3|
17142
|09.11.2017
БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ
Брюксел блокира играта на Русия, България и Турция за „Турски поток 2“
Европейската комисия предлага допълнение към Газовата директива (2009/73/EC), която практически ще блокира опитите на Русия, България и Турция да договорят доставката на газ по дъното на Черно море до българската граница.
Предложението на ЕК е за всички газопроводи, внасящи до границите на Европейския съюз или изнасящи от територията на ЕС да важат всички основни принципи на европейското енергийно законодателство, включително гарантиран достъп на трети страни, регулиране на тарифите, разделяне на собственика от оператора и прозрачност в дейността. Това пише „Капитал“.
Сега се очаква мнението на страните членки и одобрението от Европейския парламент и Съвета на ЕС, за да бъде въведена в сила. Според авторите това би било „значителна крачка за оформяне на Енергийния съюз“. В сегашния си вид директивата не създава цялостна регулаторна рамка за вносните газопроводи.
Промяната, ако бъде одобрена, ще важи за всички нови проекти, т.е. директно от Русия до морската граница на България, пише в съобщението на еврокомисията. Страните членки могат случай по случай да получат изключение от директивата, стига то да не нарушава конкуренцията и да не застрашава сигурността на доставките.
Основният „потърпевш“ от промяната може да „Северен поток 2“, който се изгражда през Балтийско море от Русия до Германия. За него обаче има спор дали не е проект в заварено положение спрямо предложената нова регулация. Позицията на ЕК сега е, че в новия си вид Газовата директива трябва да важи за „Северен поток 2“. Според Комисията газопроводът не може да съществува в правен вакуум или изключително да се основава на законодателството на трета държава – Русия.
Все пак ЕК предлага да се позволи на страните членки да дават на вече съществуващи трансгранични газопроводи изключение от действието на директивата. Точно такъв е случаят с Трансадриатическия газопровод.
Изграждането на „Турски поток 2“ или на отклонение от „Турски поток“ към България беше в основата на идеята на премиера Бойко Борисов за изграждане на газов хъб „Балкан“. „Чакам писмо от Европейската комисия дали ще ми разрешат или не да започнем преговори за директна тръба от „Турски поток“ към България“, обяви през юли Борисов.
През юни „Газпром“ и Министерството на енергетиката на България се договориха да проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура у нас. В рамките на Петербургския международен икономически форум председателят на Управителния съвет на„Газпром“ Алексей Милер и министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова подписаха Пътна карта, съгласно която страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България, при отчитане на правилата на ЕС.
Това лято премиерът Борисов участва на Световния петролен конгрес в Истанбул , където след среща с турския си колега Бинали Йълдъръм обяви, че „голяма стъпка напред в това отношение би имало изграждането на междусистемна газова връзка между България и Турция“. „Балканите ще бъдат бъдещият енергиен газов хъб за Европа, най-големите енергийни компании извършват сондажи в Черно море. Ние ще имаме шанса да изпращаме газ за Европа”, подчерта българският премиер.
Сега се очаква мнението на страните членки и одобрението от Европейския парламент и Съвета на ЕС, за да бъде въведена в сила. Според авторите това би било „значителна крачка за оформяне на Енергийния съюз“. В сегашния си вид директивата не създава цялостна регулаторна рамка за вносните газопроводи.
Промяната, ако бъде одобрена, ще важи за всички нови проекти, т.е. директно от Русия до морската граница на България, пише в съобщението на еврокомисията. Страните членки могат случай по случай да получат изключение от директивата, стига то да не нарушава конкуренцията и да не застрашава сигурността на доставките.
Основният „потърпевш“ от промяната може да „Северен поток 2“, който се изгражда през Балтийско море от Русия до Германия. За него обаче има спор дали не е проект в заварено положение спрямо предложената нова регулация. Позицията на ЕК сега е, че в новия си вид Газовата директива трябва да важи за „Северен поток 2“. Според Комисията газопроводът не може да съществува в правен вакуум или изключително да се основава на законодателството на трета държава – Русия.
Все пак ЕК предлага да се позволи на страните членки да дават на вече съществуващи трансгранични газопроводи изключение от действието на директивата. Точно такъв е случаят с Трансадриатическия газопровод.
Изграждането на „Турски поток 2“ или на отклонение от „Турски поток“ към България беше в основата на идеята на премиера Бойко Борисов за изграждане на газов хъб „Балкан“. „Чакам писмо от Европейската комисия дали ще ми разрешат или не да започнем преговори за директна тръба от „Турски поток“ към България“, обяви през юли Борисов.
През юни „Газпром“ и Министерството на енергетиката на България се договориха да проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура у нас. В рамките на Петербургския международен икономически форум председателят на Управителния съвет на„Газпром“ Алексей Милер и министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова подписаха Пътна карта, съгласно която страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България, при отчитане на правилата на ЕС.
Това лято премиерът Борисов участва на Световния петролен конгрес в Истанбул , където след среща с турския си колега Бинали Йълдъръм обяви, че „голяма стъпка напред в това отношение би имало изграждането на междусистемна газова връзка между България и Турция“. „Балканите ще бъдат бъдещият енергиен газов хъб за Европа, най-големите енергийни компании извършват сондажи в Черно море. Ние ще имаме шанса да изпращаме газ за Европа”, подчерта българският премиер.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads