Киряк Цонев

Много се запитаха - а защо на полковника е дадена тази награда?
Отговорът е банален. Обменът на ордени между държавни глави е обичайна чисто протоколна практика откакто съществуват държави. Те са отражение на нивото на взаимоотношенията между две държавни формации, представени от техните глави и съдържат символически в себе си желанието им да развиват и в бъдеще тези отношения. Обикновено това е висшият орден на държавата, създаден и предназначен именно за чужди държавни глави. Те са символичен дар не толкова на лицето, колкото на държавата, която то представлява. Нека си спомним бурната реакция на нашата общественост, когато господин Симеон Сакскобурготски продаде на търг ордените на своя дядо българския цар Фердинанд, без да се съобрази с обстоятелството, че те бяха не негова лична собственост, а собственост на българския народ (за съжаление този факт бе твърде бързо забравен и сега се премълчава).
За България след 1950-та година до към седемдесетте години на миналия век такъв орден бе „Георги Димитров”. Но орденът с лика на именития в световен мащаб комунистически лидер става неудобен, когато във външнополитическото полезрение на България влязоха държави, чийто лидери бяха твърде далече от идеите на комунизма и дори враждебно настроени към тях. За да се избегне това неудобство специално за чужди държавни глави от „небратски”, сиреч, непризнати за социалистически, държави, в България бе създаден орденът „Стара планина”, а паралелно с това, тъй като в обиход влезе практиката тези лидери да се придружават от съпругите им, подобно на протоколната практика в тези държави, за тази нежна половина бе създаден „Орден на розата” - символ на популярната българска роза. Едва след 10 ноември, когато орденът „Георги Димитров” бе заличен от българските държавни регалии, президентът започна да раздава „Стара планина” и на българи.
Бих добавил, че по онова време отношенията с Либия бяха наистина във възход. Икономическият обмен носеше ежегодно на България стотици милиони долари, в Либия работеха десетки хиляди български специалисти, проектираха се и се изграждаха стотици по-малки и по-големи обекти. Така че дори от тази гледна точка орденът реално отразяваше възхода на това сътрудничество.
Отнемането на орден означава указ на държавния глава, тъй като държавен глава, който и да е той, е дал този орден. Трябва ли да се злепоставя по такъв евтин начин авторитета на нашия държавен глава? Или някому се иска просто да го натика в международен политически капан, а после да му гледа сеира? И въобще – нека авторите на идеята ми посочат поне един пример на подобно „отнемане” на орден, каквото лекомислено (или хитро замислено) предлагат те! Подобен прецедент лично аз не познавам!
Когато възниква подобна идея, свързана с конкретния проблем за съдбата на невинните български медици, трябва да се запитаме доколко и как тя ще допринесе за нейното облекчаване. Обективно – с нищо! Напротив, тя ще бъде поредното изкуствено дразнене, което може да усложни и без това сложното отношение към тях от страна либийския лидер и неговото обкръжение. Кому е нужно то? Подобно на историята с кандидатурите им за европейски парламент, което просто ще повиши „цената”, която иска за тях либийската страна, това би било поредната глупост. Някои абсолютно нереално мислещи политици, които самостоятелно не могат да вкарат в реалната власт нито един депутат или даже общински съветник и си остават полуграмотни лаици в международните отношения и изискванията на дипломацията, си въобразяват, че могат да използват този евтин популистки трик, за да изграждат някаква мнима партийна популярност върху гърба на петте нещастнички.
Трябва да престанат веднъж завинаги подобни спекулации! Те не служат никому и най-малкото – на невинните българки и техния палестински колега.