Обсъдиха отражението на световната финансова криза върху България

Специален гост на събитието беше доц. Александър Томов, който заяви, че кризата не е само финансова, но и икономическа. Той припомни, че преди половин година са се давали оптимистични прогнози за последиците от кризата, и правителството не взело никакви предпазни мерки. Според Томов кризата се изразява в намаленото търсене на български продукти на европейските пазари и спасението е прилагане на западен модел на увеличаване на експорта. Най-добре в условията на криза е сферата на услугите, а най-зле- строителството, туризма и машиностроенето. Томов призова да се пести.

В своето резюме, студентката Лора Любенова разкритикува ненавременните мерки за излизане от кризата, ефектът на доминото бил в ход. Лора изрази мнение, че изходът е в съкращаване на ненужните разходи и вложение в нещо печелившо, като интернет реклама например, което ще помогне на малкия и среден бизнес. Студентката призова правителството за спешни действия, за да не попаднем в Либерализма.

Николай Камов от Комисията по външна политика към Народното събрание сравни кризата с природно бедствие и с Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Тогава САЩ не е зависима от външни ресурси и не е правилно сега да се използват същите рецепти, когато Западът е зависим от Изтока. Според Камов решението е заем от кредиторите на САЩ, а не толкова намаляване на данъците. За него кризата има и политически измерения акто скандала с Грузия и Русия. Камов недоумява как наши министри не признават застигналата ни криза и не искат да се съобразят с чуждестранните мерки за излизане от нея. Противоречието е заради валутния борд, който ни прави беззащитни пред политиката на други страни, но добрата новина е фискалният резерв.

Стоян Витанов от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание разясни как се харчи бюджетния излишък и успокои, че увеличението на пенсиите ще върне 200 млн. лева в консолидирания бюджет. Според Витанов министерствата вече свивали разходите си, заради края на годината, а пика на кризата се очаква между март и май 2009. За него бюджет 2009 е бюджет на неопределеността, а не на паниката.

Мартин Димитров, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, осъди тезата на правителството за разходи по инфраструктурата вместо инвестиционна политика и обясни, че с държавни разходи не се заменят чужди инвестиции. А инвестиционен интерес към България може да има, ако се вземат мерки за приемането на еврото и за рефинансиране от Европейската централна банка. Според Димитров България трябва да си възвърне загубеното доверие в нея от страна на партньорите й.

Борис Вардев, председател на Либералната младежка асамблея, каза че прогнози за спукване на финансовия балон е имало преди 10 години. Вардев се учудва как не са взети мерки още тогава и защо се отрича настъпването на кризата у нас. Той сподели, че младежите са притеснени поради спрените пари от еврофондовете, и че те ще следят изразходването на бюджета. Вардев призова за инвестиции в сферата на образованието, защото бизнесът се оплаквал от неподготвени кадри.

Аделина Георгиева