Любомир Бонев: Задължително е да се направи нова програма за саниране, но за нея трябват законодателни промени

Новата програма за саниране ще бъде безплатна за собствениците или ще се наложи те да дофинансират изграждането за новите фасади на жилищата си?

Краткият отговор на този въпрос е: Няма нова програма за саниране, не е ясно дали собствениците ще дофинансират или ще се изразходят огромни държавни средства за нищожно количество санирани сгради, както се случи в предходната програма. Ясно е обаче, че нова програма или стратегия за жилищно обновяване задължително трябва да има и тя не може да касае само ремонт на фасадите.

Нека посоча някои факти, за да стане ясно защо и как създаването на жилищна стратегия е задължително.

Многофамилни жилищни сгради/блокове в България са 66 865 към тях 6 465 сгради от смесен тип и 1 019 общежития  (общо 74349). Само 21 % от тези сгради са строени след 1990г., а 59 % от тези сгради са строени преди 1980 г. и са преминали границата от 50 г. за технологичния живот на инсталациите в тях. Това са около 44609 хиляди сгради – които спешно трябва да бъдат санирани, защото инсталациите в тях са негодни дори по стария стандарт, а да не говорим за новите изисквания на ЕС. Към това трябва да се добавят множеството доклади, например този на Световната Банка от 2017г., които посочват, че съществува сериозна сеизмична опасност за конструкциите на панелните сгради.

Остарял е не само сградният фонд, а и законодателството. Последната актуална жилищна стратегия и регулиращите наредби към нея са приети през 2004 г. Тази стратегия пък е базирана на последното подробно проучване за състоянието на едропанелните сгради на НИСИ, което е от 1998г.

„Национална програма за енергийна ефективност“ от 2015г. стана известна с това, че КСК на три пъти разкрива картели от фирми по нея, вече над 100 фирми, които манипулират цените и сделките при санирането. По тази програма бяха изхарчени 2 млрд. лева за саниране точно на 1875 хиляди сгради, което е нищожен процент от тези  44609 хиляди. Но дори това не е най-големият проблем на тази програма. Най-големият проблем е, че тя се основава на остаряло законодателство  и остарели изисквания, по които сградите се санираха до енергиен клас C по начин, по който след това не може да се надгради по-висок енергиен клас. Същевременно след приемането на Директива (ЕС) 2018/844 страната ни е задължена да разработи жилищната си стратегия така, че към 2050г. да се достигне до енергиен клас Б или А за всички тези  74349 сгради. Да направи пътна карта и да покаже ясно как ще осъществи това към 2030 – 2040 – 2050 г.

Вместо да направи това, правителството на ГЕРБ, което управляваше в последното десетилетие, умишлено забавяше създаването на Нова жилищна стратегия, а също така и интегрирането на Директива (ЕС) 2018/844 в Българското законодателство, а създаваше обществен и медиен натиск, за да се рестартира старата програма за саниране и да се налеят още 1,6 млрд. лева в картелите, които да довършат още сгради, които вече са били планирани по предишната програма. Този натиск продължава и сега.

Интеграцията на Директива (ЕС) 2018/844 трябваше да се случи с Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност (ЗИД на ЗЕЕ). Той беше внесен в последния възможен ден на 30.12.2020г. и още не е приет.

Към него добавяме и „Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.“ Да изработим такава стратегия беше наше задължение пред ЕС с крайна дата 2020г. Тази стратегия  публикувана за обществено обсъждане набързо през 2020г. по време на периода на летните отпуски. В нея не е разработена пътната карта с конкретни цели за периода 2030, 2040, 2050 г., и не са спазени изискванията на Директива (ЕС) 2018/844. От цялата тази стратегия не става ясно до какъв енергиен клас ще се санира и дали той ще е “B“ или “А“ в дългосрочен план, или „C”, както е по настоящите разпоредби, но против директивите на ЕС. Не става ясно и спрямо каква оценка е направено финансовото планиране в стратегията, в която са заложени обаче са заложени 27 милиарда лева. Нито от къде ще се вземат. Но за сметка на това се говори за осигуряването на работни места и се искат едни 1 585 405 000 лв. до 2025г., което много напомня на тези 1.6 млрд, които се търсеха по Старата програма за саниране, за да може картелите да си довършат проектите.

С други думи, нова програма за саниране е задължително да се направи, но за нея трябват законодателни промени.

Кой ще може да кандидатства по тази програма и кога се очаква да заработи тя?

На този въпрос не може да се отговори предварително, но, както казах,  59 % от жилищният сграден фонд в България е строен преди 1980г. и той е с изтекла годност на инсталациите. Има и доклад за сеизмична опасност на тези сгради. С други думи, когато се прави дългосрочна стратегия, както е по европейските разпоредби, то тя трябва да обхваща планирането на реновацията на всички тези сгради, а не да се санира на парче. Успешен подход за това е т. нар. „саниране стъпка по стъпка“.

Защо санирането има толкова голям дял от енергийната ефективност във Плана за възстановяване и развитие.

В плана за Възстановяване и развитие е записано, цитирам: „Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.  Определя стратегическата визия и приоритети на страната за постигане на енергийно-ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. В съответствие с Директива (EC) 2018/844 в стратегията е разработена пътна карта с индикативните етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г.“ Това не е вярно.

Също така е записано: „Ползите от Програмата за саниране от 2015г. са безспорни от гледна точка на подобряване на енергийните характеристики и цялостното състояние на жилищния сграден фонд, като същевременно тя допринася за опазване чистотата на въздуха, намаляване на емисиите парникови газове и се явява катализатор на целенасочена дългосрочна жилищна политика.“ Това също не е вярно. Програмата беше спряна за корупция и неефективно изразходване на средства.

