Фалитът на Гърция - секира за България

За 2012 г. анализаторите очакват ръст от 4.8%, а за 2013 - скок с 5.6% Тези добри прогнози отчасти се базират на големия догонващ потенциал на българската икономика и нейните силни резултати от периода преди кризата.

Но рисковете за прогнозата остават поради несигурността за развитието на ситуацията извън страната. В частност, рисковете са свързани с повишената турболентност на европейските дългови пазари, като преструктурирането на гръцкия държавен дълг изглежда все по-вероятно.

Освен ако европейските власти не се справят с тази ситуация добре, последиците за ЕС могат да бъдат жестоки. Некоординираното преструктуриране на гръцкия дълг може да доведе до значително затягане на отпускането на кредити в еврозоната, като ефектът за България ще бъде, че тя ще остане, както под повишен стрес в банковия си сектор, така и с намалено търсене за износ.

Допълнителен негативен ефект може да има огромното забавяне във възстановяването на ПЧИ. Имайки предвид ограничения световен апетит за поемане на рискове, малко вероятно е входящите ПЧИ да се доближат до нивата преди кризата в близко бъдеще. По-нататъшното затягане след евентуалното преструктуриране на гръцкия дълг ще забави възстановяването на ПЧИ и на свой ред ще задържи темпа на общото възстановяване.

Ако предположим, че правителствата и ЕЦБ достигнат до споразумение за определени мерки, за да помогнат на Гърция през следващите няколко години, нашата прогноза за БВП на Еврозоната е той да се повиши с едва 2%, а през 2012 с 1.6% г. В интерес на всички е да се постигне споразумение. Ако това не стане, единствената алтернатива е преструктуриране в безпорядък, което ще хвърли цялата Еврозона обратно в рецесия.

Въпреки че като цяло растежът в Еврозоната ще бъде слаб и е изправен пред големи рискове от забавяне, очаква се някои държави да се развиват по-добре през следващите няколко години. В държави от Еврозоната, включително Германия, Франция и Холандия, прогнозата е БВП да расте средно с 2.2% годишно в периода 2011 - 2015 г.

Това е темп на растеж, малко по-висок от десетилетието преди кризата. Например, през 2011 г. EEF прогнозира растеж от 3.5% в Германия, 4.1% - във Финландия и 2.2% в Холандия. Обратното, в държави от периферията - Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, прогнозата е БВП да се увеличава с едва 1.2% през следващите пет години, което не представлява дори и наполовина темпа от десетилетието преди кризата.

Перспективите за Еврозоната са смесени и на секторно ниво. Бизнес услугите са сред секторите с най-добри перспективи, като в тази област Еврозоната ще се възползва от опитна работна ръка и натрупани експертни познания. Производството също се очаква да се възстанови по-бързо от икономиката като цяло, възползвайки се от голямото външно търсене за стоки от Еврозоната, конкретно от нововъзникващите пазари.