гордост можем да кажем, че Министерството на вътрешните работи е основен фактор на стабилността в България и гарант за сигурността на българските граждани. Независимо от политическата конюнктура, полицаите, граничарите, пожарникарите и спасителите служат на народа“.

Преди няколко десетилетия райхсфюрерът от СС и вътрешен министър на нацистка Германия Хенрих Химлер споделя пред своя масажист Феликс Керстен: "Вие дори не можете да си представите, колко съм щастлив. Фюрерът не само ме изслуша, но и одобри всичко, което му докладвах. Възприе идеята ми вътрешното министерство да се превърне в спасител на нацията и държавата чрез ред и справедливост. Днес е най-щастливият ден в моя живот".

В житейската действителност щастливите дни на министрите нерядко са дни на нещастие за обикновените хора. Няма съвпадане на чувствата между управляващи и управлявани там, където властват лъжата, наглостта, бруталността и лицемерието, облечени в демократични дрешки. Оръжието срещу тази простащина си остава едно и също - демокрация.

Борис Петков