Пламен Каменов: В страната витае отвратителен страх от Борисов и Пеевски

-    Г-н Каменов, как смятате като опитен журналист, какво прозира зад общата картина, с която днес – утре посрещаме събратята си от ЕС като домакини – европредседатели- близо дузина убийства, десетина протеста, вот на недоверие и т.н.?

-    Липса на държава и държавност изобщо. Това обаче няма да се отрази на европейските ни партньори по простата причина, че те са си казали, по аналогия с думите на Рейгън от преди време: „Бойко Борисов е гаден тип, ама е наш гаден тип”. Нито Меркел, нито Юнкер и др. ще променят отношението си към него, те си го харесват такъв, какъвто е.

-    Обаче пък ни засипват с бумащина, че сме най-корумпираната държава в ЕС, защо?

-    Може да сме най-корумпираната и бедна държава, ама не създаваме никакви проблеми. Те си казват, вероятно: „Да си се оправят българите там, да си трошат главите”. Убили някого, застреляли друг – проблемите са си наши, за тези, които живеем тук.В този смисъл председателството нито ще ни помогне, нито ще ни навреди. Ей така ще си минат тези 6 месеца – тук скандал, там пак, никакви реформи никъде. И що за наглост е полицаите да протестират за заплати, след като видимо не вършат почти нищо? Вярно е написаното от Огнян Стефанов, че „сержанти съсипват МВР”.

-    Само там ли нищо не се прави, повсеместно е, май?

-    В страната витае отвратителен страх от Борисов и Пеевски. Ако изобщо нещо се върши, то пак е от страх. Гадна мъгла е паднала над България.

-    Създадохте първият и единствен по рода си следобеден всекидневник „Нощен Труд”, сега като наблюдавате от дистанция, как работят медиите, страхуват ли се и от какво след цели 28 години „демокрация”?

-    По онова време, през 1992 г. не само „Нощен Труд”, а и всички вестници бяхме по-свободни. Компартията още не се беше капитализирала както стана това после, СДС беше в силата си, но не ограничаваха свободата на словото. Тогава наистина имаше свобода и пишехме такива неща, каквито сега няма как да се направят. Бяха скандални, но верни. Много е важно информацията да е проверена и вярна.

-    Кой овладя медиите и по умишлен сценарий ли бе направено това?

-    В последните 10 години Борисов и Пеевски решиха, че ги устройва да си имат вместо качествени медии послушна сюрия кучета. И си ги създадоха, без да съзнават, че така на практика лишават обществото от стражевите му кучета, каквито би трябвало да са журналистите. Те лаят, хапят и показват недъзите на властимащите, които пък всячески се стремят да извадят жилото на всяка медия.

-    Това от опит ли го казвате?
-    Да, вече съм разказвал как ни взеха бизнеса, буквално ни принудиха със съдружника ми Георги Илиев да го продадем.  Става въпрос за „Блиц” и „Шоу”. Първоначално ни предупредиха да внимаваме какво пишем. Ние бяхме пуснали текстове в нашите медии, които не бяха кой знае колко остри, но въпреки това са подразнили Пеевски - и ни ликвидираха за нула време.

-    Не можехте ли да се опълчите, нямаше ли кой да ви защити?

-    Нямаше никакъв начин. Заплахите към съдружника ми бяха за съсипия. И всичко завърши много тъжно в една малка стаичка. Дойде Сашо Ангелов, адвокатът на Пеевски, Славка Бозукова като представителка на групичката и  още един адвокат, оказа се на Домусчиев. Въпросът е какво спечелиха? Спечелиха много пари, но съсипаха много чужди бизнеси, които впоследствие не развиха. Запушиха устата на медиите … Макар че  накрая всички знаем, че отиваме в онези два квадратни метра.

-    Не се ли страхувате да говорите по тези теми?

-    Толкова много се огорчих от това, което се случи, че не ми пука, от какво да се страхувам? Аз за тях съм един пенсионер, който си говори… .От тяхна гледна точка вероятно нещата изглеждат така. Не им пука, аз съм най-малкият им проблем. Много хора им казват: „Не правете така, защо не организирате никакви реформи, забатачили сте всичко – образование, сигурност и др.”. Тук там в икономиката нещо се случва, но въпреки тях, защото капитализмът има това свойство да се саморазвива, да расте, търсейки печалба.

-    Защо действащите журналисти се страхуват да говорят по тези теми?

-    Зависят от хляба си, къде да отидат да работят? В „Труд” ли? Та той е напълно съсипан вестник, не са много по-добре и всички останали. Младите репортери от рано са със счупен гръбнак.

-    Кой може да сложи край на тази мрачна действителност?

-    Не виждам кой. Може би някои млади хора, които са живели и учили в чужбина, ако решат да се върнат и имат много кураж и смелост.

Интервю на Аделина Делийска