Това посочи в ефира на БНР енергийният експерт Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум.
"А проучванията за шистов газ не създават опасност за околната среда с изключение на замърсяване на подпочвени води. Реално погледнато проучванията за шистов газ по нищо не се различават от тези за нефт и газ", категоричен е той.
На официална церемония днес държавата подписа договор в лицето на министерство на енергетиката с частна компания за проучване и търсене на нефт и природен газ в блок 1-26 "Хан Тервел" в Черно море.
Казанджиев коментира проучени залежи и възможностите за добива на енергийни ресурси у нас.
"Мораториумът у нас беше изключително удобен за Русия. Към настоящия момент би било полезно и в интерес на България този мораториум да бъде премахнат и проучванията за шистов газ да бъдат възобновен. За такива проучвания има инвестиционни заявления за търсене на конвенционални находища не само в Североизточна България и се възпрепятстват от държавата", отбеляза експертът.
И припомни, че Черно море от 20 години се проучва в българската и турската акватория. Съседите ни са открили т. нар. находище Сакария в дълбоководната част на Черно море.
Казанджиев подчерта, че не разбира заявените намерения на енергийния министър Жечо Станков, държавата да участва с 20% в проучванията и след това и да получава 20% от ресурса.
"Не разбирам намеренията на българското правителство, защото той се проучва над 20 години и геоложкият риск е твърде висок, а разходите са високи. Държавата е предоставила проучване на петролни компании и се чудя с какъв акъл иска да има процент от проучванията. И безкрайно ме изненадва, защото перспективите за откриване на находища в Черно море намаляха с годините. Установени находища у нас има на сушата и има инвестиционни намерения за сондиране, и България нищо не прави, а създават напразни надежди в българското общество", вярва енергийният експерт.
По думите му откритието на Турция – находището Сакария , касае газови хидрати – форма на замръзнал природен газ с вода заедно с дънни утайки:
"Ресурсите на такива находища са сериозни като количество, но към настоящия момент няма индустриална технология за добива на тези хидрати. Добре е да се проучат тези хидрати с цел далечна перспектива за добив."
