Парите обичат спокойствие и сигурност

Гражданските протести, започнали като реакция срещу високите цени на тока, включиха в един момент и банките като мишена. Финасовите институции понесоха множество упреци, вкл. и с по-харт реторика. Критиката, че дори в условията на криза банките нехаят за затрудненото материално положение на българите, прераснаха в неособено поетичната формулировка, че те продължават «да смучат от кръвта» на хората с високите си лихви по кредитите и да трупат печалби на гърба на обикновените хора (В банките работят явно необикновени хора, има-няма над 33 000 на брой).
 

При показатели за банково проникване кредитите и депозитите на глава от населението средните показатели за страните от ЦИЕ са два-три пъти по-високи от тези за България.
 

България е с най-ниското съотношение ипотечни кредити/БВП – 12.5%. В другите страни от региона като например Унгария то е 16%. В Полша и Чехия е съответно 20.4% и 21.4%. Най-високо е в Естония и Еврозоната – 40.7% и 41.2%. Друг интересен показател е жилищен кредит на глава от населението. За България той е 600 EUR. Това е много под стойностите на други страни от Централна и Източна Европа като Унгария – 1582 EUR, Словакия – 2153 EUR, Чехия – 2943 EUR, Естония – 4402 EUR, Еврозоната – 11 419 EUR.
 

Икономистът Стати Статев коментира: „Що се отнася до "високите" лихвени проценти, те са високи, сравнени с други страни или с периода преди кризата у нас. Но тяхната големина зависи от цената на ресурса, която зависи от лихвата по депозитите и лихвите, по които банките се финансират и рефинансират, плюс процент рискова премия, плюс процент банкова печалба. У нас ресурсът е относително скъп, защото българските банки не могат да се финансират нито от ЕЦБ, нито от БНБ, а по принцип нямат и пряк достъп до евтини международни финансови пазари. Рисковата премия също не е ниска поради нестабилната бизнес среда. И всичко това води до по-високи лихви.

Оттук нататък два са начините да се намалят лихвите по кредитите: да се намалят лихвите по депозитите и да се създаде слаборискова бизнес и подходяща финансова среда в държавата. Целта на банките е да правят печалба, а не социален патронаж. Парите обичат спокойствието и сигурността - тогава нарастват най-бързо. Държавата трябва да е перфектният икономически агент и платец, за да дава сигурност.Водещо за банката е защита на вложителя, а не толериране на кредитополучателя. Банката не насилва никого да вземе кредит, но когато той го е взел и се е подписал под определени условия, трябва да ги спазва. Има съдебни процедури и ако банката е нарушила правилата, тя си плаща за това.”

В тази връзка един неназован форумец пита следното: „Ето няколко въпросчета за размисъл:

1) Решението да се закупи недвижим имот на чие е ?! На Банката или Ваше ?!

2) Избора на недвижим имот чий е?! На Банката или Ваше ?!

3) Договарянето на цената на недвижимият имот чие е ?! На Банката или Ваше ?!

4) Решението да се заплати недвижимият имот с кредит чие е ?! На Банката или Ваше ?!

5) Изборът на размера и условията на кредитиране чий е ?! На Банката или Ваше ?!

Някоя Банка някога поемала ли е ангажимент за:

1) Ниски и вечно намаляващи лихви!

2) Ниска инфлация или индексиране на заплатите компенсиращо инфлацията!

3) Защита от безработица или фалит!

4) Осигуряване на икономически просперитет!”

А икономическият просперитет зависи всъщност от цялото общество!