Емил Хърсев: Тази криза е нищо в сравнение с 97-98 г.

Понижението на БВП през първото тримесечие 2009 г. спрямо четвъртото на 2008 г. е 5%. Спадът през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо третото е 1.6 на сто. Спрямо първо тримесечие на 2008 година реалният спад на БВП е 3.5%, показаха данните.

Според финансиста доц. Емил Хърсев обаче това, което се случва в момента, е много по-малко от всичко онова, което сме преживели и имаше драматични последици за българската икономика.

Пред БНТ той даде пример с кризата 96-97 год., когато е имало огромна декапитализация, а сега това не се наблюдава. Свикнали на по-големи трусове, ние този, който люлее света, го усещаме по-малко, поясни Хърсев.

В потвърждение на това, което очерта Хърсев, Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч подчерта, че при всички случаи това, което се случва в момента, трудно може да бъде наречено българска криза в сравнение с това, което сме преживели - кризата 90-91 и 96-97 год. Според него този период на икономически растеж се дължи на въвеждането на валутния борд и финансовата и макроикономическа стабилност на страната.

По думите му свиването на брутния вътрешен продукт в България е по-малко от повечето западноевропейски и източноевропейски икономики, така че в този смисъл в България има по-малък спад, което е по-добре, обясни Богданов.

Финансистът Хърсев посочи три важни за българската икономика аспекти - кризата е по-плоска, страната ни влезе в нея много по-късно и по-вероятно страните, които последни влизат в кризата, излизат първи.

Оповестените вчера данни, показали първата рецесия в България от 1997-1998 г., бяха коментирани и от вицепремиера Ивайло Калфин, който заяви, че няма как страната да бъде изолирана от световните процеси.

„Цяла Европа без изключение е в рецесия. Този, който казва, че е някакъв факир и при положение, че европейските страни ще имат минус в икономиката, ще направи така, че неговата държава да върви нагоре, просто лъже", обясни външният министър и вицепремиер Ивайло Калфин.