„ЛУКойл” печели по 60 ст. от всеки литър

Средната печалба, която ЛУКойл реализира на литър гориво у нас, е около 50-60 ст., научи „Торнадо” от източници, отлично запознати с енергийния пазар в страната. Тази цифра обаче не е обоснована официално, тъй като никой не знае реалната цена на купувания от Русия нефт. Шефът на ЛУКойл – България Валентин Златев твърди от няколко дни, че това става на пазарни стойности, които са около 114 долара за барел. Не са много обаче тези, които вярват, че това е истинската цена. Ако е така, значи ЛУКойл в Москва продава свои горива на дъщерните си фирми, от което печели баснословни суми.
В последните 2 седмици народното недоволство се съсредоточи върху взривоопасната територия на горивата заради шоковото повишение на цените, които са на път да достигнат рекордните нива от 2008 г., когато петролът удари 150 долара на барел (в момента е $114). Тъй като от българското правителство не може да се очаква да преобърне световните процеси, исканията на протестиращите се ориентираха в посока сваляне на акциза и ДДС върху горивата.

Логиката на числата обаче подсказва съвсем други причини, излизащи извън рамките на държавната регулация и акцизното законодателство. Проверка на „Торнадо” показа, че в ЕС минималната ставка на дизела е 330 евро на 1000 л, а на бензина - 359 евро. В България дизелът се облага с 314 евро, а пък бензинът - с 363 евро. По-ниска ставка върху горивата налагат само Румъния и Литва и логично при тях горивото е по-евтино по бензиностанциите. В същото време обаче други 10 държави са с по-високи акцизи от нашите, но и с по-ниски крайни цени за потребителя. По данни на Европейската комисия това са Испания, Унгария, Естония, Словакия, Латвия, Малта, Словения, Кипър, Полша и Люксембург. Как се формира крайната цена на горивата за потребителите в България?

Около 40% се падат на акциз и данъци. В момента обаче ставката, с която се облага дизелът в България, е под минималните в ЕС, а за бензина тя е с едва 4 евро по-висока от допустимия минимум, т.е. при евентуално намаление цената на литър гориво ще падне с по-малко от 1 стотинка, изчисляват експерти. Заради кризата в Либия суровият петрол расте, но той е изходната суровина и формира около 20% от стойността на крайния продукт. Остават 40%, в които влизат разходите за труд и производство, както и печалбата. Разходите на „ЛУКойл Нефтохим“ в България обаче са значително по-ниски от тези в повечето страни от ЕС, тъй като заплатите тук са най-ниски, коментират енергийни експерти. Същевременно в повечето страни от ЕС делът на акцизите и данъците в крайната цена е около 60% (в Холандия- 75%!), следователно производствените разходи и калкулираната печалба възлиза на не повече от 10-20% След като очевидно акцизът и данъците не са определящият фактор, то топката остава в полето на „ЛУКойл” и високите производствени цени на монополиста. При пазарна икономика би следвало да има внос на по-евтини горива от други рафинерии и цената да падне сама. Това обаче не се случва. Тогава или има някакво извън пазарно споразумение да не се допусне внос на евтино гориво в страната, или пък административните процедури по тази дейност са прекалено усложнени. Според превозвачите и собствениците на малки бензиностанции компаниите, които могат да внасят такива продукти, се броят на пръстите на едната ръка.

„Не е работа на държавата да определя печалбата на частна компания като „ЛУКойл“, но ако този процент е твърде висок, би трябвало някой да се възползва и да внесе по-евтино гориво. Това не става и един от възможните отговори е, защото
всички се съобразяват с „ЛУКойл“ предположи икономическият министър Трайчо Трайков. Интересно е и положението с цените на горивата в някои бивши съветски републики, които също зареждат от руската компания „ЛУКойл”. Преизчислено в български левове, в Беларус бензинът се продава по 1,60 лв., а дизелът върви по 1,34 лв. В Грузия цените са съответно 1,79 лв. и 1,87 лв. за литър, а в Молдова - 1,82 лв. и 1,72 лв. На украинските бензиностанции бензинът се котира по 1,69 лв., а дизелът по 1,59 лв. В същото време в тези държави нефтът се внася чрез наземен транспорт, който е в пъти по-скъп от водния, по който се транспортира петролът до България. Друг парадокс са цените в САЩ. Там американците зареждат литър гориво за 1,30 лв., при положение че нефтът пътува цели 14 дни от Саудитска Арабия.

Разработката „Шейх”, Ст. Славов и Дед Хасан

Когато Ваньо Танов напусна ГДБОП през 2007 г., той обяви, че го прави, защото се спирали разработки срещу контрабандата на горива. Той обаче така и не повдигна завесата кои са тези контрабандисти, които се ползват с политически „чадър”. За черна овца бе нарочен Георги Самуилов, чиято рафинерия бе атакувана, а той арестуван. Разследването така и не постигна нищо и Самуилов вече съди държавата за гаврата с него. Източници от МВР твърдят, че истинската причина за оставката на Танов е разработката „Шейх”. Тя засягала участието на олигарси и политици в контрабандата на петрол. В същата разработка фигурирало и името на взривения през януари 2004 г. бос на „Интерпетролиум” Стоил Славов. Оперативни данни сочели, че той движел сенчестия бизнес с горива на шефа на ЛУКойл Валентин Златев. Слуховете за връзка на Славов със Златев така и не бяха потвърдени, но за тях продължава да се говори и до днес.

Дори версиите през 2004 г., че Златев ще бъде сменен на поста от централата в Москва, бяха свързани отново с атентата срещу боса на „Интерпетролиум”. През декември 2010 г. скандалният сайт Уикилийкс съобщава: „Българският енергиен оператор ЛУКойл, чрез ……………………………….. (името е зачеркнато, но се предполага, че става дума за Валентин Златев, шеф на ЛУКойл) е заподозрян в тесни връзки с руското разузнаване и организираната престъпност“. Това пише в телеграма до Държавния департамент американският дипломат Джеймс Пардю. Запознати твърдят, че немалка част от въпросите около цените на горивата се решавали в дивечовъдното стопанство „Паламарата” край Шумен. То се стопанисва от Валентин Златев, чийто баща Васил е пети по богатство в класацията за 2010 г. на в. „Пари” с 286.7 млн. лв.

През септември 2010 г. в Москва бе прострелян Аслан Усоян, известен повече като Дед Хасан - капо ди тути капи на руския подземен свят. Руски медии тогава писаха, че той е близък с Генадий Богомолов, известен още като Богомол. Смята се, че именно той контролира дейността на ЛУКойл по „поръчение” на тюменските структури от неофициалната столица на компанията град Когалим, Западен Сибир. Дед Хасан и Богомолов инспектирали поделения на ЛУКойл, следели отговорни служители да не крадат, контролирали фирмите в сянка, свързани по някакъв начин с петролния гигант.

Деница Александрова