„Муди Интернешънъл” дискутира с медиите стандарта GlobalGap

Една от водещите компании в областта на сертификацията на системи за управление спрямо изискванията на международните стандарти „Муди Интернешънъл България”, запозна медиите със стандарта GlobalGap- тенденции и практическо приложение на бизнес закуска днес.

Целта е на българските производители да се предостави информации за предимствата на този международен стандарт, който им отваря европейските пазари. През февруари в Барселона се проведе Международна конференция, на която е постигнато споразумение големите търговски вериги да изискват в бъдеще от производителите на свежи плодове, зеленчуци и месо сертификат за добри селскостопански практики GlobalGap.

Единственият български представител на международния форум в Барселона е д-р Климент Петров, който е и схемен мениджър на Групата Муди Интернешънъл за сертификация на добри селскостопански практики GlobalGap.

За съжаление, България е на едно от последните места по издаден брой сертификати GlobalGap, за сравнение със съседките ни Гърция и Турция, които получават субсидии и са регистрирали над 15 хиляди броя такива сертификати. Причините за тази статистика специалистите отдават на незнание от страна на производителите и липса на стимул от държавата. Оказва се, че изискванията на компанията за издаване на такъв сертификат на са толкова големи. Най-важното е интегрираното управление на препаратите за растителна защита, контрола на управлението и прилагането на торове, хигиената по време на прибирането и обработването на продукцията. Също така се следят безопасните условия на труд и опазването на околната среда.

Таксите за издаване на сертификат се определят в зависимост от вида и големината на обработваемата площ, както и от броя площи на един производител. За срок от 12 месеца сумата излиза около 1100-1200 лева. Производителите обаче трябва да са наясно, че GlobalGap се издава по време на беритба с две опции- за индивидуално или за асоциация. Асоциациите обикновено включват около 25 човека като предимствата са, че не се проверяват всички, а малка част от тях, което финансово е по-изгодно. Таргет групата, която България би трябвало да преследва, е Европейският съюз, където да се отварят нови пазари пред нашата страна. Проблем пред българския износ се оказва неадекватната държавна политика и проявеното нехайство от Министерство на земеделието.

Ето отговорите на д-р Климент Петров по някои основни въпроси за безопасността на храните:

- Какви са световните тенденции по отношение безопасността на храните?

- В световен мащаб основната движеща сила по отношение безопасността на храните са големите търговски вериги. Техен приоритет е гарантирането на безопасни храни. Още повече, че голяма част от тези вериги произвеждат продукти, използвайки собствена марка. Т.е. дали ще е техния бранд, дали ще е марката на магазина, няма значение. По този начин в световен мащаб тенденцията е, че собствения бранд в супермаркетите се увеличава през последните години. Имайки предвид, че добрата практика е някъде около 45-50% от продуктите, които се продават в магазина да бъдат собствени. В България този процент е много по-нисък. Идеята е, че в очите на потребителя търговската верига става производител. Защото нейната марка седи върху етикета. Тенденцията в България ще бъде процентът на собствените марки да се увеличава най-вероятно в близките години, съответно изискванията към производителите, които произвеждат даден продукт към дадена търговска марка стават все по-големи. Не случайни и МЕТРО и БИЛА и другите вериги в България ще започнат скоро да изискват подобен сертификация за добри селскостопански практики GlobalGAP, която ще е гарант за качество и за безопасност на продукта..

- Какво трябва да се направи в България в това отношение?

- Идеята на ЕС с внедряване на системи за контрол е свързана с отговорността за контрола на качеството на храната - от държавата към производителя. Т.е. производителят трябва да анализира опасностите, свързани с неговото производство и съответно да има мерки за контрол. От друга страна е законодателството, което дава минималните изисквания по отношение на инфраструктура, хигиена, оборудване и т.н. Т.е. ако един производител достатъчно задълбочено си свърши онази част от работата, която засяга да определи наистина опасните места в своето производство и да ги контролира активно, от друга страна да изпълни действащото законодателство, той няма никакъв проблем да произвежда безопасни продукти. 

- Какви са изискванията на стандартът GlobalGAP към здравословните и безопасни условия на труд и към допустимите минимални количества пестициди?

- Стандартът GlobalGAP за добри селскостопански практики има и изисквания, свързани с обучението на персонала и въвеждане и спазване на изисквания за използването на торове, препарати за растителна защита, в това число и използването на предпазни облекла. В България има служби за трудова медицина, които индентифицират съответните рискове, свързани с дадена трудова позиция. На базата на този анализ на риска трябва да бъдат взети подходящи мерки или предпазни средства. Някой от тези изисквания са фиксирани в стандарта, а други не. Фиксирани в GlobalGAP са обучение по оказване на първа помощ, да са указани телефонни номера в случай на инциденти. Задължително е използването на защитно и предпазно облекло при използването на препарати и пестиците, в зависимост от вида им. Според стандарта за добри селскостопански практики GlobalGAP трябва да са осигурени чисти места за хранене на персонала, подходящи условия за преобличане, наличие на тоалетни на 500 м. от работното място. Задължително условие е ръководството на дадената ферма през определени периоди да прави срещи с работниците, на които персонала да може да споделя проблемите, които го вълнуват. Допустимите, според стантдарта GlobalGAP, нива на пестициди са различни в зависимост от вида пестицид. От 2008 г. има приет европейски регламент, който унифицира остатъчните количества пестициди в различните видове селскостопанска продукция. Европейското законодателство и тези норми би трябвало да са задължителни и за България, но у нас на практика и никой не изисква и не провярева остатъчните нива на пестициди. В страната няма и сертифицирана лаборатория, който да прави подобни замервания. При нужда тестове за остатъчните количества пестициди се правят в Румъния и Гърция.