Ядрената енергетика в САЩ

Перспективите за развитие на ядрения отрасъл в сраната изглеждат съвсем скромно, ако ги сравним с близкото минало. Сенаторът-републиканец Ламар Александър, известен с призивите си да се построят в САЩ 100 нови ядрени енергоблока, на пресконференцията за специализирани журналисти преди месец призна, че толкова очакваният ядрен ренесанс повече не съществува.

Но и без ренесанса ядреният отрасъл в Америка може да отчете съвсем не лоши договори.

През февруари комисията по ядрено регулиране (NRC) издаде комбинирана (за строителство и експлоатация) лицензия за два нови блока в АЕЦ “Вогл”. Проектната им стойност е 14 милиарда долара, ако строителството върви по план и повече, ако не върви. През март аналогично разрешение получи АЕЦ „В.С.Саммер“ също за два нови блока. Възможно е в близко бъдеще към тях да се присъединят и други проекти.

Развитието на отрасъла в Америка се задържа от три фактора – аварията на Фукушима, изключително евтиният природен газ и икономическата рецесия. Те не позволяват сериозно да се говори за построяването на десетки нови блокове. Обаче в ерата на глобалните климатични промени никой няма намерение да отхвърля ядрената енергетика на страни.

Авторите на излязлата в САЩ полемична книга „The Doomsday Machine“ (Машината на страшния съд) Мартин Коен и Ендрю Мамакиоп имат собствен поглед към проблема за глобалното затопляне: “Даже ако затоплянето да не е измислено от ядреното лоби, нито една наука не би могла така да пасне на (ядрените) лобисти”.

Наистина, американските ядрени компании активно използват тезиса за глобалното изменение на климата. Те напомнят, че АЕЦ са най-големите енергийни източници, които не изхвърлят парникови газове.

Политическата подкрепа към атома се запазва в много страни. Въпреки това авторите на „The Doomsday Machine“ считат, че практически причините за тази подкрепа нямат нищо общо с производството на електроенергия.

Изглежда, че сега да се говори за политическа подкрепа ядрената енергетика е преувеличено. В Япония в работа остана само един енергоблок от 50 действащи. А Германия обеща в обозримото бъдеще да затвори всичките си АЕЦ.

Но, от друга страна, Китай и Индия – две държави с огромно население и също толкова огромни потребности от енергия – не се отказаха от плановете за строителство на десетки, възможно е и стотици атомни блокове.

Нещо повече. Аварията на Фукушима се превърна в добър аргумент за тези, които говорят за необходимостта от построяване на нови блокове. На една конференция със сенатора Ламар Александър се изказва Джим Ферланд, който в този момент се считаше за новият президент на „Westinghouse“. Той казва: “Ако TMI-2 беше с реактор AP-1000, ние нямаше да имаме повод сега да си спомняме за аварията на този блок. Той и сега би работил прекрасно”.

Ограничената диверсификация

Всичките 104 американски ядрени енергийни реактори са построени през миналия век. Ако всичките се заменят с нови проекти, безопасността на ядрената енергетика ще се повиши съществено. Но да се направи това е трудно, защото конкуренцията с другите технологии за производство на енергия е голяма.

Не всичко е толкова страшно, обясняват в САЩ

В САЩ е приет подхода за “ограничена диверсификация” на енергетиката. Президентът Обама се позовава на него по следния начин: “Всичко от гореизброеното”. Това означава, че неговата администрация се отнася позитивно към обещанията на своите предшественици-републиканци да дава държавни гаранции за нови блокове в АЕЦ. Но това означава и подкрепа за слънчевата и вятърната енергетика, за нефтените и газови електроцентрали.

Главен съперник на ядрената енергетика в САЩ стана технологията за хидравлично разбиване (fracking). Тази технология за добиване превърна природният (шистовият) газ в енергиен лидер.

Традиционно в САЩ цената на газа се определя в долари за милион британски топлинни единици (МБТЕ). Като се има предвид КПД на газовите енергоблокове, от това количество газ се получават около 150 KWh електроенергия.

Когато газът струваше 14 долара за МБТЕ, горивната съставляваща в цената на електроенергията от газовите централи беше 9 цента за KWh.

Сега газът струва 3 долара за МБТЕ, а горивната съставляваща слезе до 2 цента за KWh. Разбира се, крайната цена се формира от още редица разходи свързани със строителството и експлоатацията.

Въпреки всичко резултатът е очевиден – безкрайно евтиният природен газ прави от икономическа гледна точка непривлекателни всички други енергийни източници (атом, слънце или вятър).

Последствията от Фукушима

Трудно е да се противоречи на тезата, че аварията на Фукушима не е в полза на имиджа на ядрената енергетика. Но и да се преувеличава значението и не си заслужава. “Всеки път, когато нещо се случи, се чуват гласове и се правят прогнози, че този път това е краят а ядрената енергетика”, – казва членът на NRC Уилям Д. Магвуд IV.

Фукушима усложни политическото обсъждане на атомните проекти, счита бившият конгресмен Брат Гордон. Японската авария създаде сериозни трудности на проекта за построяване а нови блокове в АЕЦ „South Texas“. Към него имаше намерение да се присъедини японската компания TEPCO, но сега тя има достатъчно проблеми в къщи.

Уилям Д. Магвуд IV не е склонен да нарече ситуацията след Фукушима в САЩ, лоша. Преди всичко затова, че мащабите на ядрения ренесанс в действителност не са били толкова големи.

Още през 2008 година комисарят от NRC пресметна, че от повече от две дузини проекти за построяване на нови блокове в САЩ само 12 имат реална поддръжка, а от тях за 10 не се очакват принципни затруднения. Нещо повече, от тях само 5 са имали надеждни източници за финансиране.

Сега четири блока имат зелена светлина от регулатора за строителство. Това почти съвпада с оценката на Магвуд от 2008 година (5 блока). Грешката му е само с един блок, който вероятно е „Калверт Клиффс-3″. Там имаше идея да се постави френски реактор EPR

Отрасълът е доволен и от това. Строителството на 4 нови блока – това е крачка напред. Двете двойки блокове с AP-1000 могат да бъдат добър пример за в бъдеще.

Джим Ферланд,преди да започне работа в „Westinghouse“, обещаваше, че строителството на блокове с AP-1000 в САЩ ще върви без съществени сривове. Това ще стане благодарение на натрупвания опит от компанията при изпълнение на китайските поръчки.

Той дава такъв пример. При производството на един от модулите за китайските AP-1000 на завода са се объркали и после за поправяне на грешката са били необходими две седмици. На следващите американски поръчки тази грешка няма да се повтори.

Ще бъдат полезни и други малки хитрости и поуки. Например, как да се подреждат кабелите за да не заемат, както често се случва, цялото свободно място предназначено за оборудването.

През последните три десетилетия в Америка не е започвало строителство на ядрен блок от нулата. Самото му построяване от начало до край – това в отрасъла ще се счита за голяма победа, близка по важност до настъпването на ядрения ренесанс.

Автор: Александр Уваров – AtomInfo.Ru

Източник: atominfo.bg