Реклама / Ads

ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ

10| 5253 |25.05.2009 БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

БАН: Евросубсидиите за земеделци не са стимул за по-голямо производство

.
За излизане от кризата българските фермери се нуждаят от двойно по-висок финансов ресурс
Европейските субсидии, които българските фермери получават от 1 януари 2007 г., играят роля за повишаване на доходите им, но не са стимул за увеличаване производството на основните земеделски култури в страната.

До този извод стигат изследователи от Икономическия институт на БАН в проучването "Продоволствените ресурси на България при осъществяване на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз”.

Научната разработка е дело на старши научните сътрудници д-р Дарина Русчева, д-р Петко Тодоров и д-р Саша Грозданова. Според тях, проблемите в българското земеделие имат системен характер и няма да се решат само с наливане на пари в сектора. Необходима е нова дългосрочна политика, която да е в унисон с целите на Европейския съюз, но и да предвижда национални мерки за намаляване на суровинната зависимост от внос, изтъкват авторите на доклада.

Сравнителният анализ показва, че дори и след членството на България в ЕС, тенденцията за намаляване производството на селскостопански стоки и продукти от хранителната индустрия се задълбочава. Спадът в производството при някои стоки достига кризисни измерения, а при 75% от отглежданите земеделски култури има трайно намаление на добивите. Последиците от това са неблагоприятни както за продоволствената независимост на страната, така и за вноса и износа, констатират научните сътрудници от Икономическия институт на БАН.

Дори фермерите ни да получават 100% от помощите, които се дават в останалите страни членки, пълният размер на субсидията от 21,41 евро на декар няма да ги мотивира да увеличат производството на основни култури, отбелязват авторите на изследването. Според тях, договореното постепенно завишаване на преките плащания за българските производители по години е икономически неефективно.

В първата година на членството ни в еврообщността договорената схема за изплащане на субсидиите на декар у нас бе 25% от размера на плащанията в останалите страни, за 2008 – 30%, а за 2009 – 35 на сто. Българските фермери ще получат пълния размер на помощта едва през 2016 г., като тази политика "на час по лъжичка” означава парите да потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект, подчертават учените.

Евросубсидиите може би щяха да окажат влияние върху нашето земеделие ако бяха изплащани на 100% още от първата година на членството, смятат авторите на изследването. Схемата за подпомагане сега, както и дългогодишната криза на българското селско стопанство, предопределят с парите от ЕС дребните производители да закърпват домакинските си бюджети, а по-едрите – да покриват текущите си производствени задължения, обясняват Русчева, Тодоров и Грозданова.

Анализът им сочи, че за излизане от кризата българските фермери се нуждаят от двойно по-висок финансов ресурс. За производителите на зеленчуци дори са необходими трикратно и четирикратно по-големи суми. Освен това, заради въведените изисквания за минимален размер на площите, близо три четвърти от стопанствата в България нямат достъп до директните плащания от ЕС.

Спадът в земеделското производство рефлектира и върху хранителната индустрия, която става все по-зависима от вносни суровини, констатират авторите на изследването. Прогнозата им е, че, точно по тези причини, в близките години няма да има никакво увеличение на износа на месо и месни продукти. Проблемът с млякото и млечните продукти е заради наложения ограничителен режим за производство, но той може да се компенсира с увеличен интерес и експорт на овче, козе и биволско мляко, за които няма квоти.

Значителни възможности за разширяване на износа има и при биологичните продукти, подчертават учените. Според тях, сега страната ни произвежда ограничени количества зеленчуци, сладка, сушени плодове, подправки, мед, чайове, мляко и някои преработени продукти, но има условия да ги увеличи.

Цената на биологичните продукти е значително по-висока от тази на произведените по конвенционален начин, което може да компенсира по-ниските добиви и използването на ръчен труд, казват Русчева, Тодоров и Грозданова. Търсенето на био храни в ЕС расте и те са ниша, която може да стимулира износа и реабилитира качеството на българския продукт, добавят изследователите от Икономическия институт на БАН.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 5218 |24.05.2009 "Майкрософт": Бизнесът не трябва да съкращава разходи за ИТ в условията на криза . 1| 4862 |24.05.2009 Откриват сезона в Иракли на 13 юни . 0| 5648 |23.05.2009 General Motors получи още 4 млрд. долара заем от правителството . 0| 4843 |23.05.2009 Туристическият сезон в Каварна стартира на 1 юни с концерт на Емир Костурица

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