Трябва да се освободим от бюрокрацията на подобни документи и да погледнем жестоката ситуация, а тя е, че има 74349 сгради за саниране и има срок. Няма идея как, няма и желание, освен да се работи на парче и да се източват пари от Бюджета и от ББВР.

Служебният министър Комитова посочи, че България разчита на 1,9 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост за обновяване на жилищния и нежилищния фонд по линия на Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г., но не е достатъчно просто да обличаме сградите със стиропор, а е необходим нов подход, базиран на иновациите, модерните строителни технологии и дигитализацията. Съгласен съм с това, както и с другата констатация, че е техническата паспортизация на сградния фонд е нужна, защото преди санирането на всяка сграда тя ще бъде конструктивно обследвана. По време на мандата си като депутат многократно съм поставял този въпрос. Това, което ме притеснява е, че въпреки добрите намерения, в „Плана за въстановяване и развитие“ продължаваме четем просто пренесени същите бюрократични извинения и лоши практики от преди. Ако един министър осъзнава какво е дългосрочен план и реновация на 70 хиляди сгради, а като Министър на МРРБ той трябва да осъзнава то, то тези 1,9 млрд. лв. на които разчитаме не трябва да бъдат наляти в рестартиране на Програмата за саниране в досегашния и вид и начин на финансиране.

Какво още ще бъде включено в програмата за енергийна ефективност?

Преди да бъде създадена Програма за енергийна ефективност, трябва да бъде създадена Национална жилищна стратегия, да бъдат актуализирани Наредбите и законите с които тя ще се управлява. Иначе ще сме свидетели на същото, което се случи и с Предната програма за саниране.

Какви дейности ще бъдат извършвани при санирането на сградите?

Санирането на сгради трябва да бъде предшествано от пълно конструктивно обследване с цел да се установи сеизмичната устойчивост и конструктивната цялост на сградите. Това до този момент не беше извършвано по предишната програма, а се правеше непълно конструктивно обследване и обследване за енергийна ефективност. Паспортизацията на сградите, която към настоящия момент е регламентирана законово, че следва да се извърши като срокът за това постоянно беше отлаган е възможност именно да се направят тези обследвания. Паспортизацията към настоящия момент също така не е включвала пълно конструктивно обследване. Това е началния момент, от който следва да се започне още преди да се изработи проект. Другият важен момент е да се помисли за подмяна на сградните инсталации, които, както казах са с изтекъл срок. Облицованото на фасадите е само един от елементите на реновирането на сграда. Пак да кажа необходимо е да се изготвят нови наредби, които да регламентират последователността на процеса и необходимите елементи като стандарт, за да бъде счетено, че една сграда е реновирана по смисъла на съвременните изисквания на ЕС.  Ако това се направи, то ще се установи, че една сграда не може да бъде реновирана непосредствено до енергиен клас А или B, защото ще е нужна голяма инвестиция за малък брой сгради, а е необходимо да се направи дългосрочен план, с ясни срокове и стъпки, който да бъде законово регламентиран, така че да може постепенно сградите да се надграждат до нужното енергийно ниво.

Трябва ли да бъдат направени някакви промени на условията за включване към безплатно саниране? Например, за да се избегнат бъдещи картелни споразумения?

За да се избегнат картелните споразумения, трябва преди всичко да се направи пълна ревизия на Националната програма за саниране от 2016, на лошите досегашни практики, както и на стратегическите документи, които са заложени от предното правителство. Това едно временно правителство не може да направи. Безплатното саниране е по-скоро популистка политическа практика, с която може да се санират 3000-5000 сгради докато стигнат парите и да се обрекат останалите 60 000 сгради на произвол и да се завещае на следващото поколение да се оправя със задълженията към ЕС и с опасностите които ще произтекат от разрушаващите се сгради. Има много европейски практики (в Германия, Франция, Белгия) и т.н. където се правят енергийни кредити и те обединяват заемите за саниране с месечните битови сметки като печеливш е потребителя, но това е една отделна тема.

Смятате ли, че програмата за саниране може да бъде и мярка за възстановяване на икономиката и заетостта в България?

При предходното правителство беше многократно тиражирана в медиите тезата, че Националната програма за саниране трябва да бъде рестартирана и това ще доведе до откриването на нови работни места. Тази теза беше инициирана от самото правителство, но беше представена като искане от една страна на Камарата на строителите, и от друга на Haциoнaлнoтo cдpyжeниe нa oбщинитe в Бългapия (HCOPБ), на чиито молби бившият премиер Бойко Борисов трябваше да се отзове и да даде пари. И по точно да даде още 1,6 милиарда лева, за да се санират 3250 сгради, които вече са били планирани по предишната програма. Освен че това е едно нереалистично число, след като предните 2 милиарда лева бяха стигнали, за да се санират точно 1880 сгради, тази реторика за възстановяването на икономиката чрез „строителен бум на санирането“ е просто, за да бъдат прибрани едни обещани пари по модела на автомагистрала Тракия. Така не се възстановява икономиката на България, а се разхищават пари в картели. Обратно, ако се направи ясна дългосрочна стратегия, която е законово добре регламентирана и включва поетапното стъпка по стъпка саниране на всички сгради които се нуждаят от това, обединени в ясен план и полследователност и то след като бъде проведена паспортизация на сградите (която да включва пълно конструктивно ообследване), то за строителните фирми ще има осигурена работа до 2050г.