Холандка отглежда коне край Брезник

Холандката Франсина Беселинг отглежда коне шампиони в брезнишкото село Гърло, съобщава в. Вяра. 24 чистокръвни арабски жребци и кобили живеят в новопостроени конюшни, в които цари изключителна чистота. Осем човека от Брезник се грижат за изключително красивите животни. Преди дни тук пристигна и едно момиче от Холандия, обучено за отглеждане на благородните животни в специално училище.
Мениджърът на фирмата е от Добрич. Госпожа Беселинг безупречно разпознава своите четириноги любимци и знае всички по имена. Фермата с прилежащата й земя е разположена на площ от 150 декара. Холандското семейство смята да построи свой дом пред фермата, където ще прекарва по-голяма част от времето си. Франсина Беселинг е поръчала бронзова статуя на любимия си жребец в цял ръст, която ще бъде поставена пред новата къща. В близко бъдеще ще бъде построена закрита зала за езда, където конете ще могат да тренират.
Животните не са състезателни, отглеждат се за участие в специални конкурси за красота. Амбицията на госпожа Беселинг е да отглежда най-красивите коне в света. През 2006 г. кобила от фермата на холандката, купена от арабски шейх, е станала световен шампион в Париж, а пък преди 3 дни кон на Франсина Беселинг е победил в най-престижното шоу в света – Купата на Дубай.
Нейни клиенти са арабски шейхове, крале и принцеси. Конете й са купувани по цял свят.
От 20 години Франсина има ферма в Холандия, но тамошните закони не позволяват нейното разширяване. Големият проблем е, че в малката страна няма място. Шанс за това съвсем случайно намира в България, където пък земята пустее. Красотата на страната, спокойствието и добрият климат привличат семейство Беселинг. От 3 години Франсина наема и купува земя в брезнишкото село Гърло. През ноември 2005 г. първата група от 12 коне пристига на местна почва. Арабските жребци се чувстват добре тук. После идват още 10. Засега една от големите трудности е комуникацията с местните хора заради различията в езика. Преодолимо препятствие е и различното мислене и начинът на работа, с които са свикнали хората от селото.